Още една губеща кауза срещу професията „безработен”

Смятате ли, че идеята на социалния министър за обвързване на социалното подпомагане с обучение ще окаже положително влияние на пазара на труда? Ще намали ли трайно безработицата, ще се постигне ли по-висока интеграция на трудовия пазар? Изпращайте ни вашите коментари на info@investor.bg

Представяме ви позицията на Димитър Неков, известен във форума на Investor.bg с прозвището Императорът:

Очертаващият се за една от звездите на новото правителство – социалният министър Хасан Адемов, обяви едва ли не кръстоносен поход на професията „безработен” и това негово становище доби популярност в медиите, но преди работещият и търпящ перманентен грабеж от страна на „социалната система” българин да се зарадва, той би трябвало да си зададе въпроса – каква е дозата популизъм в тези министерски закани?

От една страна г-н Адемов наистина е прав, че т.нар. „субсидирана заетост”, представляваща сама по себе си заплащан с реални пари чисто формален „труд”, не решава проблема с безработицата. Тоест тук имаме напредък във визията за решаване на този първостепенен социален проблем – поне в сравнение с действията на министър Младенов, който дори се гордееше с това, че пропилява десетки милиони от данъците ни за професионални безработни, разхождащи се безцелно с метли по улиците.

Но от друга страна Хасан Адемов набляга на друга очевидно губеща кауза – „ограмотяване и квалификация”. Налага се тук да извадим на показ някои може би нелицеприятни, но невъзможни за пренебрегване факти. Първо - образованието е по Конституция задължително за всички български граждани и е абсурдно да се плаща на определени лица, почти изцяло от т.нар. „ромски” етнос, за да изпълнят това свое задължение. Второ - отсъстват очевидно необходимите рестриктивни мерки при неизпълнение, или казано с други думи необразовалите и неквалифициралите се да бъдат задължени да връщат изплащаните им междувременно помощи, или да бъдат санкционирани по какъвто и да е друг начин. Трето – образованието е въпрос най-вече на ценностна система – но не и за по-голямата част от горепосочения етнос. Там нещата са очевидно обърнати, защото именно липсата на образование е един от факторите, които носи привилегии на тази прослойка, давайки им оправдание да упражняват до безкрайност професията „безработен”, тоест тези лица нямат стимул да учат, защото после ще трябва да работят.

Да не забравяме и друго – в тази държава има предостатъчно работа именно за нискоквалифицирана работна ръка. Селско стопанство, строителство и ремонт на пътища се нуждаят от огромен брой работещи, но тъкмо тези потенциални работещи предпочитат да получават доходи от социални помощи и престъпна дейност, като основната вина за това е на държавата, в лицето на политическата класа, която им позволява подобен начин на живот в замяна на техният статус на евтин електорат.

Тук стигаме логично и до единственото възможно лечение на диагнозата „професионален безработен” – и това е трудът. Истинска, а не формална работа, реално произведени стоки и услуги и в замяна – реални пари. Така функционира една пазарна икономика, така работи едно нормално общество. Задължение на държавата е да създаде или да стимулира създаването не на формална, а на реална трудова заетост в по-горе посочените сектори. Единствено трудът създава трудови навици, а в последствие изгражда и разбирането за образованието като ценност – най-малкото като способ за откъсване от тежкия физически труд.

Инфраструктурата, по-специално второ- и третокласната пътна мрежа в страната е в окаяно състояние, огромни площи плодородна земя пустеят. Създаване на организирана заетост в сферата на строителството и селското стопанство не само ще реши до голяма степен проблема със заетостта на нискообразованите и неквалифицирани трайно безработни, но и ще стимулират общ икономически растеж – както чрез възстановяване на инфраструктурата, така и чрез създаване на производства, естествено надграждащи се над селскостопансткото производство. По този начин днешните трайно безработни биха се превърнали от воденичен камък на шията на социалната система, в икономически не само полезна, но и жизнено необходима прослойка, осигуряващи не само своята прехрана, но и препитанието на десетки хиляди работещи в преработвателната промишленост и индиректно – в сферата на търговията и услугите.

Но за да бъде сторено това, което за нас е очевидно необходимо и неизбежно, е необходима държавническа твърдост и воля, вместо политическа демагогия под маската на фалшива социална политика. За да има резултати, трябва да се тръгне решително към елиминирането на една друга доходна и масова сред тази прослойка „професия” – професията на социално-слабата самотна майка... но това е тема за отделна и твърде обширна статия.