Материалът е публикуван първоначално в страницата на Brain Workshop Institute. Автор: Кузман Илиев
Добре дошли в света на евфемизмите и парадоксите. Свят, в който създаването на пари от нищото се нарича „количествено улеснение”, а централните банкери имат кристално кълбо, с което решават по-добре от пазара какъв да е лихвеният процент – цената на парите и времето.
Свят, в който при лоши макроикономически данни за пазара на труда в САЩ или при спад на индустриалното производство в Германия, инвеститорите се насочват… точно така: към щатски и германски държавни ценни книжа. Като че ли тези финансови инструменти не са иск именно върху произведеното и удържано чрез данъци от икономиките, чийто стопански показатели спадат.
Свят, в който спестовността е грях, а инфлацията го наказва безмилостно. Свят, в който евтиният кредит е в основата на балона в реалната икономика и финансовите активи, а лекарството, с което се третира рецесията, е още повече и все по-евтин кредит.
Прекомерните харчове се изчистват с още по-грандиозни харчове, а огромният дълг - с емитирането на още и още дълг. Един фарс, в който виновниците за кризата от 2008 г. са обожествявани.
Централните банкери, които създадоха ипотечната каша с изобилието от изкуствено напомпан кредит, днес са въздигнати на пиедестал като спасители и предписват рецепта след рецепта, количествено улеснение след улеснение, а HBO-продукциите ги прославят в прочувствени филми.
Но: да вмъкнем малко исторически контекст, поглеждайки към зората на 21-и век и най-новата финансова история.
За да контрира рецесията, която трябваше да последва спукването на балона при технологичните акции през 2001 г., Федералната Резервна Банка на САЩ смъкна лихвите по федералните фондове до рекордно ниски нива.
Това създаде изобилие от кредит и подхрани потребителската и инвестиционната активност. Рецесията, която следваше да е тежка, бе избегната, а дупките бяха заметени, като все пак останаха да зеят. Еуфорията от избегнатата криза през 2001 година прикри следващия айсберг, който едва се показваше над повърхността – надуването на балона при недвижимите имоти, както и при финансовите активи, обезпечени с тях, наричани деривати.
Американските потребители му отпуснаха края. Скокът в стойността на имотите им, в ръста при акциите и финансовите активи, създаде т.нар. „wealth effect” – усещане за богатство, за заможност. Потреблението нарасна, увеличи се нивото на задлъжняване, спестяванията се изпариха.
Американците взимаха втора и трета ипотека на база на скока в пазарната цена на имота си, с което финансираха свърхпотреблението и търговския си дефицит. Когато кулата от кредит рухна през 2007 година, а язвите в тъканта на американската икономика се оказаха твърде дълбоки – ситуацията излезе извън контрол. Болестта плъзна бързо, заплашвайки да повали както световната финансова система, така и глобалната икономика.
Фед се намеси, за да спаси системата. Евтиният кредит, надул балона, бе заместен със свръхевтин кредит. Разрушителните резултати от зависимостта към алкохола, бяха атакувани със смъкване на цената на уискито. Че и дори го раздаваха безплатно. Лихвата по Федералните фондове бе смъкната до нула от 2008 година насам, а официално ще остане там поне до 2015 година.
