Материалът е публикуван първоначално в страницата на Brain Workshop Institute. Автор: Владимир Сиркаров
В отговор на икономическите проблеми, започнали в края на 2007 г. и възпламенили се година по-късно, Федералният резерв, паралелно с Английската централна банка, стартираха програми за количествени улеснения (quantitative easing- QE). Една от целите беше възстановяване на потребителските разходи и икономическия растеж.
Европейската централна банка също не остана назад в "печатането" на хартийки, раздувайки балансите си до стряскащи размери. Кои са приликите и разликите, целите и резултатите между количествените програми в САЩ и Европа, ще разгледам в следващите редове. Нека се върнем няколко години назад в историята ...
Първото QE, анонсирано след избухването на финансовото цунами в края на 2008 г., стартира през март 2009 г. То представляваше пакет от 300 млрд. долара покупки на държавни облигации. Покупките бяха комбинирани с покриването на 175 млрд. долара дълг на ипотечните „мохикани” Fannie Mae и Freddie Mac. Прибавяме и 1,25 трлн. долара в така наречените ипотечни облигации (mortgage-backed securities). Фед финишира операцията през октомври 2009 г.
Втората серия количествени улеснения (QE2) беше анонсирана от Бен Бернанке през ноември 2010 г. Тя включваше покупки на дългосрочни държавни облигации на стойност 600 млрд. долара до края на второто тримесечие на 2011 г. Тази операция се осъществи под мотото „Не на дефлацията”, визирайки примера с Япония през 90-те. Парадоксално е, че се споменава Япония, защото тя е показателна за това как подобни монетарни интервенции могат да доведат само и единствено до едно „загубено десетилетие”. Странно е да вървиш по такава ос, но хорската глупост е безмерна.
Идва ред на третата серия количествени улеснения на Фед от 13 септември тази година, QE3 (може да я наречем и четвърта, ако прибавим и Operation Twist). Стартираха се месечни интервенции в рамките до 40 млрд. долара в отворената програма за закупуване на ипотечни облигации (MBS) и продължаване на политиката на нулеви лихви поне до средата на 2015 г.
Забележете, че това е безпрецедентна подкрепа, която позволява на ФЕД да прави огромни месечни облекчения на жилищния ипотечен пазар – без максимално определена сума и без краен срок. Това на пръв поглед води до понижаване на риска, но само привидно. Следователно се катализира огромен по размер морален риск в цялата система.
Връщайки поглед назад в годините, ясно ще забележим подкопаването на основните устои на монетарната политика. Обикновено в период на рецесия централните банки опитват да подпомогнат възстановяването на кредитирането, a с това икономическата активност, по косвен начин. Това се постига с манипулиранието на основния лихвен процент.
За голямо съжаление на централните банкери този инструмент просто отказа да работи или по-скоро показа, че фундаменталните икономически дисбаланси не могат да се оздравят с монетарни „шпагати”. Даже напротив, по този начин се налива масло в горящия огън.
Логично, централните банкери предприеха другата алтернатива, или директната намеса.
Именно това е фундаментът на количествените улеснения. Фед започва да изкупува активи, най-често това са правителствени облигации, с пари, създадени буквално от нищото. Това се извършва на открития пазар, където основните участници са институционалните инвеститори (банки, пенсионни фондове, застрахователни дружества).
Те получават „чисто нов” ресурс, който могат да използват за нови инвестиции, с което повишават паричното предлагане. Това е опростен модел, който обаче е доста сходен с реалността. Няма да навлизам в спецификите на паричното предлагане, защото се изисква сериозно задълбочаване и излизане от рамките на текущата тема.
