Трябва ли да се противодейства на увеличаващото се неравенство в благосъстоянието на хората по света? Каква роля трябва да играе държавата в такъв процес? Способен ли е пазарът сам да се справи с този дефект? Изпратете ни вашия коментар на info@investor.bg и може да спечелите новата книга на Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството"*.
Представяме ви мнението на икономиста от Brain Workshop Institute Кузман Илиев.
„Неравенството” е любима тема на икономическите и политическите анализатори, на бизнес-лидери и политици. А в сблъсък по нея често влизат както защитниците на свободния пазар, така и враговете му. Едно от заключенията на ежегодния икономически бизнес форум в Давос тази година, например, беше именно, че „неравенството в доходите” е един от основните залози и проблеми пред световното стопанство. А достъпът до качествено образование като че ли става все по-труден и скъп, което изначално предопределя резултата от професионалните усилия на хората, отразен в доходите впоследствие.
Извадени бяха купища статистически данни затова как все повече и повече се „разтваря ножицата” между бедни и богати. Възмущение и роптаене имаше и затова как една нищожна част от населението „контролира огромна част от богатството, получава непропорционално голяма част от пая” – по думите на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, чиято книга, „Цената на неравенството”, излезе наскоро и на български. Впрочем, четейки Стиглиц, човек действително остава с впечатлението, че има някакъв пай, който стои, чакащ хората да си го разделят, а за зла беда някои си присвояват повече, отколкото им е потребно.
Истината е, че не е нужно да си нобелов лауреат по икономика, за да ти се набие на очи, че пай, за жалост, няма и че всичко, което потребяваме, обличаме, използваме като техника в ежедневието си - климатиците, транспорта, домовете, храната – всичко това се създава с труд, целенасочени усилия и за съществуването му има и причинно-следствена връзка.
Както ще видим след малко, единственият начин в пазарната икономиката, без намеса на държавата като външен играч, да се изкара доход, е като се произведе благо или се предложи услуга, които впоследствие да се разменят на доброволна основа с някого, ценящ ги по-високо от паричните средства, които заплаща срещу тях. Това е т.нар. „икономически” начин за изработване на доход. Практически, при функциониращ пазар и защитена частна собственост (основното условия за наличието на „пазара” като институт) няма „разпределение на доход”. Движението на доходите от един икономически агент към друг стават само чрез производство и размяна.
За „разпределение” може да се говори, когато този доход се изземе и се раздаде на субекти, които не са били намесени в изработването му. Пример за това са данъчното облагане и правителствените харчове, както и бандитските организации, рекетиращи или откровено присвояващи чужда собственост. Изземването на доход насилствено и чрез принуда можем да наречем „политически” начин за генериране на доход.
„Лошото неравенство в доходите”
След малко ще развием по-задълбочено тезата, че при свободния пазар „неравенството в доходите” е нещо нормално, не бива да предизвиква истерия и води до оптималното използване на оскъдните икономически блага.
Пазарните участници награждават успешните бизнес идеи с печалби и високи доходи и обратно – наказват неефективните със загуби и спад в реалните доходи. В този дух: ако богатството, натрупано от малцина, беше вследствие само и единствено на качествени услуги и стоки, предложени на пазара – всичко щеше да е наред. Няма нормален човек, който на каквото и да било основание да поставя под съмнение приноса към общността на Стив Джобс или Бил Гейтс, както и справедливостта по отношение на доходите им.
Лошото неравенство днес идва от „политическия” метод на „преразпределение на доходите”. Субсидии за „жизненоважни индустрии”, съмнителни договори за стотици и стотици милиони по обществени поръчки, рекапитализация на „системни” финансови компании – това са само част начините за „преразпределяне” на вече изкаран по икономически път доход, иззет от държавата чрез данъците.
