Трябва ли да се чудим, че едни хора има по-високи доходи от други?
Дали топ-спортистите и филмови актьори заслужават десетките милиони, които получават? Докато хората харесват, гледат и дават парите си за спорт и филми, ценейки ги високо, както респективно и най-добрите в тях - несъмнено. (Освен ако намесата в този процес от страна на държавата, чрез данъците, да кажем не изкриви реалното разпределение на ресурсите – такова каквото пазарните участници с действията и парите си биха предизвикали.) С една дума, това кой ще е милионер и кой не, в пазарната икономика се решава от потребителите. Те могат да бъдат убеждавани да сменят вкусовете и предпочитанията си, но не и насилвани в името на неясни и несистемни морално-етични стандарти.
Ами адвокатите и счетоводителите, например – с какво толкова превъзхождат много други професии, които дори са по-трудоемки? Истината е, че има немалко хора, за които би било мъчение да четат с томове правна или счетоводна материя и не го правят, въпреки че много добре знаят, че заплащането са “успешните”в тези сфери на дейност априорно е по-високо. Най-малкото, защото търсенето на качествени кадри в тези сфери се среща с реалното им предлагане на много високи пазарни цени труда, тоест заплати.
(Конкретно за счетоводителите – основната заслуга за ключовата им роля днес се дължи на томовете държавна регулация и неясното и заплетено данъчно законодателство!)
Доход за всеки – защо не?!
Да погледнем как се генерира доход в икономиката. Представете си бартерно стопанство. За да получи „А” доматите, произведени от „Б”, „А” трябва да предложи нещо в замяна – труд или стока, - които „Б”, от своя страна, да оцени по-високо в скалата на предпочитанията си от собствената си стока. С появата на парите като универсално средство за размяна в последствие, този процес едновременно практически се улеснява, но и замъглява концептуално.
Понеже за труда си „А” вместо за стока за директно потребление и производство получава пари, за нетренираното око остава впечатлението, че срещу труда си ние получаваме едва ли не хартийка. Логично, ако създадем повече хартийки, напечатани от държавата, ставаме по-богати и увеличаваме доходите.
Онова, което се изпуска от поглед, е, че в процеса на размяна ние сме получи харктийка, която обаче е еквивалент на вече произведени домати в бартера (с които иначе биха заплатили труда ни) – тоест реално, вече произведено благо. В случая парите са само иск върху него. За да обобщим: доходите в пазарната икономика са система на взаимно добавена стойност – всеки, който получава доход, под една или друга форма добавя стойност за него.
Дори някой да ви подари пари: първо, той ги е изкарал преди това, и второ, по една или друга форма, за него вие сте ценен - дали ви харесва, ухажва или просто цени, вие добавяте стойност в неговата лична скала. А, както казахме, за да има пари, този някой вече е изкарал дохода, като е предложил стока и услуга на пазара и може да прави каквото си иска с него, включително да ви го преотстъпи. С една дума – няма безплатен обяд и всеки доход трябва и неизбежно е обвързан с добавена стойност.
Изравняването на доходите от страна на държавата нарушава схемата на насочване на дохода от изработилия го към „консуматора” му: субсидираната фирма и отрасъл, близката до правителството компания, социално подпомаганите малцинствени групи и електорат. Минимален базов доход може да има само, ако някой го изработи. Иначе ще има само минимална базова мизерия.
Равенството пред закона
Често се казва: „ние сме равни, но не еднакви”, като под равенство в този случай се има предвид „равенство пред закона”. И мнозина приемат тази формула, с оглед на това, че тя взема предвид очевидния факт, че равенството нито е естествено, нито е добро, когато се отнася за резултатите от нашите действия, защото прекъсва най-естествената връзка – тази между причината (усилието) и следствието (резултата) от действието ни. Но: ако сме третирани като „равни” пред закона, то всичко е наред.
