2014-а – годината на държавния дълг

Представете си муха, затворена в буркан. Вие държите буркана в ръцете си. Мухата лети нагоре в стъклото, а вие местите буркана надолу. И така, спрямо буркана мухата лети нагоре, спрямо ръцете ви обаче мухата се движи надолу.

Нещо подобно се получава и при вземане на решенията на настоящото правителство. Те са свободни да вземат управленски решения, но в рамките на политическите програми на подкрепящите ги партии. С всички условности, разбира се!

Като финансов министър премиерът Орешарски определено не симпатизираше на политиката по увеличаване на държавния дълг. Напротив, по негово време той осезателно бе намален. Сега правителството е изправено пред точно обратната дилема.

Какво да направи, за да озапти безкрайните претенции на всички вертикални и хоризонтални структури на държавната администрация за увеличаване на бюджетите? Какво да направи по отношение на ангажиментите в предизборната програма на БСП за откриване на неколкостотин хиляди нови работни места, при условие че икономиката е във фаза на замръзване.

Ами по-високите пенсии и нови социални придобивки? Към днешна дата тези огромни допълнителни харчове, натоварващи държавния бюджет, може да бъдат покрити или чрез заемането на допълнителен държавен дълг, или чрез увеличаване на преките и косвените данъци.

Държавният дълг винаги подвежда политиците при вземане на дългосрочни решения. Това се получава, защото инвеститорите в държавен дълг не симпатизират на политиците, те симпатизират най-вече на „доходността“, която могат да реализират при такава инвестиция. Това определено дразни властимащите.

Нали знаете кой е най-евтиният заем – този, който все още не е взет. Колкото повече вземаш заеми, толкова повече им се качва цената. Когато говорим за държавен дълг, максимата на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“ не е вярна, защото ефектът от нея е „по-висока цена“.

Последният аукцион на 10-годишни облигации показа ново увеличаване на цената на държавното финансиране. Държавата набра 50 милиона лева за малко над десетгодишен период при средногодишна доходност за инвеститорите от 3,79%. При предишния аукцион на подобни държавни облигации средногодишната доходност бе 3,43%.

През 2014 г. държавата ще трябва да набере между 4 и 5 млрд. лева от финансовите пазари. По всяка вероятност ви прави впечатление, че казвам „между“. Тази разлика от 1 млрд. лева зависи от „социалните фокуси“, които ще измисли лявата партия. Тези социални фокуси винаги са за сметка на държавния дълг при левите управления.