преди 10 години За Кузман:Догодина излиза книгата ми, ето и абзац от неяЗатруднение: Пазарите се движат заедно, но никой не знае как точноМного от финансовите рискове възникват от взаимносвързаните движения на пазарите причинени от въздействието на факторите оказващи влияние върху пазарния риск. Най-основния начин да се измери склонността на пазарите да се движат заедно е чрез статистическата концепция за корелация. Точното измерване на пазарните корелации е в основата за количественото измерване на риска като буквално всички методи за калкулиране на VaR( value at risk)се базират на предположения относно пресметнати корелации. Добрия риск мениджмънт трябва да допълва изчисленията на VaR със сценарии при възможни екстремни обстоятелства извън сферата на изцяло статистическите модели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много ми се иска да разгледаме цялото есе абзац по абзац за да забележим някой основни положения, но нямам време и възможност.Само да вметна , че сме равни само пред Бог и пред закона, но и там не сме толкова равни.И ако забележите Кузман, като преглежда пазарите по Bulgaria on Air, вместо борсови индекси казва индикатори, което е малко по-различно въпреки, че в някои случаи могат да се счетат за синоними. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Според мен писанията на Кузман са " манжда с грозде".Използва сложни думи, на които не знае смисъла и не знае какво говори.Съмнявам се, че знае Английски език. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Теориите на Кузман са теории отпреди 50 години. Съвременната икономическа теория е доста по напред от елементарните тези за свободната конкуренция. Либертарианците, както и комунистите, създават някакви утопии, които не могат да съществуват в реалния свят. Два прости аргумента против - 1) Конкуренцията води до консолидация, тъй като по-големите или изкупуват по-слабите, или по-слабите фалират. 2) Финансовата мощ се транслира в политическа, с цел запазване на статуквото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години По-малко държава, понякога значи по-големи и по-силни картели. В крайна сметка добавената стойност води интереса на предприемача и държавата е нужна да налага корекции, за да не се пречи на конкуренцията. "Нито един човек не се бори против свободата човек се бори в най-лошия случай против свободата на другите". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Статията е много добра и много вярна. Единствения и недостатък е , че не може да бъде полезна. Служи само за гимнастика на ума....... С увеличаване броя на хората (нарастване на населението) става все по апетитно преразпределението.Да вземаш от много хора, дори и по малко, и да си го "преразпределяш" в джоба си е най-сладкия бизнес.Никакви призиви и убедителни статии няма да спрат политиците да го вършат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Черно-белия" подход не върши работа при анализиране на обективната действителност. Разбирам позицията на автора по отношение на частната собственост - част от която е лично създадената принадена стойност и правото на собственика и да се разпорежда с нея както намери за добре. Породеното от тази парадигма неравенство е обективно и пазарно приемливо. НО! За да се създаде вътрешно-осъзната необходимост и възможност на мнозинството "не надарени" с предприемачески дух и новаторски идей, е важно те да бъдат адекватно образовани. Тук идваме до ролята на държавата, която може и трябва да направи голямата част от гражданите си образовани, мислещи, креативни и продуктивни /да създават принадена стойност/. За да го прави държавата реализира данъчната си политика / аз съм привърженик на прогресивното подоходно облагане/ по изземане на доходи от физическите и юридически лица и последващо прави преразпределение. Именно начина на преразпределение е разликата между успешните и пропаднали общества отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Черно-белия" подход не върши работа при анализиране на обективната действителност. Разбирам позицията на автора по отношение на частната собственост - част от която е лично създадената принадена стойност и правото на собственика и да се разпорежда с нея както намери за добре. Породеното от тази парадигма неравенство е обективно и пазарно приемливо. НО! За да се създаде вътрешно-осъзната необходимост и възможност на мнозинството "не надарени" с предприемачески дух и новаторски идей, е важно те да бъдат адекватно образовани. Тук идваме до ролята на държавата, която може и трябва да направи голямата част от гражданите си образовани, мислещи, креативни и продуктивни /да създават принадена стойност/. За да го прави държавата реализира данъчната си политика / аз съм привърженик на прогресивното подоходно облагане/ по изземане на доходи от физическите и юридически лица и последващо прави преразпределение. Именно начина на преразпределение е разликата между успешните и пропаднали общества отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Добра статия, но има много грешки (на места има цели изречения от несвързани правилно думи).Изглежда като че ли е писано от човек с дислексия (или след преумора и липса на сън) и после не е редактирано. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години А другия основен проблем на системата, във вида в който ни е позната днес, засегнат от съ-форумеца (rmarkov) по-долу : технологична безработица, ми се струва, че няма пазарно решение, след едно определено ниво на отвързване на производството от прекия , вложен човешки труд. Високата производителност на технологиите, на практика иззема доход от потребителите и платежоспособното търсене е недостатъчно да поддържа движението на механизма. Дали хората ще намерят устойчив път за преодоляване на тези предизвикателства? Към момента, по-скоро изглежда, че никак няма да е лесно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар