След всеки сериозен инцидент коментарите са винаги поляризирани и от проблема, че шофьор кара автомобила си след като е пил, коментарите са повече в сферата какво представляват такситата, каращи хора в градовете.
Седалките са изтърбушени, коланите висят, в колите е мръсно, климатиците не работят –това са само част от коментарите из социалните мрежи. И всеки се пита къде е контролът на фирмата как се качват шофьорите, как изглеждат колите и имат ли необходимите документи.
Контрол в този вид, който си представяме, няма и не може и да има, защото таксиметровите компании са почти само посредник между пътуващите и шофьорите. Те трудно могат да бъдат наречени работодатели на шофьорите. Компаниите дават колите на лизинг и реалните собственици на такситата са шофьорите, които ги карат. Оттук какъв контрол може да има фирмата какво е състоянието на седалките и дали е мръсно в купето.
А как може да бъде контролирано и дали шофьорите на таксита спазват изисквания за почивка? Качвайки се в такси можем ли да бъдем сигурни, че човекът зад волана е отпочинал, а не кара 24-часова непрекъсната смяна, за да изкара нужните средства, за да плати лизинга на колата си и да остане нещо и за децата на шофьора.
Понякога дори е трудно да се проследи кой точно е седнал зад волана на таксито, брандирано с марката на таксиметрова компания. Защото шофьорите не са на трудов договор към компанията, а понякога самите те също са фирма и в този случай спокойно могат да дадат на друг да шофира, т.е. да наемат свои служители.
Таксиметровата компания поставя условия за технически прегледи или ремонт на колите в определени сервизи, също така предоставя диспечерски услуги и брандирането на колите. В замяна получават лизингови и франчайзови такси. В случай на инциденти – от каквото и да било естество – катастрофа, свада с шофьора и т.н., обаче няма форма на контрол.
Така че представата как сутрин таксиметровите шофьори отиват в един гараж, дават алкохолна проба, получават кола, в която всекидневно се поддържат някакви минимални хигиенни стандарти, след края на нормирания работен ден колата се връща, преглежда и почиства, остава за филмите за ”дивия Запад”.