Трябва ли да се противодейства на увеличаващото се неравенство в благосъстоянието на хората по света? Каква роля трябва да играе държавата в такъв процес? Способен ли е пазарът сам да се справи с този дефект? Изпратете ни вашия коментар на info@invrestor.bg и може да спечелите новата книга на Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството"*.
Представяме ви мнението на старши икономиста в ИПИ Петър Ганев.
Темата за неравенството традиционно доминира общественото пространство и на практика е неизбежна за всеки икономически дебат не само заради присъщия и огромен социален заряд, но и именно защото отношението към неравенството задава рамките на по-общите разбирания за икономическото развитие. Разделителните линии между съвременните икономисти за това защо някои нации успяват, а други се провалят, какво предизвика кризата, каква следва да е ролята на държавата за възстановяването, саморегулират ли се пазарите или неизбежно се изкривяват и провалят и други въпроси могат почти винаги да бъдат проследени до определени нагласи и разбирания относно неравенството в обществото.
През тази година на българския пазар излезе и книгата на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството", която представя по един доста увлекателен начин популярното разбиране за разрива и противопоставянето между елита (единия процент) и всички останали (99-те процента). В тази статия ще разгледаме темата за неравенството и популярното схващане за "провала на пазарите", като от време на време, макар и невинаги директно, ще отправяме критичен поглед към книгата на Стиглиц.
Неравенство пред закона или неравенство в "богатството"
Когато говорим за неравенството следва винаги да правим разграничение между неравенството пред закона, от една страна и неравенството в "богатството" или разпределението на доходите, от друга. Темата за неравенството предполага отношение към (не)справедливостта и затова подобно разделение е изключително важно.
Неравенството пред закона е на практика винаги несправедливо. Ако изходим от позицията, че хората имат неотменими права, то различното третиране от законите прави хората несправедливо неравни по дефиниция. В по-голямата част от човешката история хората не са били равни пред закона (достатъчно е да се разгледа дори само въпроса с правото на глас) и са живеели в общества на привилегировани. Отношението към тази форма на неравенство не бива с лека ръка да се пренася към неравенството в богатството в съвременните общества.
Неравенството в богатството или доходите е въпрос, който не съдържа в себе си присъща несправедливост. Именно в това се крие голямата разлика. Най-просто казано, ако знаем, че двама души са част от едно общество, като единият има право да работи и печели за себе си, а на другия му е забранено (тоест неравни пред закона), то можем спокойно да твърдим, че това е несправедливо общество.
Ако обаче знаем, че двама души са част от едно общество, като единият получава два пъти по-голям доход от другия, то ние съвсем не сме в позиция да правим съждения за справедливост и несправедливост. Това не означава, че трябва да пренебрегваме данните или да не търсим какво поражда неравенството в доходите, а просто, че не можем да работим с призумпцията за несправедливост само защото богатството и доходите са различни. Ако има такава, то тя трябва да бъде търсена по-дълбоко, а не просто в сухите данни.
Макар направеното разграничение между неравенство пред закона и по отношение на богатството да е широко прието и разбираемо, смесването на двете теми продължава да се прави с лекота в популярните схващания за съвременното обществто. Прави го и Стиглиц, който още в началото на книгата си настройва читателя за несправедливостта на неравенството, говорейки за "арабската пролет" като отговор на обществото срещу неравенството и бързо пренася аргумента към американското общество, богатствата на т.нар. "един процент" и провалите на пазара.
Събитията в арабските страни обаче не бяха породени от каквито и да е било пазарни провали, а именно от незачитането на върховенството на закона и ограничаването на свободната инициатива. Мохамед Буазизи се самозапали в края на 2010 г. в Тунис и отприщи вълна от протести в региона след като му бе забранено да продава стоката си на улицата, тоест бе му взето насила препитанието. "Арабската пролет" се случи в общества, където има несправедливост, наложена чрез силата на властта/закона, а не породила се от т. нар. "пазарни провали".
08:15 | 13.09.22 г.