Едва преди седмица, по време на националната кампания „Икономика на светло за по-добро бъдеще, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и КНСБ, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че „в Бюджет 2016 ще бъдат заложени стотици милиони повече за средното образование“. Тук ще разгледаме в каква макросреда бе направено обещанието, както и какви ефекти би оказало евентуалното увеличаване на средствата за образованието.
Ефектите от говоренето
Не можем да избегнем макроикономическия контекст на изказването. То идва на фона на запланувани бюджетни дефицити за тази и следващите три фискални години.[1]
В този ред на мисли не можем да тълкуваме думите на министъра като нещо различно от пълно отдръпване от идеята за елиминиране на бюджетния дефицит и трупането на още дълг.
Към средата на тази година той възлиза на 28,4% от БВП, а се очаква към края на 2018 г. да достигне 30,9% от БВП. Не бива да забравяме, че ниските нива на правителствения дълг (или елиминирането му изобщо, което е по-добрият вариант), както и предвидливата бизнес среда, са изключително важни индикатори за инвеститорите при вземането на бизнес решения. Това, което министърът прави с този ход,[2] е да заяви в прав тест, че Министерството на финансите (МФ) се нагърбва да увеличава разходите си с милиони левове на общо основание. Което няма как да е позитивен сигнал в очите на предприемачите и застрашава да развенчае представата за едно от конкурентните предимства на страната – относително малкия бюджет спрямо БВП на фона на много други европейски страни и ниския държавен дълг.
Усещането за хаотични харчове и заплахата за увеличаване на правителствения дълг до повече от посочените 30,9% от БВП се подсилва от факта, че обещанието на министър Горанов идва без каквато и да е било оценка на въздействието от допълните милиони върху образователната система. А щом министърът е толкова щедър към образователните институции, кое би могло да гарантира, че МФ няма да се окаже благосклонно към други проблемни сфери или индустрии, например към БДЖ, агенция „Пътища“[3], общините и т.н.?
Не бива да забравяме още нещо – анализът на ефектите от разходите е задължителен елемент на всички законопроекти. Въпреки че министърът реално не прави законодателна реформа, може да се каже, че в известна степен той нарушава правилата на собствената си игра, тъй като обещава средства, без да е пресметнал ползите/вредите от тях и, сякаш, без да преследва определена цел.
Пред какви образователни проблеми ще се изправят допълнителните милиони
Дори да бяхме ограничили анализа си само до макроикономическите аспекти и ефектите от обещанието на министъра върху бизнес средата, те щяха да са достатъчно негативни. Уви, лошите новини за икономиката няма да се ограничат с това министър Горанов да спази думата си. Въпреки че на пръв поглед не е очевидно, увеличаването на средствата за средното образование ще окаже обратен ефект върху самото образование.
Както посочихме по-горе, обещаните „стотици милиони повече“ просто се подхвърлят към общата публика, без по някакъв начин да са обвързани с оценка на въздействието им върху самото образование. Обезпокояващото тук е, че тази реплика може би ще отклони вниманието от реалните проблеми на образованието и от острата нужда от реформи. А учителите и учениците имат нужда не толкова от пари, колкото от коренна промяна на средата.
Тъй като министър Горанов изглежда е пропуснал да обърне внимание на реалните проблеми на образованието, ние ще му посочим някои от тях.[4]
14:52 | 13.09.22 г.