Неравенството - не проблем, а основа на съвременното общество

Едни от най-спестовните хора и известни с това, например, са били скромните и отрудени френски селяни през 18-19век, а немалко „богаташи” харчат баснословни суми за щяло и нещяло. Все пак, както вече отбелязахме – няма нужда да се морализаторства затова дали е добре или не са се спестява - това се решава от свободните хора, които притежават себе си и доходите си. Фактът, че в номинално отношение, за едни и същи услуги от държава, хората с от високите „етажи” на прогресията плащат много, много повече е само поредното доказателство ефектите от „криворазбраната” социална справедливост.

Пренасочването на доход чрез прогресивно облагане от най-производителните му сфери и най-високоефективните служители към  дейности и работници с по-ниска производителност води до икономическо обедняване и е пряк път към цивилизационния регрес.

Равенство в достъпа до образование

Различният достъп до образование и квалификация често се изтъква като основен признак на неравенството. В САЩ, например, академичното образование е безбожно скъпо в порядъка на десетки, дори стотици хиляди долари. 

С държавните гаранции и кредитната политика по раздаване на евтини кредити за студентите, търсенето на услугата изхвърча, а образователните институции видяха, че каквито и цени да сложат, има начин да бъдат платени.Дълговото заробване на студентите е ефект от държавната интервенция в този пазар, а неравенството по този показател има действително ужасни последствия за младите хора от самото начало на професионалния им живот. Няма и база за сравнение с времето, когато с желание, работа и спестяване, младежите са можели да изплатят без никакви дългове следването си. Въпросът е обаче как и защо се стига до този проблем, а когато се знае причината – лесно се достига и до решението.

Заключение: неравенство vs. равенство

И така, за финал да подчертаем дебело: няма морално-етичен стандарт, който логически издържано да може да защити равенството като нещо изначално добро и морално извисено. Нито в билогията, нито в сферата на икономиката, морала, политиката, бизнеса - „равенството” може да бъде стандарт за добродетелност.

Да третираш добрия и старателния наравно с мързеливия не може да бъде считано за обективно морално, още по-малко естествено. В една чисто пазарна среда, неравенството в доходите е механизъм за плавното функциониране на пазарните сигнали и увеличава благосъстояние на всички чрез пазарния процес. Тогава, когато доходът започне да се разпределя и преразпределя по политически принцип – имаме обективно изкривяване както на сигналите, които ценовата система, базирана на частна собственост, дава, така и тотално подтискане на психологическите стимули, касаещи връзката „усилия-резултати”.

Очевидна е истината, че хората са различни, а именно неравенството и различието правят многообразието на света, в който живеем възможно. Нещо повече: именно неравенството и различията в мисленето, идеите, уменията и производителността са икономическата основа на процеса на разделението и на труда, частната собственост и мирната размяна на стойност за стойност. Неравенството не е проблем – то е в основата на нашата цивилизация, на която дължим относително високия стандарт на живот и научно-технологичния напредък, на който днес се радваме.

От друга страна, равенство в мизерията и статута на робство е било характерно и  за концлагерите на Хитлеристка Германия, Съветска Русия, Народна Република България преди години. Примери, които никога, в името на живота, не бива да следваме.