Рационализъм срещу емпиризъм: отворен дебат и до днес
За да разберем подхода на Мизес, трябва да погледнем към един важен и продължаващ до днес философски дебат, в който самият той се позиционира, а оттам и методът на австрийската школа, респективно заключенията й. Става дума за дебата за природата на знанието или т. нар. „епистемология”.
От едната страна са емпириците, считащи всяко научно вярно твърдение само и единствено за продукт на хипотезата и теста й в реалността по подобие на приложната физика. Престижът, научността и успехите на точните науки се дължат на методите им, смятат емпириците. Всяко априорно твърдение е просто тафталогия — повторение или дефиниция; начин, по който се ползва езикът ни, без обаче това да носи ново знание. „Ергенът не е женен” — е пример за такова твърдение. Казано на по-философски език: априорните твърдения са „аналитични” — тоест не носят знание. Единствените, носещи знание твърдения са апостериори „синтетичните” — тоест тестваните твърдения.
От другата страна стоят рационалистите. Те защитават тезата, че може да има „априорно” и изначално верни твърдения за действителността, валидирани от логиката. Икономически пример за такова твърдение е: априори, за да се случи доброволна размяна и двете страни следва да съгласни и да ценят продуктите си различно — иначе не биха разменяли. Или: разделението и специализацията на труда винаги и навсякъде е по-ефективно и продуктивно от самозадоволяването или както е известен този феномен — закон за „сравнителното предимство” или „асоциацията”. И още: “А” не може да е “А” и “не-А” едновременно - един от основните постулати на логиката.
Рационалистите считат, че ново, важно и универсално знание и твърдение за действителността е налично и може да бъде достигнато на база логика — априорно и чрез дедукция. Застават зад наличието на т.нар. „априорни синтетични” твърдения.
Целта на Мизес
Мизес е рационалист в този смисъл. От ’30-те години на миналия век натам, той ще има една основна цел: да постави икономическото дирене и методът на науката икономика на здрава епистемологична основа. Той прави това с интелектуална скромност, твърдейки че всъщност добрата икономическа наука винаги е била такава, а той само го „напомня” на колегите си. Още от Ришар дьо Кантийон през 18-ти век, през Жан Баптист Сей, Насо Сеньор, та до бащата на Джон Мейнард Кейнс — Невил, преподавател по икономика в Оксфорд — философите на икономиката са писали и говорили, че икономиката се позиционира в полето на рационализма, априоризма и логиката.
Истината е, че Мизес всъщност изгражда цяла научна система. А ако се приеме неговото разбиране за метода, това би значило сериозна промяна на идейно ниво, докато куп правителства биха били дискредитирани в политиките си.
Метод: праксеология
Мизес разработва идеята, че икономиката е най-развитият клон на науката за логиката на човешкото действие, наречена „праксеология” (praxeology).
На базата на необоримата аксиома, че човекът действа с цел и средства за постигане на определени цели и емпиричното наблюдение, че трудът има алтернативна цена — свободното време, — Мизес изгражда дедуктивна, логически свързана система. Аксиомата за човешкото действие с цел и средства е необорима — опитаме ли се да я оборим, влизаме в логическо противоречие, защото имаме цел и използваме средства, за да я постигнем.
Грешка винаги може да настъпи, пише Мизес, но тя не е в подхода, а в аргументативното развитие на веригата от логически твърдения. Икономическите закони, изведени по този начин, са качествените и никога количествени, те са универсални и не зависят от време и място.
Пример: законът за намаляващата пределна полезност, който гласи, че с всяка следваща единица от дадена еднородна стока, полезността й намалява.
Ако имате една риза, ще я използвате за най-важната си нужда (да я облечете, например), втората риза, която намерите– може би ще подарите и така нататък (което е илюстрирано с низходяща крива на търсенето на диаграмата на предлагане и търсене). Всяка следваща единица от това благо ще отива за по-малко важна нужда в скалата ви на предпочитания. Самият акт на действие, а не ценностните ви твърдения, всъщност демонстрират коя е реалната ви скала на предпочитания.