Равенството обаче не може да бъде върховен стандарт, дори и “пред закона”. И при Сталин, и в Народна Република България навремето е имало "закони", има и днес в Северна Корея. При това процедурно коректно и конституционно-съобразно сътворени в Парламента. Най-малкият им недостатък е, че, видите ли, не са прилагани еднакво към всички. (Добре знаем, че в тези режими всички са равни, но някои откровено са “по-равни” от други, както гласи духовитият афоризъм).
Единственото, което е общо и неотменимо за всеки индивид, и което неизменно касае човешката природа per se, са т.нар. "естествени права".
Те като концепция гласят, че всеки има право над живота и тялото си, както и на придобитото с труда си (по-точното размененото за него), т.нар. частна собственост. Без наличието на подобна абстрактна концепция, която да се прилага последователно в реалността от политическия режим - няма мир, разделение на труда и живот в общество. Има социална деинтеграция и робия – притежание на едни хора над други хора. Само “естествените права” могат да предоставят морално-етичната основа на политическия режим, по който ще бъде устроено обществото.
преди 8 години Има ли по-нагла кражба от начисляването на лихва върху парите от нищото, искането на реални обезпечения срещи кредит на същите тези пари и обсебването на природните ресурси?! Или вековете на владение на природните ресурси и лицензът на банките, опериращи при частичен резерв са узаконили кражбата?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Няма никакви оправдания при днешните технологии да има бедни хора по света! Ето как всеки човек може да живее с достойнство и да участва в обществените дела: https://drive.google.com/file/d/0B0nMjtYgJ2DFWF9vdkNIQW83NVE/view. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Това е една статия, която добре описва действителността в реалната икономика, в която се създават благата чрез труд творчество и предприемачество, но упорито се мълчи за създаването на парите от нищото и отдаването им срещу лихва, което ограбва всички ни, а другото гробно мълчание е за владението на земните ресурси отново от страна на частните банкери или техни вертикални офшорни структури. Днес само 3% от парите са създадени от централните банки, а другите 97% са създадени от частни банкери, които ни търсят лихви върху тях и реални обезпечения! На какво основание?! http://positivemoney.org/Държавите съществуват, за да гарантират човешките права на всички в еднаква степен! Обърни внимание на чл. 6, 25, 28 от Всеобщата декларация за правата на човека, по която всички държави - членки на ООН са задължена страна: http://***.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg. Тези гаранции налагат законна необходимост от преразпределение през бюджета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ***, авторът на статията . Вярно е ,че хората не се раждат със еднакви способности, но означава ли това,че нуждите им са много различни? Не, разбира се. На този *** не е виновен, че е ***. Ние не избираме своите гени, родители, среда и култура. Поне 50% от човешката интелигентност се дължи на средата, семейството ,образованието , културата и т.н. Ако икономическото неравенство не позволява нашите таланти да се развият и оползотворят, то очевадно е зло. Голямо зло, защото човека е ресурс за обществото и талантите са рядкост. Болшинството от хората на тази красива планета живеят в недоимък и мизерия и нямат достъп до образование според своя талант и нужди. Кой губи от това? А концентрацията на икономическа власт в едно малцинство с какво помага да се развиваме. Защо тази власт трябва да се унаследява и на какъв пазарен принцип става това? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години https://***.facebook.com/worldeconomicforum/photos/a.378395836478.169618.7746841478/10152261514036479/?type=1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За всички любители на икономиката.......от моето писаниеАмбицията на повечето бизнес лидери е устойчивия растеж. Той се превърнал не само в централна точка на стратегията на организациите, но и във важен фокус в организационната култура. И докато пътят на сливанията и придобиванията към растеж е бил предпочитан от доста организации, то повече проучвания показват, че тези които изберат органичния растеж имат по-голям шанс за успех.В свят, в който нови конкуренти се появяват по-бързо отвсякога, където организациите от развиващия се свят имат все повече предимства от компаниите в развития свят и където най-добрите практики се пренасят по-бързо от хората, в страниците по-нататък ще разгледаме кой и как печели състезанието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За всички любители на икономиката.......