IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Неравенството - не проблем, а основа на съвременното общество

Бедността не е порок, тя е последствие, пише Кузман Илиев в обширен анализ на проблема

11:50 | 30.03.14 г. 17
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Кузман Илиев, Снимка: Личен архив</p>

Кузман Илиев, Снимка: Личен архив

 

Внимание: всяко живо човешко същество  т.нар. “политически права” - право на живот, на притежание на дом, на търсене на щастие. Отбележете, че правото на дом не значи задължение на някого другиго да ви го подсигури. Означава с доходите, изкарани с труда и уменията ви – имате право да си го купите и да е ваша собственост. Обратно, под предлога за съществуването на т. нар. “икономически права” - едни хора претендират, че други им дължат доход, къща, айфон и т.н.. Прокламира се право на дом, на достоен живот, на щастие и още, и още, срещу които неизменно стои задължението “някой друг” да изработи.  Неморален и срамен абсурд, стоящ в основата на убийството на каквато и да било естествена солидарност между хората.

Ролята на държавата...

Държавата, приписвайки си несвойствени функции, чрез данъците иззема доходи и частна собственост от едни, за да ги даде на други, а мотивът е: че предлага публични услуги, грижи се за бедните и изравнява доходите. Всички услуги за широко ползване могат да претендират за «публичност». Така наречените «бедни» очевидно не живеят по-добре, нито стават по-богати като политици се иззема от другите, за има хвърлял трохички за следващите избори. И не е работа на политиците да «изравняват доходи», които не са изкарали сами!

Именно високата данъчно-осигурителна тежест минира растежа и процеса натрупване на капитал, който стои в основата му. При това в най-голям ущърб именно на хората с най-ниски доходи. Но да видим как расте икономическия продукт.

Икономическият растеж

Ако приемем икономическия растеж за изначално нещо добро, означава да прибегнем до ценностно твърдение, вън от полето на икономическия анализ. Подобна утилитаристка представа за света (щом е добро за най-голям брой хора – значи и по принцип е добро) често е характерна за икономистите, ала тя не взема предвид фундамента на пазарния процес – частната собственост върху доходът, изкаран посредством труд или успешна инвестиция.

Икономическият продукт расте тогава, когато има нетни производствени инвестиции в икономиката. Такива има когато някой спести ресурса и го предостави за компаниите за инвестиции в реален бизнес. Тоест само чрез спестяване може да има инвестиции, а оттам и растеж. Но самият акт на спестяване е решение само и единствено на притежаващия частна собственост върху дохода си. Другите две възможности са използване му са – увеличаване на кешовите наличности или потребление. Следователно дали един човек иска да живее тук и сега, разбирай, да потребява сега; да отложи потреблението за в бъдеще (спестяване/инвестиции); или да увеличат кешовите си баланси си срещу несигурността и неизвестността на бъдещето – това решава всеки сам и не може, нито трябва да бъде обект на „правителствена политика”.

Защо много бизнесмени обичат държавата, равния шанс и старт?

Много често се казва, че трябва да има равенство в шанса и старта. Ако целта действително е да се даде равен шанс на всички, то единственото решение е свободният, лишен от правителствена намеса пазар. Митът затова, че се раждаме и живеем във вакум, без значение какво са направили тези преди нас и че добрата държава ще „изравни” всички ни, е зловреден. Най-лошото е, че съдържа в себе си семената на отхвърлянето на частната собственост, завистта и погрешните психологически стимули.

Ако няма намеса на правителството, която да подпомага едни играчи за сметка на други, практически ще изчезнат всички пречки пред постоянната тенденция на пазара да излизат нови и нови хора с иновативни идеи и проекти, които постоянно да провокират статуквото, увеличавайки социалната мобилност, разпростирайки достиженията на епохата до все повече и повече хора.

Обратно, високите данъци и бремето пред натрупване на капитал – ето какво идва дюшеш на т. нар. „естаблишмънт”, поддържащ статуквото. Предприемачеството е икономическа функция и не означава морална добродетел само по себе си. Много предприемачи са близо до държавата – растат благодарение на нея, ползвайки я като защитен щит срещу всяка форма на конкуренция. Те се страхуват от свободната пазарна среда не по-малко от всеки тоталитарен диктатор.

Бедността не е порок, тя е последствие

Винаги ще има хора, които в концептуалната скала на доходите ще са най-долу. Плашилото „пропастта между най-богатите и най-бедните” не е и не може да бъде нещо страшно, ако следствие от свободните пазарни отношения. Първо, защото е очебиен фактът, че в система на напълно свободни пазарни отношения има тенденция и хората в по-ниската скала на доходите, да имат стандарт на живот, за който и царе в миналото биха завидели. И, второ, но по-важно: всички доходи  в условията на свободен пазар са генерирани въз основа на доброволна размяна и производство. Тоест, за да е забогатял някой, то е предложил стоки и услуги, допринасяйки голяма стойност и правейки живота на съгражданите си по-добър.

