Внимание: всяко живо човешко същество т.нар. “политически права” - право на живот, на притежание на дом, на търсене на щастие. Отбележете, че правото на дом не значи задължение на някого другиго да ви го подсигури. Означава с доходите, изкарани с труда и уменията ви – имате право да си го купите и да е ваша собственост. Обратно, под предлога за съществуването на т. нар. “икономически права” - едни хора претендират, че други им дължат доход, къща, айфон и т.н.. Прокламира се право на дом, на достоен живот, на щастие и още, и още, срещу които неизменно стои задължението “някой друг” да изработи. Неморален и срамен абсурд, стоящ в основата на убийството на каквато и да било естествена солидарност между хората.
Ролята на държавата...
Държавата, приписвайки си несвойствени функции, чрез данъците иззема доходи и частна собственост от едни, за да ги даде на други, а мотивът е: че предлага публични услуги, грижи се за бедните и изравнява доходите. Всички услуги за широко ползване могат да претендират за «публичност». Така наречените «бедни» очевидно не живеят по-добре, нито стават по-богати като политици се иззема от другите, за има хвърлял трохички за следващите избори. И не е работа на политиците да «изравняват доходи», които не са изкарали сами!
Именно високата данъчно-осигурителна тежест минира растежа и процеса натрупване на капитал, който стои в основата му. При това в най-голям ущърб именно на хората с най-ниски доходи. Но да видим как расте икономическия продукт.
Икономическият растеж
Ако приемем икономическия растеж за изначално нещо добро, означава да прибегнем до ценностно твърдение, вън от полето на икономическия анализ. Подобна утилитаристка представа за света (щом е добро за най-голям брой хора – значи и по принцип е добро) често е характерна за икономистите, ала тя не взема предвид фундамента на пазарния процес – частната собственост върху доходът, изкаран посредством труд или успешна инвестиция.
Икономическият продукт расте тогава, когато има нетни производствени инвестиции в икономиката. Такива има когато някой спести ресурса и го предостави за компаниите за инвестиции в реален бизнес. Тоест само чрез спестяване може да има инвестиции, а оттам и растеж. Но самият акт на спестяване е решение само и единствено на притежаващия частна собственост върху дохода си. Другите две възможности са използване му са – увеличаване на кешовите наличности или потребление. Следователно дали един човек иска да живее тук и сега, разбирай, да потребява сега; да отложи потреблението за в бъдеще (спестяване/инвестиции); или да увеличат кешовите си баланси си срещу несигурността и неизвестността на бъдещето – това решава всеки сам и не може, нито трябва да бъде обект на „правителствена политика”.
Защо много бизнесмени обичат държавата, равния шанс и старт?
Много често се казва, че трябва да има равенство в шанса и старта. Ако целта действително е да се даде равен шанс на всички, то единственото решение е свободният, лишен от правителствена намеса пазар. Митът затова, че се раждаме и живеем във вакум, без значение какво са направили тези преди нас и че добрата държава ще „изравни” всички ни, е зловреден. Най-лошото е, че съдържа в себе си семената на отхвърлянето на частната собственост, завистта и погрешните психологически стимули.
Ако няма намеса на правителството, която да подпомага едни играчи за сметка на други, практически ще изчезнат всички пречки пред постоянната тенденция на пазара да излизат нови и нови хора с иновативни идеи и проекти, които постоянно да провокират статуквото, увеличавайки социалната мобилност, разпростирайки достиженията на епохата до все повече и повече хора.
Обратно, високите данъци и бремето пред натрупване на капитал – ето какво идва дюшеш на т. нар. „естаблишмънт”, поддържащ статуквото. Предприемачеството е икономическа функция и не означава морална добродетел само по себе си. Много предприемачи са близо до държавата – растат благодарение на нея, ползвайки я като защитен щит срещу всяка форма на конкуренция. Те се страхуват от свободната пазарна среда не по-малко от всеки тоталитарен диктатор.
Бедността не е порок, тя е последствие
Винаги ще има хора, които в концептуалната скала на доходите ще са най-долу. Плашилото „пропастта между най-богатите и най-бедните” не е и не може да бъде нещо страшно, ако следствие от свободните пазарни отношения. Първо, защото е очебиен фактът, че в система на напълно свободни пазарни отношения има тенденция и хората в по-ниската скала на доходите, да имат стандарт на живот, за който и царе в миналото биха завидели. И, второ, но по-важно: всички доходи в условията на свободен пазар са генерирани въз основа на доброволна размяна и производство. Тоест, за да е забогатял някой, то е предложил стоки и услуги, допринасяйки голяма стойност и правейки живота на съгражданите си по-добър.
преди 10 години Ако се намери оптималния, от гледна точка на обществения интерес, отговор на въпроса: отдаване на концесия или обществена собственост в/у производствата в тези сфери, свързани с природните ресурси (добивен, земеделски, животновъден сектор)?, много неща биха си дошли на мястото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години От етична позиция, в статията се говори, че човека/субекта тр. да има защитено право на собственост в/у продукта на труда си основополагащ принцип, който няма как да се пренебрегне при разсъждения по темата. От друга страна намирам за странно, заобикалянето на такъв един въпрос : какъв етически аргумент оправдава обсебването на природните ресурси (полезни изкопаеми, плодородни земи, вода и т.н.)? Изхождайки пак от принципите на етиката, не следва ли тези ресурси да се разглеждат като обществени, след като за наличието им е отговорен единствено Твореца и естествената логика е, че са предоставени за ползване и поддържане на живота на всяко човешко същество ? Защото кой човек има принос за това, че изкопаемите горива са способни при изгаряне да отделят енергия и да вършат работа, че семената в почвата се развиват в растения и раждат плод, че питейната вода извира от недрата и може да утоли жаждата ти? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Равенство НЕ Е възможно да има. Дори някой да въведе законово такова, неравенството в интелекта на индивидите, първо няма да го разбере, и второ ще започне да го затрива. Крайно време е да се разбере, че това не може да се премахне, защото е заложено в гените на човешкия вид. Може би е възможно да се облекчи донякъде, но ако продължаваме да се самозалъгваме, че можем да го елиминираме - всичко ще свърши много зле за цивилизацията ни. Като гледам натам сме тръгнали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти специално продължаваш да затвърждаваш мнението че просто си от червеноармейските фашисти и психопати и затова другите фашисти и психопати са ти класов враг номер 1. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Добре че има неравенство.Почти всеки би живял наготово като търтей ако му се предостави възможност затова. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Неравенството в разпределението на плодовете от нарастването на производителността на труда е една от главните причини за Великата световна рецесия от 2008 г. http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/11/blog-post_12.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много истини има в статията, ама ти явно изобщо не си я чел или не искаш да приемеш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Неравенството - не проблем, а основа на съвременното общество".........................................................хахаха хаКузман има вид на психопат и такива са и твърденията муили му е платено от крайно десните фондации или е истински психопатжалко за родината ми незная как ще завърши тази обявена война с/у българите... по всяка вероятност - пагубно отговор Сигнализирай за неуместен коментар