„Професионално безработните“ не експлоатират умишлено системата

По повод статията Още една губеща кауза срещу професията „безработен” на info@investor.bg получихме някои интересни алтернативни мнения по въпроса. Публикуваме най-интересното от тях.

До известна степен разбирам и симпатизирам на идеята на автора Димитър Неков: хората без работа се адаптират към хроничната си незаетост (и поради факта, че определени видове професии и социални роли не са им достъпни) и експлоатират системата от социални осигуровки и т.н.

От там, етикетът 'професионално безработни'... негативната конотация - която авторът изглежда приема като даденост - е идеята, че тези хора умишлено експлоатират системата. Т.е. тези хора се  раждат и са като че ли програмирани да растат като социални аутсайдери без обичайните  стремежи за израстване в обществото и професионално развитие, които характеризират нас - бедните етнически българи в България. (това е моята драматизация на гледната точка на автора)

Имам възражения относно такава силно опростената и откъсната от контекст оценка на проблема. Струва ми се, че при ромите (или, според автора, породата 'професионално безработни') не става въпрос за някаква вродена инерция,  която само справедлив (и нископлатен) труд може да коригира. Но в защита на идеята на новия министър - образованието или 'до-образоването' е необходимо по няколко причини  - една от тях е, че дори нископлатеният труд (селско стопанство, строене на пътища и т.н.) има нужда от хора, които, след като са си получили надницата, знаят как да я харчат най-разумно и реалистично с оглед на това да хранят, обличат и образоват децата си и да не бъдат подмамени от високо лихвени заеми, хазартни игри или разни видове пристрастявания (алкохол, наркотици, крадене на дребно).

С други думи - хората, които строят българските пътища и берат българските плодове, имат нужда от конструктивна помощ от страна на останалата  по-благополучна част от българското общество, която работи за по-високи надници, която не носи на лицето си векове институционна и етническа дискриминация, и която може да си позволи да не работи ниско платен труд.

Нелогично е твърдението, че просто защото образованието е безплатно и задължително за всички българи, децата на ромите през 1990-те и преди това са имали същата възможност и среда да се образоват като българските деца от същото поколение. Има жестока и голяма разлика между образователните переспективи пред един първокласник, чиито родители са грамотни (да не говорим с висше образование), и същия първолак на родители, които не могат да четат и пишат.

Отрицание на социално подпомагане на заетостта и предложението за "организирана заетост в сферата на строителството и селското стопанство" звучи като организация тип ТКЗС? Кой би наемал тази работна ръка? Не трябва ли някои да се заинтересува от инвестиции в десетките декари необработвана но обработваема земя, първо? И когато се заинтересува - как точно ще бъде наложено на инвеститора да наема работна ръка единствено от групата на ''професионално безработните"? Ами ако тези професионално безработни се окажат обективно неподходяща работна ръка за строене на пътища? Или ако свободната им воля на свободни хора в не-тоталитарно общество ги кара да не искат да бъхтят по пътищата, понеже имат цироза, артрит или слабо сърце, но им се живее?