Последна актуализация: 21:20 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

18
rate up comment 1 rate down comment 0
Tigerman
преди 10 години
За Кузман:Догодина излиза книгата ми, ето и абзац от неяЗатруднение: Пазарите се движат заедно, но никой не знае как точноМного от финансовите рискове възникват от взаимносвързаните движения на пазарите причинени от въздействието на факторите оказващи влияние върху пазарния риск. Най-основния начин да се измери склонността на пазарите да се движат заедно е чрез статистическата концепция за корелация. Точното измерване на пазарните корелации е в основата за количественото измерване на риска като буквално всички методи за калкулиране на VaR( value at risk)се базират на предположения относно пресметнати корелации. Добрия риск мениджмънт трябва да допълва изчисленията на VaR със сценарии при възможни екстремни обстоятелства извън сферата на изцяло статистическите модели.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 0 rate down comment 1
Tigerman
преди 10 години
Много ми се иска да разгледаме цялото есе абзац по абзац за да забележим някой основни положения, но нямам време и възможност.Само да вметна , че сме равни само пред Бог и пред закона, но и там не сме толкова равни.И ако забележите Кузман, като преглежда пазарите по Bulgaria on Air, вместо борсови индекси казва индикатори, което е малко по-различно въпреки, че в някои случаи могат да се счетат за синоними.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 5 rate down comment 5
Tigerman
преди 10 години
Според мен писанията на Кузман са " манжда с грозде".Използва сложни думи, на които не знае смисъла и не знае какво говори.Съмнявам се, че знае Английски език.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 15 rate down comment 2
Didkata
преди 10 години
Теориите на Кузман са теории отпреди 50 години. Съвременната икономическа теория е доста по напред от елементарните тези за свободната конкуренция. Либертарианците, както и комунистите, създават някакви утопии, които не могат да съществуват в реалния свят. Два прости аргумента против - 1) Конкуренцията води до консолидация, тъй като по-големите или изкупуват по-слабите, или по-слабите фалират. 2) Финансовата мощ се транслира в политическа, с цел запазване на статуквото.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 15 rate down comment 1
komisarq
преди 10 години
По-малко държава, понякога значи по-големи и по-силни картели. В крайна сметка добавената стойност води интереса на предприемача и държавата е нужна да налага корекции, за да не се пречи на конкуренцията. "Нито един човек не се бори против свободата човек се бори в най-лошия случай против свободата на другите".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 11 rate down comment 3
jimaru
преди 10 години
Статията е много добра и много вярна. Единствения и недостатък е , че не може да бъде полезна. Служи само за гимнастика на ума....... С увеличаване броя на хората (нарастване на населението) става все по апетитно преразпределението.Да вземаш от много хора, дори и по малко, и да си го "преразпределяш" в джоба си е най-сладкия бизнес.Никакви призиви и убедителни статии няма да спрат политиците да го вършат.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 11 rate down comment 6
whiteman
преди 10 години
"Черно-белия" подход не върши работа при анализиране на обективната действителност. Разбирам позицията на автора по отношение на частната собственост - част от която е лично създадената принадена стойност и правото на собственика и да се разпорежда с нея както намери за добре. Породеното от тази парадигма неравенство е обективно и пазарно приемливо. НО! За да се създаде вътрешно-осъзната необходимост и възможност на мнозинството "не надарени" с предприемачески дух и новаторски идей, е важно те да бъдат адекватно образовани. Тук идваме до ролята на държавата, която може и трябва да направи голямата част от гражданите си образовани, мислещи, креативни и продуктивни /да създават принадена стойност/. За да го прави държавата реализира данъчната си политика / аз съм привърженик на прогресивното подоходно облагане/ по изземане на доходи от физическите и юридически лица и последващо прави преразпределение. Именно начина на преразпределение е разликата между успешните и пропаднали общества
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 10 rate down comment 2
whiteman
преди 10 години
"Черно-белия" подход не върши работа при анализиране на обективната действителност. Разбирам позицията на автора по отношение на частната собственост - част от която е лично създадената принадена стойност и правото на собственика и да се разпорежда с нея както намери за добре. Породеното от тази парадигма неравенство е обективно и пазарно приемливо. НО! За да се създаде вътрешно-осъзната необходимост и възможност на мнозинството "не надарени" с предприемачески дух и новаторски идей, е важно те да бъдат адекватно образовани. Тук идваме до ролята на държавата, която може и трябва да направи голямата част от гражданите си образовани, мислещи, креативни и продуктивни /да създават принадена стойност/. За да го прави държавата реализира данъчната си политика / аз съм привърженик на прогресивното подоходно облагане/ по изземане на доходи от физическите и юридически лица и последващо прави преразпределение. Именно начина на преразпределение е разликата между успешните и пропаднали общества
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 10 rate down comment 1
vstoykov
преди 10 години
Добра статия, но има много грешки (на места има цели изречения от несвързани правилно думи).Изглежда като че ли е писано от човек с дислексия (или след преумора и липса на сън) и после не е редактирано.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 10 rate down comment 5
SSIW
преди 10 години
А другия основен проблем на системата, във вида в който ни е позната днес, засегнат от съ-форумеца (rmarkov) по-долу : технологична безработица, ми се струва, че няма пазарно решение, след едно определено ниво на отвързване на производството от прекия , вложен човешки труд. Високата производителност на технологиите, на практика иззема доход от потребителите и платежоспособното търсене е недостатъчно да поддържа движението на механизма. Дали хората ще намерят устойчив път за преодоляване на тези предизвикателства? Към момента, по-скоро изглежда, че никак няма да е лесно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още