преди 9 години Австрийската икономическа школа е с исторически принос, но днес не е актуална за реализиране на полезно държавно управление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Как и защо диамантът е по-скъп от водата при положение, че тя е по-полезна и важна за човека и живота му?Конкретните единици диаманти са много по-оскъдни от водата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Как и защо диамантът е по-скъп от водата при положение, че тя е по-полезна и важна за човека и живота му?Конкретните единици диаманти са много по-оскъдни от водата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Хе, Мерцедес за 100 хилки. Роман Абрамович до скоро имаше 4 яхти, най-евтината от които струваше 68 милиона долара. По едно време всичките бяха закотвени в Монте Карло и човекът спеше всяка вечер на различна. Мислиш ли, че са му достатъчни? Ами не са. В момента строи пета - по-голяма от всички останали. Това потребностите са много относително нещо. Та проблемът въобще не е, че не можем да нахраним бедните.----Няма никакво значение колко яхти имал този или оня. Аз питам простичко - има ли реална нужда от тях?! Ами няма ... спокойно може да живее и без яхти. Мисленето, мисленето и възприятието на света и "ценноста" на явленията е различна!Пак питам философски: Колко антилопи убива лъва, когато е гладен? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Само си в грешка за анти-глобализацията - световната търговия е в основата на развитието и специализацията на икономики и в дългосрочен план на уеднаквяване на цените в света като се калкулира и транспорта в тях! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Последовател на реалистичното отношение към действителността на Аристотел, Менгер счита, че съществуват универсални икономически закони, независещи от време и място, а икономическите явления имат реални причина и следствие отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории....---Абсолютно 101% съм съгласен с това, и многократно към го споделял като мое лично заключение до което стигнах, съдейки по себе си!Човечеството реално няма практическа, жизнена необходимост от една огромна част от "развитието", до което е достигнала, благодарение на компютрите! Давам най-елементарният и банален пример - има ли практическа, неотложна жизнена нужда средностатистическия жител на планетата от "умен телефон" с 10 на "n"-та степен опции, като в 90% от времето го ползва за разговори, смс-и и слушане на mp3-оки - опции, които са достъпни и с обикновен телефон от 100 лв ? Ами няма!Има ли практическа, неотложна жизнена необходимост от Мерцедес за 100 хилки, ако и с Голфа за 5 хиляди - може да отиде от т.А, до т.Б? Ами не ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години напротив приложими са, но това не е изгодно на кастата, която управлява в момента. Простата математика казва - не може да си купиш нещо, когато нямаш пари за него. Кастата обаче казва МОЖЕШ, защото ще го купиш на кредит.. а имало лихви,,. няма да се притесняваш има рефинансиране... имаш наследници.. и така. По тоя начин ще затрием не само цивилизацията си ами и планетата си. Ама това не е важно.. важно е да сме живяли 100 години на корем, даже са по-малко от последната война насам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години продължавам от долу ....... Затова австрийците не понасят Кругман, те защитават точно обратното - ниска инфлация, свободен пазар, анти-глобализация, лихвите да се определят от пазара (не от централната банка), никакво печатане на пари - никога, ниски данъци, голям износ, силна валута, фискална дисциплина и др.Ето едно видео Шиф срещу Кругман: https://***.youtube.com/watch?v=WBL2oaqXgKg отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не просто ценна, а най-смислената от всички. 2008г. кризата и преди това 99-та, 01-ва когато такива като Кругман и мейнстрима бяха шокирани (те винаги са изненадани), "австрийци" като Питър Шиф ги учеха като малки деца. Още преди това 87-*** падането на борсата пак е била предсказана от друг австриец Рон Пол.Защо в тази статия както винаги всички се занимават със самопровъзгласилият се за най-велик соц-кейнсианец Пол Кругман, какъв авторитет е той? 2008-а се беше оплел като пате в калчища (и пак изненадан) или неговите откачени теории - като защитаване на глобализацията, дългът е супер и не е никакъв проблем (http://***.nytimes.com/2015/08/21/opinion/paul-krugman-debt-is-good-for-the-economy.html), консуматорската икономика е по-добра от производителната, инфлацията е супер, повече данъци, голямо правителство, печатането на пари помага, централните банкери са по-умни от останалите и други тотални глупости. отговор Сигнализирай за неуместен коментар