Трябва ли да се противодейства на увеличаващото се неравенство в благосъстоянието на хората по света? Каква роля трябва да играе държавата в такъв процес? Способен ли е пазарът сам да се справи с този дефект? Изпратете ни вашия коментар на info@investor.bg и може да спечелите новата книга на Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството"*.
Представяме ви мнението на икономиста от Brain Workshop Institute Кузман Илиев.
„Неравенството” е любима тема на икономическите и политическите анализатори, на бизнес-лидери и политици. А в сблъсък по нея често влизат както защитниците на свободния пазар, така и враговете му. Едно от заключенията на ежегодния икономически бизнес форум в Давос тази година, например, беше именно, че „неравенството в доходите” е един от основните залози и проблеми пред световното стопанство. А достъпът до качествено образование като че ли става все по-труден и скъп, което изначално предопределя резултата от професионалните усилия на хората, отразен в доходите впоследствие.
Извадени бяха купища статистически данни затова как все повече и повече се „разтваря ножицата” между бедни и богати. Възмущение и роптаене имаше и затова как една нищожна част от населението „контролира огромна част от богатството, получава непропорционално голяма част от пая” – по думите на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, чиято книга, „Цената на неравенството”, излезе наскоро и на български. Впрочем, четейки Стиглиц, човек действително остава с впечатлението, че има някакъв пай, който стои, чакащ хората да си го разделят, а за зла беда някои си присвояват повече, отколкото им е потребно.
Истината е, че не е нужно да си нобелов лауреат по икономика, за да ти се набие на очи, че пай, за жалост, няма и че всичко, което потребяваме, обличаме, използваме като техника в ежедневието си - климатиците, транспорта, домовете, храната – всичко това се създава с труд, целенасочени усилия и за съществуването му има и причинно-следствена връзка.
Както ще видим след малко, единственият начин в пазарната икономиката, без намеса на държавата като външен играч, да се изкара доход, е като се произведе благо или се предложи услуга, които впоследствие да се разменят на доброволна основа с някого, ценящ ги по-високо от паричните средства, които заплаща срещу тях. Това е т.нар. „икономически” начин за изработване на доход. Практически, при функциониращ пазар и защитена частна собственост (основното условия за наличието на „пазара” като институт) няма „разпределение на доход”. Движението на доходите от един икономически агент към друг стават само чрез производство и размяна.
За „разпределение” може да се говори, когато този доход се изземе и се раздаде на субекти, които не са били намесени в изработването му. Пример за това са данъчното облагане и правителствените харчове, както и бандитските организации, рекетиращи или откровено присвояващи чужда собственост. Изземването на доход насилствено и чрез принуда можем да наречем „политически” начин за генериране на доход.
„Лошото неравенство в доходите”
След малко ще развием по-задълбочено тезата, че при свободния пазар „неравенството в доходите” е нещо нормално, не бива да предизвиква истерия и води до оптималното използване на оскъдните икономически блага.
Пазарните участници награждават успешните бизнес идеи с печалби и високи доходи и обратно – наказват неефективните със загуби и спад в реалните доходи. В този дух: ако богатството, натрупано от малцина, беше вследствие само и единствено на качествени услуги и стоки, предложени на пазара – всичко щеше да е наред. Няма нормален човек, който на каквото и да било основание да поставя под съмнение приноса към общността на Стив Джобс или Бил Гейтс, както и справедливостта по отношение на доходите им.
Лошото неравенство днес идва от „политическия” метод на „преразпределение на доходите”. Субсидии за „жизненоважни индустрии”, съмнителни договори за стотици и стотици милиони по обществени поръчки, рекапитализация на „системни” финансови компании – това са само част начините за „преразпределяне” на вече изкаран по икономически път доход, иззет от държавата чрез данъците.
