Много по-лесно е една страна да просперира, когато освен на собствените усилия, разчита и на геополитически късмет.
В момента има шанс България да отчете намаление на разходите за внос на енергийни ресурси и в същото време да спечели от очакваното от експерти повишение на цените на земеделската продукция в световен мащаб, пише блогърът Biznesat. Нещо повече, надеждите са България да увеличи земеделската си продукция както в резултат на разораването на повече площи, така и на увеличение на добивите от декар в резултат на инвестициите в земеделието, включително с европейски средства.
Русия остава най-големият вносител в България с 10,4 млрд. лв. за 2012 г. при ръст на годишна база с 28,4%. Износът ни за там е само 1,1 млрд. лв. или дефицит от 9,3 млрд. лв.
БВП на България за 2012 г. е 77,5 млрд. лв., следователно дефицитът ни с Русия е в размер на 12% от БВП. Разбира се голяма част от внесените енергийни суровини се използват за реекспорт (на горива и нефтопродукти от Лукойл Нефтохим Бургас) или на минерални торове и други химически изделия.
Въпреки реекспортът (внос – преработка – износ), енергийната зависимост на България е мощна спирачка пред ръста на БВП и увеличаване доходите на населението.
Тук на сцената се появява шистовият газ
Въпреки че у нас той не е разрешен за добив, в съседните страни (Румъния, Сърбия и Гърция), както и в много други страни не само че е разрешен, но вече има и издадени разрешителни за добив.
Добиваният в САЩ шистов газ пренасочи катарския добив към Европа и доведе до спад на цените, включително за България. Газпром намали и цените за Полша и Чехия, а за 2013 г. газовият концерн предвижда нови 7,4 млрд. долара за отстъпки, тъй като в момента цената на природния пазар в Западна Европа е по-ниска от тази на Газпром. Последното принуждава руската компания да прави отстъпки, за да продава.
„Шистовата революция“ в добива на петрол и газ доведе до прогнози, че САЩ ще стане водещ производител на петрол в света до 2020 г., а до 2030 г. ще е нетен износител. Очакванията са шистовата революция ще принуди ОПЕК да намали добива на петрол, като страхът, че тази суровина свършва, изглежда все по-неоснователен, твърди главният изпълнителен директор на ВР Робърт Дъдли. Дните на високите цени на петрола са преброени и сортът Брент може да поевтинее с 30% до 80 долара за барел до края на 2013 г., прогнозира Робърт Левит, изпълнителен директор на Levitt Capital Management, цитиран от CNBC. Доставките на шистов петрол може да достигнат 12% от световния добив, или 14 млн. барела на ден, с което глобалните цени на суровината ще се свият с 40%, прогнозират пък от одиторската компания PricewaterhouseCoopers. Ако това се случи България ще спестява до 4 млрд. лв. годишно.
В момента цената на природния газ в САЩ е с много по-ниска от тази в Западна Европа, защото САЩ изпревариха Русия като най-големия производител на природен газ.
Какво по-добро от това цената на природния газ и петрола, внасян в България да намалее?
В същото време България увеличава добива на пшеница до рекордните 4,3-4,4 млн. тона за 2012 г., а общо с ечемика добива става 5 млн. тона. При около 400 лв. на тон по време на жътвата това са около 2 млрд. лв., към които трябва да добавим и 1,4 млн. тона слънчоглед на стойност около 1,3 млрд. лв. или общо 3,3 млрд. лв. С добива на царевица от 1,7 млн. тона на стойност около 600 млн. лв., продукцията от пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед се оценява на 4 млрд. лв. Отделно значително е и производството на рапица.
Годишният износ на пшеница и ечемик е около 2 млн. тона, а на слънчоглед около 0,3 млн тона. В бъдеще обаче износът може да се увеличи както по линия на количество, така и по линия на цените, особено предвид увеличаващите се инвестиции в земеделието, включително по линия на субсидиите на площ.
Естествен завършек ще бъде увеличаване на поливните площи. В допълнение от сламата и стеблата може да се развие животновъдство, което ще доведе до увеличение в износа на месо.
Всички тези процеси обаче ще отнемат десетилетия. Дотогава е нужно да запретнем ръкави и да работим здраво.
22:40 | 12.09.22 г.