Абсолютна давност с правописни грешки

През последната година активно се говори за въвеждане на института на абсолютната давност за задълженията на физическите лица. Беше представен законопроект за изменение на Закона за задълженията и договорите, който има за цел да реши няколко проблема на гражданския оборот: - Да се прекратят неопределено дългите изпълнителни производства, в които кредиторът с години не успява да събере вземането си от останалия без имущество длъжник, докато на последния непрекъснато се начисляват лихви, такси и разноски; - Да се реши проблемът с „вечния длъжник” и да се въведе абсолютната 10-годишна давност за задълженията на физическите лица като алтернатива на непознатия за българското право фалит на физическите лица; - Да се определи ясен и предвидим срок, след който за кредитора ще се погаси възможността да събира принудително своето вземане срещу физическото лице – длъжник; - Да се даде възможността на длъжниците да се върнат обратно в гражданския оборот и да започнат да градят „на чисто” своята семейна икономика. Новият текст обаче в този му вид е неясен и непълен и не е в състояние да разреши посочените проблеми. Възможността да бъдат постигнати заложените цели намалява с поставените ограничения в приложното поле на абсолютната давност. Според законопроекта тя няма да се прилага за: - Обезпечени вземания срещу физическите лица. Новите разпоредби няма да касаят ипотечните кредити за покупка на жилище, потребителските кредити с поръчителство и други обезпечени вземания. Днес финансовите институции рядко отпускат кредити без обезпечение, което означава, че за голяма част от гражданите със задължения към търговските банки абсолютната давност няма да важи. - Отсрочени и разсрочени задължения. Често кредитори като банки, доставчици на битови услуги и други предлагат на длъжниците си разсрочване на задълженията. С това дългът се препадежира и отпада от приложното поле на абсолютната давност. За кредиторите няма да е особено трудно да се възползват от тази възможност, като убедят своите длъжници да отсрочат или разсрочат дълга си, а последните от неинформираност или по друга причина да дадат своето съгласие и сами да ограничат приложението на абсолютната давност за себе си. Принципно абсолютната давност следва да се осмисля като безусловна. Какво я прави абсолютна, ако има способи, които лесно могат да доведат до ограничаване на нейното приложение? Авторите на законопроекта трябва да са значително по-решителни и ако вярват, че абсолютната давност може да се справи с посочените проблеми, трябва да помислят за отпадане на изключенията. Въпросът за погасителната давност е сблъсък между принципите на справедливостта и необходимостта от обновяване на гражданските и търговски отношения. Сериозни аргументи има в подкрепа и на едната, и на другата страна от този сблъсък. Гражданският оборот няма полза от „вечни длъжници” Длъжниците, пред които няма близка перспектива да погасят задълженията си, не са полезни за икономиката на страната, нито за хазната. Когато едно физическо лице е обречено да бъде длъжник за неопределен период от време, то неизменно става част от сивата икономика – получава трудов доход „под масата”, не се осигурява, не плаща данъци, лишава се от стопанска инициатива. След определен момент тези длъжници трябва да получат своята реабилитация в гражданския оборот и шанса да рестартират своята семейна икономика. Абсолютната давност дава път за излизане от тази задънена улица и за “отпушване” на системата на гражданския оборот занапред. Не бива да считаме, че абсолютната давност ще облагодетелства длъжника, а кредиторът ще бъде ощетен – все пак той вече е имал възможност да използва всички законоустановени способи, за да събере вземането си за един разумен 10-годишен период. Предполага се, че в повечето случаи в рамките на такъв срок обикновено става ясно дали едно вземане изобщо може да бъде събрано или не. Ако то не е събрано, то какъв е смисълът от поддържането на възможностите за принудително изпълнение?