Накъде се насочва Великобритания след изборите?

Изборите във Великобритания се оказаха поредната изненада за социолозите. Само ден преди вота те прогнозираха, че консерваторите и лейбъристите ще постигнат много сходен резултат, а някои анализатори дори чертаеха сценарии, в които след месеци ще има нови избори. Реалността обаче се оказа противоположна – торите успяха да си осигурят удобно мнозинство от 331 места в Камарата на представителите, което ще им позволи не само да създадат правителство, но и да го направят без да се нуждаят от подкрепата на някоя от другите партии.

И доколкото е ясно, че досегашният премиер Дейвид Камерън ще запази и ръководното си място в партията, и премиерския си пост, неочакваният резултат от изборите най-вероятно ще доведе до значителни изменения в британската политическа сцена.

Смяна на караула

Публикуването на резултатите стана причина за лавина от оставки на ръководителите на останалите партии. Първият ръководител, който се отказа от поста си, бе Ед Милибанд, чиито лейбъристи понесоха тежък удар във вота. Toй пое върху себе си отговорността за загубата в опит да позволи на партията си да излезе чиста от нея.

Простата смяна на лидера обаче няма да позволи на левите да продължат напред и да възстановят загубените си позиции. По време на кампанията си те опитаха да направят по-рязък завой наляво към увеличения на данъчната тежест и акцентираха върху по-бавното от обещаното от консерваторите възстановяване на икономиката на страната. Това обаче доведе до загуба на много от центристките избиратели. Най-тежкото си поражение лейбъристите претърпяха в Шотландия, където загубиха традиционни „леви крепости“ към Шотландската национална партия.

Тези обстоятелства принуждават левите да предефинират политическите си цели и платформа. В близко бъдеще фокусът им най-вероятно ще е върху възстановяването на позициите им в Англия, а загубата в Шотландия ще трябва да бъде преглътната. За да си върнат избирателите, лейбърстите би трябвало да се върнат към catch-all подхода на по-умерени политики, ясно заявяване на проевропейската позиция на партията и разграничаване от консерваторите.

Най-големият удар на парламентарните избори беше понесен от либералдемократите на Ник Клег. Докато на предишните избори те бяха заели позицията на брокер на властта, който направи възможно създаването на кабинета на Дейвид Камерън, то днес те свити обратно до позицията на маргинална партия, която няма да има реално влияние върху политическия процес.

Парламентарните избори нанесоха тежък удар и върху Партията за независимост на Великобритания. На европейските избори миналата година националистите на Найджъл Фараж излязоха на първо място, а мнозина обявиха началото на доминация на крайнодесните в британската политика, но днес те получиха по-малко депутатски места от либералдемократите.

Големият победител на тези избори е Шотландската национална партия – от общо 59 места в Шотландия, тя загуби едва 3. Това е белег, че независимо от провала на референдума за напускане на Великобритания миналата година, ръководените от Никола Стърджън националисти продължават да се радват на подкрепата на повечето шотландци и ще продължат с натиска си за извоюване на все повече независимост от Лондон. Успехът им най-вероятно в крайна сметка ще доведе до нов референдум, чиито резултат може да изведе Шотландия от Обединеното кралство.

Нормализиране и евроскептицизъм

Оставяйки Шотландската национална партия настрана, резултатите от изборите представляват нормализация на британската политика. Тя винаги е била доминирана от вековната борба между лейбъристите и консерваторите, а създалият се през 2010 г. пъстър пейзаж с повече от две значими партии беше по-скоро аномалия.

Друг въпрос е колко дълго ще се задържи периодът на контрол на торите. Един от ключовите въпроси, пред които е изправен Камерън по време на новия си мандат, е предефинирането на отношенията между Лондон и Брюксел, като от това може да зависи успеха или провала му. До 2017 г. трябва да се проведе референдум за запазване на членството на страната в ЕС. Ако избирателите гласуват положително, навлизаме в напълно непознати води, за които няма разработен механизъм, а тяхното решение ще има огромни икономически и политически последствия, които не могат да бъдат предсказани дори приблизително. На Камерън ще се наложи да балансира между поддържането на добри отношения с евроадминистрацията, но и договарянето на достатъчно отстъпки, които да му позволят да запази подкрепата на избирателите си и да предотврати повторен бум на подкрепата за UKIP.

The economy, stupid

Леко перифразиран, популярният слоган на Клинтън свърши работа и за консерваторите. Успешното икономическо възстановяване след кризата беше в центъра на кампанията на Камерън и с право. Ръстът на БВП днес е сред по-високите в Европа, заетостта в страната расте от 2010 г. насам, през този период инфлацията намалява.

Икономическите политики, обещани от торите за следващия мандат обаче оставят в най-добрия случай със смесени чувства. От една страна Камерън не възнамерява да увеличава данъци и в най-лошия случай планира да запази нивата на ДДС и осигурителните вноски на настоящите им равнища, както и да завиши праговете за част от данъците, което в крайна сметка ще остави повече пари в джобовете на данъкоплатците. Що се отнася до бюджетната политика, торите планират да поддържат излишък.

Същевременно обаче сред обещанията им са щедри инвестиции в редица сфери – през следващите 5 години здравната система NHS например очаква допълнително финансиране от осем милиарда паунда, планира се и откриването на много нови държавни училища и детски градини. Камерън обеща и „най-голямата програма за развитие на инфраструктурата от 70-те години насам“, която включва нови пътища, магистрали и железници. Мерки в областта на подобряването на околната среда също ще получат финансиране от порядъка на 3 милиарда паунда.

Основният източник на финансиране на тези щедри програми ще са свивания на обхвата и обема на плащанията на социалната държава, които би трябвало да освободят над 12 млрд. паунда. Следва обаче да се запитаме дали това е възможно, доколкото провеждането на такава реформа във времеви отрязък, който да позволи финансирането на обещаните разходи без вземането на нови заеми би било много трудно е много трудно.

От друга страна възможността за освобождаване на толкова масивен ресурс в социалната система, без това да доведе до политическо самоубийство е знак, че свиване на държавата дори и в страни, чието население има много дълга традиция на живот в рамките на силна социална държава е далеч по-възможно, отколкото левите политици ни карат да мислим. Въпреки това обещанията на торите трябва да се приемат с известна доза съмнение.