Отново навлизаме в седмица, през която всички финансисти и икономисти повтарят като развалена латерна рефрена „лихви, лихви, лихви“. Европейската централна банка взе решение за нов пакет от мерки за „количествени облекчения“, които трябва да завъртят икономическото колело на Старата госпожа. Впрочем Старата госпожа има видим артрит и каквото и колело да използва, става все по-видимо, че от това не се поражда абсолютно никакво движение. Да, от гледна точка на икономическия растеж Европа е във фаза на замръзване, пише в своя блог икономистът Бисер Манолов.
Решението на Европейската централна банка обаче доведе до шокови трусове на финансовите пазари в аванс. В случая това се отнася за Швейцария. Всички, които наблюдават валутните пазари, знаят, че допреди седмица швейцарската централна банка бе фиксирала „под“ на курса на франка към еврото на нивото от 1,20 франка за евро. Дълго време този курс бе нещо като спасителен пояс на хората, които имаха ипотечни кредити в швейцарски франкове. В един период от време те бяха изключително популярни и в България. Единственият аргумент при избора им за хората бяха по-ниските лихви. Да, но тези кредитополучатели тотално игнорираха най-съществения риск, този на валутния курс към франка. Преди решението на швейцарската централна банка за поставяне на „валутен под“ хората масово изпитваха затруднение да обслужват „швейцарските ипотечни кредити“ поради високия курс на франка спрямо лева. „Подът“ от 1,20 франка за евро бе истинско облекчение за тях. Да, но преди две седмици швейцарците премахнаха този под. Ефектът от това тяхно решение бих сравнил с този на
финансова ядрена бомба
хвърлена в центъра на Нюйоркската фондова борса. Ще го кажа още по-точно. Представете си, че имате ипотечен кредит, при който месечните ви разходи се увеличават с 30% само поради промяна на валутния курс. Вижте само какъв финансов каламбур се получава. Поради очакваното решение за „количествени облекчения“ (по-евтини кредити) от страна на Европейската централна банка швейцарците „развързаха“ курса на еврото към франка?
Казано по нашенски: „Къде го чукаш, къде се пука?“ Феноменът с „швейцарските ипотеки“ не е единствено български проблем. Само да припомня, че в Унгария цялата тежест от валутния курс на засилващия се франк спрямо форинта бе прехвърлена от правителството на Виктор Орбан върху балансите на банките. В Полша бе свикано извънредно заседание на правителството, към което се присъединиха и опозиционните лидери за анализ на ситуацията с „швейцарските кредити“ в страната. В момента 550 хиляди полски домакинства се гърчат под тежестта на тези ипотеки. Номиналната сума надхвърля равностойността на 30 млрд. евро. Точно поради тази причина полските банки ще бъдат подложени на стрес тест за финансовата им устойчивост при влошаване на качеството на „швейцарските ипотеки“. Определено е необходимо тази тема да се дискутира и в България, без значение какъв е броят на „швейцарските ипотеки“ в момента. Просто ей така, превантивно.
Какво направи Европейската централна банка на 22 януари? Шефът й Марио Драги анонсира пакет в размер на 1 трилион евро за изкупуване на държавен дълг на държави членки на еврозоната, тъй като и без това лихвите са на исторически най-ниските си нива. Целта е ясна – да се намали цената по финансиране на съответните държави. Това обаче е абсурдно, такава
битка срещу дефлацията
също не изглежда като издържан аргумент. Тази политика продължава вече от години с нулев ефект. Остава още една скрита цел и тя е обезценката на еврото. Да, слабото евро е единственото ефективно средство, което в момента може да подкрепи истински корпоративна Европа. Нито ниските лихви, нито безкрайните държавни харчове имат някакъв
директен ефект върху европейската икономика
към настоящия момент. Единната валута вече заби нос в нивото от 1,15 долара за евро. Към българския лев това означава около 1,70 лева за долар. Категорично може да се каже, че без значение какво се говори от Европейската централна банка за лихвите и „количествените облекчения“ целта е само една – слабо евро. Това обаче по никакъв начин не може да бъде официалната позиция на централните надзорници. Нещо повече, ако някой от централната банка си позволи подобен коментар, това в прав текст означава нова глобална валутна война.
За първи път през това десетилетие терминът „валутна война“ бе наложен от бразилския финансов министър Гуидо Мантега през 2010 година. Само защото той бе използван по време на срещата на седемте най-силно развити индустриални държави, неговата употреба някак си не намери по-широка приложимост. Това бе непосредствено след кризисния период, когато най-силните в икономически план държави опитваха различни варианти, за да обезценят валутите си с цел стимулиране на икономиките им. Вероятно най-големите майстори по темата са китайците.
Американците разбират прекрасно европейските си партньори и стоически пазят мълчание по темата „силен долар“. Това, разбира се, си има и своето икономическо обяснение. Само 13 процента от БВП на САЩ са производни на американския експорт.
Има и нещо друго, силният долар играе роля и на мощен стимул за експанзия на американския капитал извън територията на страната. Също така силната зелена валута ще продължава да поддържа интереса на чуждестранните капитали към инвестиции в акции на американски компании. Може да се каже, че
с един удар се постига троен ефект
Да припомня, че всички тези процеси са изцяло обвързани с решението на Европейската централна банка за нови „количествени облекчения“, както посочих в началото. Според анализ, качен на сайта на една от най-големите финансови медии CNBC, централните банки са единствените оторизирани държавни институции, които официално имат правото да лъжат.
Малко крайно мнение, но напоследък все по-често сме свидетели на толкова шокиращи разлики между официалното говорене и конкретните действия, че тази теза не е лишена съвсем от логика. За справка – финансовото сепуко, което направи швейцарската централна банка преди две седмици. Ще затвърди ли тази теза и Европейската централна банка? Аз лично считам, че финансовите пазари ще бъдат разочаровани от решението й. Абсолютно съм убеден, че германското недоволство спрямо подкрепата на финансово недисциплинираните държави членки на еврозоната под някаква форма ще ограничи по-агресивни действия
Очите на всички са вперени в действията на Супер Марио. Дали ще ни разочарова, предстои да видим! За първи път обаче трябва да отбележим, че в поведението на Европейската централна банка има нещо изключително смущаващо. Може ли да се каже, че има скрита форма на политическо влияние? Тази теза бе засегната плахо в анализите на известни финансови анализатори. Известно е, че Марио Драги има политически амбиции след приключването на мандата му като шеф на ЕЦБ. Известно е също така, че от политиката на „количествени облекчения“ страната, която ще се възползва максимално, е Италия. Не твърдя, че това е истина, но скритата заявка за политическа кариера на Супер Марио буди подозрения.
21:34 | 13.09.22 г.