Референдумът – игра без губещи, но и без смисъл

В неделя е референдумът, с който върху гражданите на България пада огромната тежест да решат...нищо. Да, обществото се поляризира. Да, една смислена тема влезе в дневния ред, въпреки истерията около така нареченото покушение срещу Ахмед Доган. Обаче толкова.

Въпросът на референдума е толкова подвеждащ, че изходът е съвсем непредвидим. Както и разбира се последствията, които допитването до народа ще има върху развитието на ядрената енергетика в България. Остава едно – да се настаним удобно и да наблюдаваме цирка, който управляващи и опозиция ни организират. Настанете се обаче наистина удобно – защото с референдума се реже лентата на кампанията за парламентарни избори 2013.

Въпросът

„Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”. Изисква се кратък отговор – да или не. Какво обаче означават те?

При отговор „да“ би следвало да очакваме ядрената енергетика в Република България да се развива чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. За момента единствената лицензирана площадка за това е в Белене. Обаче ако правителството реши, че иска да строи другаде? Справка – нови блокове (не централа) в Козлодуй.

При отговор „не“ избираме забрана на строеж на нова АЕЦ, или на развитието на ядрената енергетика изобщо? Защото все още развиваме такава с централата в Козлодуй, а опцията за изграждане на нови мощности там звучи съвсем резонно с оглед цялата създадена инфраструктура.

Цената

Очевидно е, че въпросът не дава отговор. Тогава, изхождайки от икономическата логика и пренебрегвайки екологичната, нека се вгледаме в аргументацията. Изчистена от политическите джавкания, такава на практика няма. Основният компонент от предложението за строеж е цената, а вече четвърта година ясен отговор каква е тя няма.

Тази седмица се появиха кашони, преди известно време оценка на консултанти, прехвърчат протоколи, но в крайна сметка еднозначен отговор няма. Според поддръжниците на строежа цената е не повече от 10 млрд. лв., според противниците – поне толкова, но в евро.

Намерението за строеж на АЕЦ „Белене“ датира от над 20 години. За този период почти нищо не е свършено, но е ясно, че са похарчени доста пари. Разбира се, колко точно – не е ясно. И сигурно никога няма да бъде. Бяха канени руски инвеститори, после западни, после щеше да се прави консорциум с участие и на едните, и на другите, а накрая стана ясно, че всички се оттеглят.

Позицията на сегашното правителство също премина през подобни фази – от гьола Белене през гаранта за бъдещето на икономиката ни, до националната катастрофа, ако се решим да реализираме проекта.

Избори 2013

По-интересни (поне за мен) изглеждат  политическите боричкания с оглед приближаващите избори и позициите, които имат отделните партии. Със сигурност резултатът от референдума, колкото и безсмислен да е той по своята същност, ще бъде размахван през следващата половин година и ще бъде използван от партийните лидери за легитимиране на собствената позиция.