преди 11 години Искам да кажа, че ако вземеш кредит, па макар и с отрицателна лихва (не че има някъде такъв), и с него купиш нещо, държавата на момента ти прибира 20% ДДС (плюс още куп данъци и такси), а кредита си остава ти да го връщаш целия. И ако след това не си на "трапезата" на държавните поръчки, тия пари доста трудно ще стигнат обратно до теб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "при кредитите да се дават отгоре вместо да се вземат"------------------Не че е станало или ще стане точно това, но дори и да стане, при положение, че държавата ни прибира между 40 и 60% от доходите, някой и друг процент лихва не променя кой знае колко нещата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За спестяванията минусови лихви , а при кредитите да се дават отгоре вместо да се вземат :))))))))))))))) ! Това ще стане когато , за да работи човек ще трябва да дава пари вместо да получава ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Те не са полудели, а са в безизходица, в капана на глобализацията и глобалната конкуренция. Ако не печатат пари, ще настъпи дефлация и те избират по-малкото зло. Причината, обаче, е фундаментална и не е корумпираната финансова система. Правителствата и банкерите нямат ресурс, нямат лостове, с които да извадят световната икономика от състезанието по мизерия.Те нямат и политическата воля за това защото има срастване на икономическата с политическата власт. Най-големият проблем е пазарът на труда и пазарлъка между капитала и труда, а оттам и съотношението между печалба и заплати, между натрупване и потребление. В глобалната световна икономика икономическите вождове са в по-изгодни позиции, а синдикатите са омаломощени. От седемдесетте години делът на труда в БВП на повечето държава върви надолу, което намалява отношението потребление производителност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Идеята на политиците е да решат проблемите чрез инфлация, според мен всички валути ще сложат по една нула отзад и всичко ще бъде цветя и рози до следващата криза ;) Така че купуваите на марджин индекси и злато и след две три години ще сте доста по богати :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Когато пазарите спрат да финансират САЩ евтино..., а единствен купувач на американски дълг остане Фед точката на кипене ще е достигната.Това би означавало още по-активнo обезценяване на долара, висока инфлация и бягство от доларови активи.------Инфлацията не е задължителна. Трябва да погледнем от какво зависи инфлацията:(А) От потребителските разходи. Значи ако потребителските разходи са под контрол инфлация от тук не може да "влезе". (Б) Цени на суровините. Ако се спре достъпа на спекуланти до петролните пазари например (както ми се струва, че тихомълком е станало) и тези пазари се регулират по-сериозно, и от тук няма да може да "влезе" инфлация. Така че положението не е чак толкова страшно. Да, ще има едни купища пари, които ще стоят по сметки и трезори, но какво от това. Докато тези пари са в ръцете на малцина, които не знаят какво да правят с тях и/или не могат да предизвикат инфлация, то проблема си е техен. Всъщност, ако няма инфлация, няма да има проблем дори и за тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не изчетох всичко, и може да повторя някой, но: Не мисля, че евтиния кредит беше или е причина за станалите зулуми. Евтиния кредит също трябва да се връща, а при положение, че на пазара има толкова много неща, които не зависят от предприемачите, това не е никак лесна задача. Затова евтиния кредит не е нещо лошо сам по себе си. Истински лошото нещо е НЕОБЕЗПЕЧЕНИЯ кредит. Този, който е за 90, 100 или 110% от стойността на имота, с който е обезпечен. Именно тези кредити създадоха проблемите, а не (толкова) ниските лихви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Последните 10 години имаше разстеж - цените вървяха нагоре.Всички си мислиха че КЕШът е ***. Инвестираха в различни инструменти, акции, стоки,апартаменти. Сега независимо, че се напечатаха трилиони с тях може да се купи повече от преди.Какъв извода? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Свят, в който при лоши макроикономически данни ... инвеститорите се насочват към щатски и германски държавни ценни книжа. Като че ли тези финансови инструменти не са иск именно върху произведеното и удържано чрез данъци от икономиките.---------------------Да, така е! Затова трябва да се направи трудно или невъзможно подобно "насочване". Ето например така:http://represia.blog.bg/politika/2012/12/01/.1026576 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако ползваш 2009 г. за начална точка, може да намериш суровини с по-ниски цени в момента. Но ако погледнеш голямата картина 10, 20 и повече години назад, тренда е очеваден - нагоре. Или по-точно валутите са надолу и все по-надолу, с временно, краткосрочно засилване. А спекулантите винаги са били любимото извинение на печатарите на валути. отговор Сигнализирай за неуместен коментар