преди 8 години Има ли по-нагла кражба от начисляването на лихва върху парите от нищото, искането на реални обезпечения срещи кредит на същите тези пари и обсебването на природните ресурси?! Или вековете на владение на природните ресурси и лицензът на банките, опериращи при частичен резерв са узаконили кражбата?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Няма никакви оправдания при днешните технологии да има бедни хора по света! Ето как всеки човек може да живее с достойнство и да участва в обществените дела: https://drive.google.com/file/d/0B0nMjtYgJ2DFWF9vdkNIQW83NVE/view. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Това е една статия, която добре описва действителността в реалната икономика, в която се създават благата чрез труд творчество и предприемачество, но упорито се мълчи за създаването на парите от нищото и отдаването им срещу лихва, което ограбва всички ни, а другото гробно мълчание е за владението на земните ресурси отново от страна на частните банкери или техни вертикални офшорни структури. Днес само 3% от парите са създадени от централните банки, а другите 97% са създадени от частни банкери, които ни търсят лихви върху тях и реални обезпечения! На какво основание?! http://positivemoney.org/Държавите съществуват, за да гарантират човешките права на всички в еднаква степен! Обърни внимание на чл. 6, 25, 28 от Всеобщата декларация за правата на човека, по която всички държави - членки на ООН са задължена страна: http://***.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg. Тези гаранции налагат законна необходимост от преразпределение през бюджета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ***, авторът на статията . Вярно е ,че хората не се раждат със еднакви способности, но означава ли това,че нуждите им са много различни? Не, разбира се. На този *** не е виновен, че е ***. Ние не избираме своите гени, родители, среда и култура. Поне 50% от човешката интелигентност се дължи на средата, семейството ,образованието , културата и т.н. Ако икономическото неравенство не позволява нашите таланти да се развият и оползотворят, то очевадно е зло. Голямо зло, защото човека е ресурс за обществото и талантите са рядкост. Болшинството от хората на тази красива планета живеят в недоимък и мизерия и нямат достъп до образование според своя талант и нужди. Кой губи от това? А концентрацията на икономическа власт в едно малцинство с какво помага да се развиваме. Защо тази власт трябва да се унаследява и на какъв пазарен принцип става това? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години https://***.facebook.com/worldeconomicforum/photos/a.378395836478.169618.7746841478/10152261514036479/?type=1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За всички любители на икономиката.......от моето писаниеАмбицията на повечето бизнес лидери е устойчивия растеж. Той се превърнал не само в централна точка на стратегията на организациите, но и във важен фокус в организационната култура. И докато пътят на сливанията и придобиванията към растеж е бил предпочитан от доста организации, то повече проучвания показват, че тези които изберат органичния растеж имат по-голям шанс за успех.В свят, в който нови конкуренти се появяват по-бързо отвсякога, където организациите от развиващия се свят имат все повече предимства от компаниите в развития свят и където най-добрите практики се пренасят по-бързо от хората, в страниците по-нататък ще разгледаме кой и как печели състезанието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За всички любители на икономиката.......от моето писаниеАмбицията на повечето бизнес лидери е устойчивия растеж. Той се превърнал не само в централна точка на стратегията на организациите, но и във важен фокус в организационната култура. И докато пътят на сливанията и придобиванията към растеж е бил предпочитан от доста организации, то повече проучвания показват, че тези които изберат органичния растеж имат по-голям шанс за успех.В свят, в който нови конкуренти се появяват по-бързо отвсякога, където организациите от развиващия се свят имат все повече предимства от компаниите в развития свят и където най-добрите практики се пренасят по-бързо от хората, в страниците по-нататък ще разгледаме кой и как печели състезанието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И пак за Кузман-- от моята бъдеща творбаДиверсифицираните компании избират да разпределят своят производствен капацитет между различни сектори и страни. Това им помага да минимизират зависимостта си от шанс за печалба само от един пазар.Според мнозина корпоративната диверсификация спомага по четири начина като:Намалява променливостта в стойността на портфейла на инвеститоритеПодобрява корпоративната способност за набиране на дългНамалява риска от съкращенияУвеличава оперативната ефикасностСпоред икономиста Хари Марковиц, когато инвеститорите притежават диверсифирано портфолио това намалява променливостта на възвръщаемост от техните инвестиции. Тъй като печалбите от актции не са перфектно взаимосвързани, променливостта в положителна посока на възвращаемостта на даден вид акции може да помогне да се компенсира негативната възвръщаемост от друг вид акции в портфейла. Ето как при притежаването на акции без корелация помежду си намалява общата променливост на стойността на портфейла.Портфейлната теория предполага, че докато диверсификацията при инвеститорите е рационално икономическо поведение, то корпоративната диверсификация се оказва излишна, тъй като инвеститорите могат да диверсифицират техните портфейли по-евтино и ефикасно избирайки да участват на пазара на акции вместо да притежават само акциите на една диверсифицирана компания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И пак за Кузман-- от моята бъдеща творбаДиверсифицираните компании избират да разпределят своят производствен капацитет между различни сектори и страни. Това им помага да минимизират зависимостта си от шанс за печалба само от един пазар.Според мнозина корпоративната диверсификация спомага по четири начина като:Намалява променливостта в стойността на портфейла на инвеститоритеПодобрява корпоративната способност за набиране на дългНамалява риска от съкращенияУвеличава оперативната ефикасностСпоред икономиста Хари Марковиц, когато инвеститорите притежават диверсифирано портфолио това намалява променливостта на възвръщаемост от техните инвестиции. Тъй като печалбите от актции не са перфектно взаимосвързани, променливостта в положителна посока на възвращаемостта на даден вид акции може да помогне да се компенсира негативната възвръщаемост от друг вид акции в портфейла. Ето как при притежаването на акции без корелация помежду си намалява общата променливост на стойността на портфейла.Портфейлната теория предполага, че докато диверсификацията при инвеститорите е рационално икономическо поведение, то корпоративната диверсификация се оказва излишна, тъй като инвеститорите могат да диверсифицират техните портфейли по-евтино и ефикасно избирайки да участват на пазара на акции вместо да притежават само акциите на една диверсифицирана компания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За Кузман:Догодина излиза книгата ми, ето и абзац от неяЗатруднение: Пазарите се движат заедно, но никой не знае как точноМного от финансовите рискове възникват от взаимносвързаните движения на пазарите причинени от въздействието на факторите оказващи влияние върху пазарния риск. Най-основния начин да се измери склонността на пазарите да се движат заедно е чрез статистическата концепция за корелация. Точното измерване на пазарните корелации е в основата за количественото измерване на риска като буквално всички методи за калкулиране на VaR( value at risk)се базират на предположения относно пресметнати корелации. Добрия риск мениджмънт трябва да допълва изчисленията на VaR със сценарии при възможни екстремни обстоятелства извън сферата на изцяло статистическите модели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар