"Българската нация – нация техническа!" Подобен лозунг можеше да се види на не едно и две учреждения в комунистическото ни минало. Покрай него се завъртяха и вицовете за „не компютри, а компоти“, а бърза справка в сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) днес показва, че май не ги произвеждаме, а ги внасяме.
За плодовете и зеленчуците това отдавна е факт – по преценка на служебния министър на земеделието 90% от плодовете и зеленчуците на пазара са внос. Бърз преглед из табелките на магазините подсказва и екзотика – домати от Йордания (за общо 1,4 млн. долара през 2012 година, по данни на МИЕТ), смилянски боб от Китай и други подобни примери.
Сайтът на МИЕТ обаче показва и други любопитни подробности за нашите търговски отношения с трети страни (извън ЕС). През 2012 година например една четвърт от българския износ за Афганистан представлява фланелки с ръкав.
Общият ни стокообмен със страната е на стойност 5,4 млн. долара, които се формират само от българския износ – просто миналата година нищо официално нищо не сме внесли от страната. Факт, лесно обясним с военните действия, които се водят там.
Прегледът за 2011 година обаче показва, че 92% от афганистанският внос у нас са въздухоплавателни средства. Останалата част са резервни части и двигатели за тях, на обща стойност 14,8 млн. долара. Същата година основният ни износ са били трактори, но фланелките заемат третото място.
От Бахрейн пък миналата година сме внасяли превозни средства (5% от общия внос). Вярно, че останалата част е необработен алуминий, а общата стойност е 874 хил. долара.
В случая с Косово обаче автомобилите (вкл. товаропътническите и състезателните) съставляват почти половината от износа на страната за България, макар и общата му стойност е около 400 хил. долара. В замяна в Косово са получили от България основно хлебарски продукти, пури и растителни масла. Стойността на износа ни е в размер на 38 млн. долара.
Без претенции за изчерпателност на извадката - няма нищо лошо в това да произвеждаме бельо и да го изнасяме, нито хранителни продукти. Изниква обаче въпросът що за въздухоплавателни средства внасяме от страна, която в последните десетилетия се води истинска война и защо домати от Йордания замениха българските на щандовете на магазините?
Статистиката колко изоставаме с иновациите е друга тема.