Не такова е положението, за жалост, в огромната част от света, където „икономическата свобода” не съществува нито на теория, нито на практика. Бедността е само и единствено следствие от пречките пред свободните пазарни отношения да се развият, така че оскъдните производствени фактори да се използват най-оптимално, покачвайки стандарта на живот и в материален, и в личностен аспект.
Да се граби от едни и да се раздава на други не работи нито на национално, нито на международно равнище. Казусът с бедността в Африка е показателен. Вместо да се наливат милиарди и милиарди, които да пълнят джобовете на тоталитарни африкански диктатори, следва да се подпомогнат идеите, които стоят в основата на мира и високия стандарт. Правата на личността и защитата на частната собственост са единственото, което може да предизвиква спестявания, натрупани в други региони по света, да се насочат към Африканския континент. Само външни инвестиции могат преодолеят очевидния факт от реалността – че на Черния континент няма достатъчно спестявания и капитал, с който достижения на науката и техниката да бъдат приложени, а масовото производство да доведе до нормални условия за живот за милионите африканци.
Кой печели от „политическото” разпределение на доходите?
Отбелязахме твърдението, че ножицата при доходите между най-богатите в „развитите икономика” се разтваряла. (Колкото и неточно и да е да се говори за „развити” икономики – сякаш има някакъв стадий на икономическо развитие, който веднъж достигнат автоматично пришива статута на „развита икономика”.) В същото обаче време нараства и делът от данъчните приходи, плащани от най-богатите. В САЩ, например, за 2010г., попадащите в най-високите етажи на прогресивното облагане допринасят със 70 процента за всички федерални постъпления. Истината обаче е, че в крайна сметка т. н. „средна класа” плаща за всички – нетен данъчен донор е и за „най-бедните” и „за най-богатите”, дондуркани и глезени от политическата каста и „политическите разпределените доходи”.
Най-много печелят политиците, естествено. Практически политиците и бюрократите не плащат данъци – който твърди обратното се подвежда от счетоводната заблуда, че един политик трябвало да взема 2000лв., а без данъци – получава 1500-1600лв.. Истината е, че той не плаща данъци, а взема 1500-1600лв. „чисто” от изработилите реален доход в икономиката. Както видяхме, колосалните са и паричните ползи за близките финансови посредници, фирмите близки до властта, печелещи обществените поръчки и въобще цялото срастване на бизнес с държава, за сметка на естествения икономически пазарен процес.
Прогресивното данъчно облагане
В отговор на „проблема с неравенството” често се прибягва до данъчната „панацея” - прогресивното данъчно облагане. Колкото по-висок е доходът на даден икономически субект, толкова по-голяма относителна част от него се иззема, посредством данъците.
Целите: изравняване на доходите, повече приходи в хазната за харчлък, социална справедливост, увеличено потребление.
Прогресията при облагането на дохода, изкаран с труд, е защитавана от не един и двама „богаташи”, което едва ли не го легитимира. (Уорън Бъфет е чудесен пример). И това донякъде е нормално – когато голяма част доходите са от капиталови печалби и спекула на финансовите пазари, когато компаниите и банките, в които си инвестирал, са спасявани, субсидирани и рекапитализирани... Няма как да изпитваш уважение към способностите и доходите, изкарани по „старомодния” начин, както го наричан Мъри Родбарт, а именно: чрез труд.
Няма нищо справедливо в това държавата да третира различно гражданите си. Нито има гаранция, че като се преразпредели доходът от хората с по-висок доход към тези с по-нисък потреблението ще се увеличи. Вече казахме, че потреблението не води до икономически растеж, какъвто много често целят предлагащите идея по спорният модел на лорд Кейнс. Презумпцията е, че богатите потребяват относително малка част авоарите си, а другото спестяват/инвестират или, недай си Боже, просто увеличават кешовите си баланси, което е и кошмарът на Кейнс. В това има доза истината, но и емпириката го поставя под съмнение.
преди 10 години Ако се намери оптималния, от гледна точка на обществения интерес, отговор на въпроса: отдаване на концесия или обществена собственост в/у производствата в тези сфери, свързани с природните ресурси (добивен, земеделски, животновъден сектор)?, много неща биха си дошли на мястото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години От етична позиция, в статията се говори, че човека/субекта тр. да има защитено право на собственост в/у продукта на труда си основополагащ принцип, който няма как да се пренебрегне при разсъждения по темата. От друга страна намирам за странно, заобикалянето на такъв един въпрос : какъв етически аргумент оправдава обсебването на природните ресурси (полезни изкопаеми, плодородни земи, вода и т.н.)? Изхождайки пак от принципите на етиката, не следва ли тези ресурси да се разглеждат като обществени, след като за наличието им е отговорен единствено Твореца и естествената логика е, че са предоставени за ползване и поддържане на живота на всяко човешко същество ? Защото кой човек има принос за това, че изкопаемите горива са способни при изгаряне да отделят енергия и да вършат работа, че семената в почвата се развиват в растения и раждат плод, че питейната вода извира от недрата и може да утоли жаждата ти? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Равенство НЕ Е възможно да има. Дори някой да въведе законово такова, неравенството в интелекта на индивидите, първо няма да го разбере, и второ ще започне да го затрива. Крайно време е да се разбере, че това не може да се премахне, защото е заложено в гените на човешкия вид. Може би е възможно да се облекчи донякъде, но ако продължаваме да се самозалъгваме, че можем да го елиминираме - всичко ще свърши много зле за цивилизацията ни. Като гледам натам сме тръгнали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти специално продължаваш да затвърждаваш мнението че просто си от червеноармейските фашисти и психопати и затова другите фашисти и психопати са ти класов враг номер 1. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Добре че има неравенство.Почти всеки би живял наготово като търтей ако му се предостави възможност затова. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Неравенството в разпределението на плодовете от нарастването на производителността на труда е една от главните причини за Великата световна рецесия от 2008 г. http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/11/blog-post_12.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много истини има в статията, ама ти явно изобщо не си я чел или не искаш да приемеш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Неравенството - не проблем, а основа на съвременното общество".........................................................хахаха хаКузман има вид на психопат и такива са и твърденията муили му е платено от крайно десните фондации или е истински психопатжалко за родината ми незная как ще завърши тази обявена война с/у българите... по всяка вероятност - пагубно отговор Сигнализирай за неуместен коментар