В каква посока трябва да е насочена политиката на следващото правителство? Увеличаване на помощите за по-уязвимите слоеве на обществото? Премахване на плоския данък? Теглене на външен заем за вдигане на доходите? Включете се в дебата на Investor.bg като ни изпратите мнението си на info@investor.bg.
Днес ви представяме позицията на Димитър Неков, известен във форума на Investor.bg с прозвището Императорът:
Изминалата зима ни донесе (не)очакваното усещане за нещо вече видяно и това дежа вю модел 1997 навява зловещи предчувствия. Шамарът срещу електроразпределителните дружества всъщност бе насочен не толкова срещу високите сметки за електроенергия, колкото невъзможността на средните граждани да ги платят.
Лъсна грозната истина за поредната социална катастрофа и провалилото се след гръмките си и неадекватни предизборни обещания правителство на ГЕРБ си отиде безславно.
Причините за настоящето състояние на държавата са очевидни – ескалиращата безработица, спадът на доходите, икономическият, а оттам и социален крах. Разбира се, ако се ограничим с тези азбучни и очевидни истини би било все едно да твърдим, че причина за атомният взрив е атомната бомба.
Къде всъщност са реалните проблеми на Отечеството ни?
Ние твърдим, че основният проблем, мултиплициращ се с различен мащаб и дълбочина из много страни в Европа, е стремежът към тотален контрол и все по-голямо преразпределение на капитали и блага от „имащи” към „нямащи”, наричано с извратен популизъм „социална политика”.
В тази насока – примамливо за обедняващите или за „професионалните бедни”, но неадекватно за мислещите хора са и предизборните обещания, както на прясно прогонените от властта, така и на техните конкуренти. Всички те са единодушни, че проблемът е в ниските доходи, но никой не се осмелява да предложи непопулярни, но единствено адекватни мерки за неговото преодоляване.
Нека започнем с една очевидна истина – отнемането на все повече пари от „имащите”, например чрез премахване на плоския данък, няма как да помогне трайно на „нямащите”... просто първите все повече ще се доближават до вторите като социален статус или ще хванат пътя към широкия свят, а тогава кой ще дава за в бъдеще на „нямащите”, превърнали се неусетно в професионални нямащи?
Ерго – единственият път към общият просперитет е икономическото развитие и трудовата заетост... но реална заетост, а не социални програми, изразяващи се в безцелното подпиране на метли. Подобна форма на бутафорен труд, за която доскорошните управляващи харчеха стотици милиони и дори се хвалеха с това, не произвежда никакви реални блага, но е платена с реални пари, които някой друг е заработил с истински труд и е платил под формата на данъци.
21:11 | 13.09.22 г.