Енергиен автогол за България

Само като „енергиен автогол“ за страната ни могат да бъдат описани последните преговори с „Газпром“ и това, което ще произтече от тях, пише икономистът Валентин Стоянов в блога си. Да погледнем голямата картина. Вземаме двата енергийни пазара – газов и електроенергиен. Преди броени дни препотвърдихме монополното положение на един стопански субект на газовия ни пазар поне за следващите няколко години. Приемаме, че в бъдеще ситуацията на българския газов пазар все пак ще се промени и признаваме, че тя е резултат от дълго допускани в миналото грешки. Нищо обаче не оправдава опитите на правителството да даде на „Газпром“ и част от електроенергийния пазар на страната. От всички изявления става ясно, че именно българската страна е предлагала на своя „партньор“ пет-шест площадки за строителство на електроцентрали. Последното може да бъде обяснено с пълна национална безотговорност, с некомпетентност и безхаберие, с користни подбуди или с всичко това едновременно. Когато имаш монопол на газовия си пазар и допускаш същия играч на електроенергийния, на практика погазваш поне два от иначе постоянно декларираните принципи на енергийната си политика. Тези за енергийната независимост и за либерализацията на енергийните пазари. Няма как да постигнеш тези цели, когато умишлено създаваш един мегасубект, който да доминира целия отрасъл. Да не говорим, че едно от дъщерните дружества на газовия гигант придобива и бензиностанции в цялата страна. Между другото, с вкарването на „Газпром“ и на електроенергийния ни пазар се нарушава може би последният останал баланс в енергийната ни система след три години и половина управление на ГЕРБ. Какво печелим и какво губим от „Южен поток“? На първо място трябва да е ясно, че този проект не ни носи диверсификация нито на източника на природен газ, нито на трасето. Тръбата остава една, само се променя входната точка – от Добруджа във Варна. И тук е разликата между България и останалите държави по проекта, с които усърдно ни „пакетират“ и сравняват. За всяка от тях „Южен поток“ представлява реална алтернатива както по отношение източника на синьото гориво, така и по отношение на трасето. Какво наистина печелим и губим тогава? Със сигурност предоставяме територия за неопределен период от време и със сигурност поне през първите 15 години не получаваме никакви приходи от проекта. Странна сделка за България, не мислите ли? На всичкото отгоре съществуват сериозни рискове като например това проектната компания да не е в състояние да обслужва задълженията си и съответно в някакъв момент да стане собственост на кредиторите.