Трябва ли да се чудим, че едни хора има по-високи доходи от други?
Дали топ-спортистите и филмови актьори заслужават десетките милиони, които получават? Докато хората харесват, гледат и дават парите си за спорт и филми, ценейки ги високо, както респективно и най-добрите в тях - несъмнено. (Освен ако намесата в този процес от страна на държавата, чрез данъците, да кажем не изкриви реалното разпределение на ресурсите – такова каквото пазарните участници с действията и парите си биха предизвикали.) С една дума, това кой ще е милионер и кой не, в пазарната икономика се решава от потребителите. Те могат да бъдат убеждавани да сменят вкусовете и предпочитанията си, но не и насилвани в името на неясни и несистемни морално-етични стандарти.
Ами адвокатите и счетоводителите, например – с какво толкова превъзхождат много други професии, които дори са по-трудоемки? Истината е, че има немалко хора, за които би било мъчение да четат с томове правна или счетоводна материя и не го правят, въпреки че много добре знаят, че заплащането са “успешните”в тези сфери на дейност априорно е по-високо. Най-малкото, защото търсенето на качествени кадри в тези сфери се среща с реалното им предлагане на много високи пазарни цени труда, тоест заплати.
(Конкретно за счетоводителите – основната заслуга за ключовата им роля днес се дължи на томовете държавна регулация и неясното и заплетено данъчно законодателство!)
Доход за всеки – защо не?!
Да погледнем как се генерира доход в икономиката. Представете си бартерно стопанство. За да получи „А” доматите, произведени от „Б”, „А” трябва да предложи нещо в замяна – труд или стока, - които „Б”, от своя страна, да оцени по-високо в скалата на предпочитанията си от собствената си стока. С появата на парите като универсално средство за размяна в последствие, този процес едновременно практически се улеснява, но и замъглява концептуално.
Понеже за труда си „А” вместо за стока за директно потребление и производство получава пари, за нетренираното око остава впечатлението, че срещу труда си ние получаваме едва ли не хартийка. Логично, ако създадем повече хартийки, напечатани от държавата, ставаме по-богати и увеличаваме доходите.
Онова, което се изпуска от поглед, е, че в процеса на размяна ние сме получи харктийка, която обаче е еквивалент на вече произведени домати в бартера (с които иначе биха заплатили труда ни) – тоест реално, вече произведено благо. В случая парите са само иск върху него. За да обобщим: доходите в пазарната икономика са система на взаимно добавена стойност – всеки, който получава доход, под една или друга форма добавя стойност за него.
Дори някой да ви подари пари: първо, той ги е изкарал преди това, и второ, по една или друга форма, за него вие сте ценен - дали ви харесва, ухажва или просто цени, вие добавяте стойност в неговата лична скала. А, както казахме, за да има пари, този някой вече е изкарал дохода, като е предложил стока и услуга на пазара и може да прави каквото си иска с него, включително да ви го преотстъпи. С една дума – няма безплатен обяд и всеки доход трябва и неизбежно е обвързан с добавена стойност.
Изравняването на доходите от страна на държавата нарушава схемата на насочване на дохода от изработилия го към „консуматора” му: субсидираната фирма и отрасъл, близката до правителството компания, социално подпомаганите малцинствени групи и електорат. Минимален базов доход може да има само, ако някой го изработи. Иначе ще има само минимална базова мизерия.
Равенството пред закона
Често се казва: „ние сме равни, но не еднакви”, като под равенство в този случай се има предвид „равенство пред закона”. И мнозина приемат тази формула, с оглед на това, че тя взема предвид очевидния факт, че равенството нито е естествено, нито е добро, когато се отнася за резултатите от нашите действия, защото прекъсва най-естествената връзка – тази между причината (усилието) и следствието (резултата) от действието ни. Но: ако сме третирани като „равни” пред закона, то всичко е наред.
Равенството обаче не може да бъде върховен стандарт, дори и “пред закона”. И при Сталин, и в Народна Република България навремето е имало "закони", има и днес в Северна Корея. При това процедурно коректно и конституционно-съобразно сътворени в Парламента. Най-малкият им недостатък е, че, видите ли, не са прилагани еднакво към всички. (Добре знаем, че в тези режими всички са равни, но някои откровено са “по-равни” от други, както гласи духовитият афоризъм).
Единственото, което е общо и неотменимо за всеки индивид, и което неизменно касае човешката природа per se, са т.нар. "естествени права".
Те като концепция гласят, че всеки има право над живота и тялото си, както и на придобитото с труда си (по-точното размененото за него), т.нар. частна собственост. Без наличието на подобна абстрактна концепция, която да се прилага последователно в реалността от политическия режим - няма мир, разделение на труда и живот в общество. Има социална деинтеграция и робия – притежание на едни хора над други хора. Само “естествените права” могат да предоставят морално-етичната основа на политическия режим, по който ще бъде устроено обществото.
преди 10 години Ако се намери оптималния, от гледна точка на обществения интерес, отговор на въпроса: отдаване на концесия или обществена собственост в/у производствата в тези сфери, свързани с природните ресурси (добивен, земеделски, животновъден сектор)?, много неща биха си дошли на мястото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години От етична позиция, в статията се говори, че човека/субекта тр. да има защитено право на собственост в/у продукта на труда си основополагащ принцип, който няма как да се пренебрегне при разсъждения по темата. От друга страна намирам за странно, заобикалянето на такъв един въпрос : какъв етически аргумент оправдава обсебването на природните ресурси (полезни изкопаеми, плодородни земи, вода и т.н.)? Изхождайки пак от принципите на етиката, не следва ли тези ресурси да се разглеждат като обществени, след като за наличието им е отговорен единствено Твореца и естествената логика е, че са предоставени за ползване и поддържане на живота на всяко човешко същество ? Защото кой човек има принос за това, че изкопаемите горива са способни при изгаряне да отделят енергия и да вършат работа, че семената в почвата се развиват в растения и раждат плод, че питейната вода извира от недрата и може да утоли жаждата ти? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Равенство НЕ Е възможно да има. Дори някой да въведе законово такова, неравенството в интелекта на индивидите, първо няма да го разбере, и второ ще започне да го затрива. Крайно време е да се разбере, че това не може да се премахне, защото е заложено в гените на човешкия вид. Може би е възможно да се облекчи донякъде, но ако продължаваме да се самозалъгваме, че можем да го елиминираме - всичко ще свърши много зле за цивилизацията ни. Като гледам натам сме тръгнали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти специално продължаваш да затвърждаваш мнението че просто си от червеноармейските фашисти и психопати и затова другите фашисти и психопати са ти класов враг номер 1. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Добре че има неравенство.Почти всеки би живял наготово като търтей ако му се предостави възможност затова. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Неравенството в разпределението на плодовете от нарастването на производителността на труда е една от главните причини за Великата световна рецесия от 2008 г. http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/11/blog-post_12.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много истини има в статията, ама ти явно изобщо не си я чел или не искаш да приемеш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Неравенството - не проблем, а основа на съвременното общество".........................................................хахаха хаКузман има вид на психопат и такива са и твърденията муили му е платено от крайно десните фондации или е истински психопатжалко за родината ми незная как ще завърши тази обявена война с/у българите... по всяка вероятност - пагубно отговор Сигнализирай за неуместен коментар