Какви трябва и не трябва да са мерките на правителството?

Дойде ред да разберем конкретните намерения на новото правителство. Приоритетите в Програмната декларация бяха представени като „ясен и точен ангажимент” на подписалите я.

Когато се прави документ след тежки консултации между разнообразни интереси е нормално да има противоречия, та дори и взаимоизключващи се намерения.

И все пак, очаквахме да има по-голяма последователност, защото водещите в преговорите са хора, които вече имат управленски опит и трябва да са наясно с основни категории като проблем, цел и решения. Част от приоритетите са посоченo ясно, но други са второстепенни и третостепенни недобри решения на отделни проблеми, а трети - нямат много общо с настоящите предизвикателства.

Както и да е, желанието за и необходимостта от правителство, което сега и веднага да започне работа, сякаш дават превес и са причина да се гледа донякъде снизходително на нелогични мерки в програмата.

Конкретен коментар

Когато се формулира публична политика и се изготвя план за действие задължително е да има някакъв тест за разумност и осъществимост, който да възпира лобистките или вредните политики.

В предложените приоритети виждаме наличието на подобен тест, а именно намерението за въвеждане на „задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове”. Ако това стане факт, поне половината от идеите, изброени в програмната декларация няма да се осъществят, защото ще има анализ, който да показва, че очакваните ползи са много по-ниски от очакваните разходи или пък няма да получат подкрепа по време на обществените консултации.

Единственият начин да се прилага методът за оценка на въздействие на законодателството е наличието на политическа воля. Явно е налице. Сега остава да се действа и то бързо, т.е. от началото на годината или най-късно от март 2015 г. да се въведе правилото (и ефективно да се прилага) да не се разглеждат проекти на нормативни актове без оценка на въздействието, включително и в парламента.

Преминавайки през отделните политики в декларацията, можем да откроим три основни групи.

1. Политики, които биха увеличили шансовете за растеж. Най-важните, които подкрепяме, са:

- Определяне на приоритети и икономическо и бюджетно планиране; - Подобряване на бизнес средата; - Електронно управление; - Намаляване на режимите; - Ограничаване на монополите; - Финансова стабилност и консолидация; - Нисък бюджетен дефицит и публичен дълг; - Запазване на Валутния борд; - Преразпределение през бюджета до 39% от БВП; - Финансова децентрализация; - Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор; - Предложенията за реформа в системата на управление на еврофондовете; - Подобряване на функционалността на държавната администрация; - Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост; - Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа; - Образование – повечето намерения; - Подобряване на публичната среда – повечето намерения; - Изготвяне на функционален анализ на Министерството на вътрешните работи с цел оптимизиране на дейността на министерството.

2. Мерки, които няма да бъдат изпълнени ефективно и е силно вероятно да има корупционно харчене през обществени поръчки за близки фирми:

- Подкрепа за износителите и иновативните фирми; - Създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства; - Решителна държавна подкрепа на туризма; - Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд; - Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия; - Насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентноспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите; - Преференциално подпомагане на младите фермери, на дребните производители и производителите, които увеличават добавената стойност на селскостопанската продукция и създават работни места; - Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост; - Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница.

3. Неясни мерки за системи, които поглъщат повече от половината публичен ресурс и едновременно с това се провалят в постигнатите резултати:

- Пенсионна реформа; - Здравна политика; - Енергетика.

За първата група от мерки подкрепа лесно ще се намери и затова отговорността за прилагането им в кратък срок е чисто политическа.

За втората ще има натиск от групи със специални интереси и от хора, които все още по някаква причина вярват, че държавата може да бъде добър предприемач и мениджър.

За третата нямаме прогноза. Досега надеждите винаги са били големи, разочарованията са огромни, а цената, която плащаме – непосилна.