от моето писаниеАмбицията на повечето бизнес лидери е устойчивия растеж. Той се превърнал не само в централна точка на стратегията на организациите, но и във важен фокус в организационната култура. И докато пътят на сливанията и придобиванията към растеж е бил предпочитан от доста организации, то повече проучвания показват, че тези които изберат органичния растеж имат по-голям шанс за успех.В свят, в който нови конкуренти се появяват по-бързо отвсякога, където организациите от развиващия се свят имат все повече предимства от компаниите в развития свят и където най-добрите практики се пренасят по-бързо от хората, в страниците по-нататък ще разгледаме кой и как печели състезанието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И пак за Кузман-- от моята бъдеща творбаДиверсифицираните компании избират да разпределят своят производствен капацитет между различни сектори и страни. Това им помага да минимизират зависимостта си от шанс за печалба само от един пазар.Според мнозина корпоративната диверсификация спомага по четири начина като:Намалява променливостта в стойността на портфейла на инвеститоритеПодобрява корпоративната способност за набиране на дългНамалява риска от съкращенияУвеличава оперативната ефикасностСпоред икономиста Хари Марковиц, когато инвеститорите притежават диверсифирано портфолио това намалява променливостта на възвръщаемост от техните инвестиции. Тъй като печалбите от актции не са перфектно взаимосвързани, променливостта в положителна посока на възвращаемостта на даден вид акции може да помогне да се компенсира негативната възвръщаемост от друг вид акции в портфейла. Ето как при притежаването на акции без корелация помежду си намалява общата променливост на стойността на портфейла.Портфейлната теория предполага, че докато диверсификацията при инвеститорите е рационално икономическо поведение, то корпоративната диверсификация се оказва излишна, тъй като инвеститорите могат да диверсифицират техните портфейли по-евтино и ефикасно избирайки да участват на пазара на акции вместо да притежават само акциите на една диверсифицирана компания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И пак за Кузман-- от моята бъдеща творбаДиверсифицираните компании избират да разпределят своят производствен капацитет между различни сектори и страни. Това им помага да минимизират зависимостта си от шанс за печалба само от един пазар.Според мнозина корпоративната диверсификация спомага по четири начина като:Намалява променливостта в стойността на портфейла на инвеститоритеПодобрява корпоративната способност за набиране на дългНамалява риска от съкращенияУвеличава оперативната ефикасностСпоред икономиста Хари Марковиц, когато инвеститорите притежават диверсифирано портфолио това намалява променливостта на възвръщаемост от техните инвестиции. Тъй като печалбите от актции не са перфектно взаимосвързани, променливостта в положителна посока на възвращаемостта на даден вид акции може да помогне да се компенсира негативната възвръщаемост от друг вид акции в портфейла. Ето как при притежаването на акции без корелация помежду си намалява общата променливост на стойността на портфейла.Портфейлната теория предполага, че докато диверсификацията при инвеститорите е рационално икономическо поведение, то корпоративната диверсификация се оказва излишна, тъй като инвеститорите могат да диверсифицират техните портфейли по-евтино и ефикасно избирайки да участват на пазара на акции вместо да притежават само акциите на една диверсифицирана компания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За Кузман:Догодина излиза книгата ми, ето и абзац от неяЗатруднение: Пазарите се движат заедно, но никой не знае как точноМного от финансовите рискове възникват от взаимносвързаните движения на пазарите причинени от въздействието на факторите оказващи влияние върху пазарния риск. Най-основния начин да се измери склонността на пазарите да се движат заедно е чрез статистическата концепция за корелация. Точното измерване на пазарните корелации е в основата за количественото измерване на риска като буквално всички методи за калкулиране на VaR( value at risk)се базират на предположения относно пресметнати корелации. Добрия риск мениджмънт трябва да допълва изчисленията на VaR със сценарии при възможни екстремни обстоятелства извън сферата на изцяло статистическите модели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар