Представете си муха, затворена в буркан. Вие държите буркана в ръцете си. Мухата лети нагоре в стъклото, а вие местите буркана надолу. И така, спрямо буркана мухата лети нагоре, спрямо ръцете ви обаче мухата се движи надолу.
Нещо подобно се получава и при вземане на решенията на настоящото правителство. Те са свободни да вземат управленски решения, но в рамките на политическите програми на подкрепящите ги партии. С всички условности, разбира се!
Като финансов министър премиерът Орешарски определено не симпатизираше на политиката по увеличаване на държавния дълг. Напротив, по негово време той осезателно бе намален. Сега правителството е изправено пред точно обратната дилема.
Какво да направи, за да озапти безкрайните претенции на всички вертикални и хоризонтални структури на държавната администрация за увеличаване на бюджетите? Какво да направи по отношение на ангажиментите в предизборната програма на БСП за откриване на неколкостотин хиляди нови работни места, при условие че икономиката е във фаза на замръзване.
Ами по-високите пенсии и нови социални придобивки? Към днешна дата тези огромни допълнителни харчове, натоварващи държавния бюджет, може да бъдат покрити или чрез заемането на допълнителен държавен дълг, или чрез увеличаване на преките и косвените данъци.
Държавният дълг винаги подвежда политиците при вземане на дългосрочни решения. Това се получава, защото инвеститорите в държавен дълг не симпатизират на политиците, те симпатизират най-вече на „доходността“, която могат да реализират при такава инвестиция. Това определено дразни властимащите.
Нали знаете кой е най-евтиният заем – този, който все още не е взет. Колкото повече вземаш заеми, толкова повече им се качва цената. Когато говорим за държавен дълг, максимата на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“ не е вярна, защото ефектът от нея е „по-висока цена“.
Последният аукцион на 10-годишни облигации показа ново увеличаване на цената на държавното финансиране. Държавата набра 50 милиона лева за малко над десетгодишен период при средногодишна доходност за инвеститорите от 3,79%. При предишния аукцион на подобни държавни облигации средногодишната доходност бе 3,43%.
През 2014 г. държавата ще трябва да набере между 4 и 5 млрд. лева от финансовите пазари. По всяка вероятност ви прави впечатление, че казвам „между“. Тази разлика от 1 млрд. лева зависи от „социалните фокуси“, които ще измисли лявата партия. Тези социални фокуси винаги са за сметка на държавния дълг при левите управления.
преди 11 години Финансовата ситуация е ясна за напред -- дойдоха левите и ще взимат стабилно държавен дълг. Те левите не умеят да създават блага, те знаят как да тръбят, че се борят за равенство докато не сринат системата.Опасно за България е и назряващото етническо напрежение -- ромите до 2020 ще са 20% от населението (по мои изчисления), сложете и пумаци/бежанци още 10%, та станаха 30% малцинства. Ще има грандиозни конфликти и Косово ще се повтори дали с външна намеса или не.До 2020 ще сме официално под 6 млн. население, пенсионерите ще са поне 2,5 млн. (от тях роми няма, щото имат ниска смъртност, до 65 г. никой не стига). Сложете 700 000 души на държавна хранилка (справка статистика на БНБ за 2012) като полицаи, армия, общински съвети, секретарки, чиновници, администрация, персонал от общински дружества и т.н. и т.н.Реално ако погледнем след 2014 година, то виждаме че България 2025 няма да съществува и този път ще сме си виновни сами. Ние ще сме световен пример за малоумщина!... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Къде се народихте такива талибани анархисти.... Бива десни убеждения ама, дай все пак да не си говорим глупости, не сме 10 годишни (поне аз не съм) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Решението е очевадно, но ще е карйно непопулярно сред електората и никой политик, ляв, десен или централен, няма да го приложи доброволно. Рязко свиване на държавните разходи отзоваване на контингентите ни из целия свят. Масови съкращения на държавната администрация и полицията, замразяване и дори премахване на пенсии и социални плащания всеки да се грижи за възрастния си родител, дете или неработоспособен роднина, както е било хиляди години. Това ще позволи премахване на осигуровки и данъци. Премахване на всички регулации, лицензи и т.н. задушаващи бизнеса бюрокращини, за да се даде възможност на предприемчивите да създават работни места. Сега България прилича на пияница, който знае че ако спре да пие, махмурлука ще е много болезнен и затова е налива, на вересия (със заеми), за да отложи неизбежното, но както знаем, колкото повече пиеш, толкова повече боли глава после. Накрая кръчмарят ще дойде и ще каже плащай тогава ще ни заболи и главата и джоба. отговор Сигнализирай за неуместен коментар