Месеците март и април са време за чести срещи с държавната администрация, особено за тези от нас, които имат фирми, основали са неправителствени организации, работят на граждански договори или дори просто трябва да попълнят данъчна декларация. Независимо с коя от събиращите данъци/такси/документи институция се сблъскваме, общият знаменател е, че ще трябва да се разходим, наредим на опашка и разправяме с чиновник, който подобно на нас, има и по-важни занимания от това да обяснява коя точно бланка сме свалили погрешно от интернет.
Хартиена диря
Истината е, че за огромна част от подаваните документи носенето на хартиени бланки е абсолютно ненужно. Не можете да подадете Декларация 7 в НАП онлайн, не можете да видите колко ви е данъкът на автомобила или да го платите по банков път (ходенето до общината си е един ден минус от календара), дори за болнични разходката ви е гарантирана. Докато прежде споменатите могат да доведат до неприятни истории като спиране на здравноосигурителните права, въпреки че сте платили например, то има бюрократична бумащина, която удря цели организации и бизнес сектори.
Класически пример е липсата на достъпен онлайн регистър за управлението на НПО, което налага чести разходки до съда, за да не се окажете в ситуация, в която банката просто не може да позволи достъп до сметката ви – доста неприятно, ако трябва да се плащат заплати. Още по-лошо е, когато говорим например, за тромавия достъп до личните данни в информационната система на НОИ. За него не само, че бизнесът си плаща по една хубава тарифа, но и съгласието на лицето (чиито данни ще се предоставят) е дефинирано само като „волеизявление подписано собственоръчно върху хартиен носител“. Сякаш това е единственият начин за удостоверяване на волеизявление, пише в анализ Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
В същото време огромна част от бизнеса и все повече от търговията се пренася онлайн. Не само гледаме филми и комуникираме през интернет, но и завидна част от купуването и продаването все повече се случва във „виртуалния свят“. За съжаление, обаче, много от тези нови услуги са спъвани от чиновнически недомислици. Може да опитате да вземете от модерните банкови или бързи кредити онлайн, но цъкайки напред ще стигнете до момента, в който държавата ви кара да се поразходите с куп папки и бумаги, за да удостоверите това или онова. От подобно нещо няма никаква нужда, днес криптираните и защитени връзки са доста по-сигурни от куриери и пощенски пратки.
Данъците, ама в Естония
И докато администрацията седи в Средновековието, политиците предизборно се надпреварват да говорят за облекчаване на режими и преминаване към електронно управление. Няма лява или дясна партийна програма – всички са ентусиазирани да се покажат като най-големите радетели на дигитализацията. Хайпът трае някъде докъм след изборите, когато много по-належащи въпроси като национализация на пенсионната система и регулация на троловете в интернет изземват вниманието на законотворците.
А за сравнение, малко по на север, в една бивша социалистическа (дори постсъветска) страна нещата изглеждат по доста различен начин. Става дума за Естония с тамошната програма за електронна лична карта и e-residency (което не предоставя гражданство, но дава възможност за дигитално подписване на докумети). Чрез своите електронни карти, естонците не само могат да използват личните си документи за пътуване, но като здравна карта, за достъп до банкова сметка онлайн, вместо билет за градски транспорт в Талин, за дигитален подпис, за електронно гласуване, за достъп до всички бази данни на правителството и подаване на данъци.
И докато големите ни „реформатори“ в парламента и правителството повече говорят, отколкото правят нещо, да не се окаже, че е по-лесно да си платим данъците в Естония, отколкото в НАП Младост.
12:36 | 12.09.22 г.