преди 11 години Така, че кредитът е много важен компонент в развитието на дадена икономика, като той трябва да е базиран на реални спестявания - така именно ще имаме стабилност и поемане на допустим риск ... с реално оценен ресурс, последният ще се насочи към компаниите и секторите, които показват най-сериозен потенциал. Тези които искат този ресурс трябва да го заслужат - а както по време на кредитния балон 2003-2007 г. - "куцо и сакато" можеше да се финансира на цена, същата като тази на стабилните и ефективни играчи ... т.е. аз критикувам кредитната балонизация, а не кредитът като цяло :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ricco, концепцията ти за кредита е доста странна, поне от макроикономическа гледна точка. Защото кредитът е функция на спестяванията. От тази гледна точка, производство на база спестявания не изключва по никакъв начин кредита - напротив! Кредитът е от изключителна важност за развитието на дадена икономика. Именно процесът на кредитирането представлява ефективното трансфериране на ресурси от субекти с повече от необходимото им капитал, към такива, които се нуждаят от него. Точно по-внимателното му управление, за което ти споменаваш, е част от концепцията, че кредитът произлиза от спестяванията - а не от новонапечатани пари, което е деконструктивно за ефективното разпределение на капитала - просто защото цената му е изкривена и прикрива проблемите, породени от приемането на прекалено голям риск с помощта на моралния хазарт в цялата система. А самото ограничаване ще стане по естествен път, стига правилата на процесите да са ясни от самото начало. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Изводът (ми) е, че няма как кредитът да бъде премахнат. Поне в близко обозримо бъдеще. Следователно трябва да бъде управляван по-внимателно. Всъщност - много, много по-внимателно отколкото досега. Което значи и да бъде ограничаван. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Преминаване към производства на база спестяване ... от сегашната - потребление на база кредит ..."--------------Това звучи примамливо но няма как да стане. А като че ли няма и нужда. Кредитът има няколко характеристики, които го правят желан инструмент както от човешка (психологическа) гледна точка, така и от икономическа гледна точка. От човешка гледна точка кредитът е начин да се задоволи първичната, бих казал животинска жажда от потребелние ТУК И СЕГА. Да се въздържиш от потребление сега, в името на бъдещи ползи, изисква определен интелектуален потенциал, а това (все още) не е по силите на много хора. От икономическа гледна точка пък, кредитът е (нещо като) план. Всъщност, всеки кредит си Е и план. Т.е. кредитът е начин за планиране в икономиката. А това не е задължително лошо. Също така, ако стъпим само на спестявания, може да се получи ситуация, при която се открива възможност, но поради липса на спестявания тя не може да се реализира. А кредитът би дал такава възможност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Резултатите, обаче, не кореспондират с преките цели, ..... само 50 млрд. евро от общата сума 489 млрд. на първото LTRO се е вляло в икономиката."Спасяването на банките може да се окаже основна цел . Ако няма достатъчно средства за друго.Прякото им подпомагане е последен етап , след като хаотичното наливане на средства не дава резултати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Краси, именно ситуацията, която обрисува с думи показва липсата на здрава икономическа основа. Първо, мисля че се видя, че голяма част от MBS-те не са много нискорискови ... тепърва ще разберем това и за ДЦК-та. Моралният хазарт е пълен, именно с ползването на новонапечатани пари ... и да, те поскъпнаха многократно именно защото инфлацията при активите лети сериозно ... Стоковата инфлация, особено core индексите са прах в очите и ти го знаеш много добре ... Т.е. пак се връщаме в липсата на дългосрочна стратегия за стабилност, а изцяло краткосрочно стабилизиране на ситуацията (а времето е пари и цената на реформите расте прогресивно). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години kanartikin, това е чарът на форумите, че може да се използва и по-остър език ... в медиите примерно, това е по-трудно :) ... Радвам се, че споделяш моите впечатления и размисли. Поздрави и за репликата "Това, че от единият балон до една дата, са се прелели в другият балон от друга дата ... " - много точно формулирано и още по-вярно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дано LuckyYou да е прав, но по-скоро коментарът на deant изглежда по-вероятен (според мен). Основното ми притеснение е, че Европа не намалява ефективно дълговите си нива ... по-скоро намалява дефицитите си на база дълг, което би качило дълговите нива още повече ... ще видим в края на 2013 г., но политическата поляризация в съюза придобива все по-дълбоки размери, което ще затрудни именно ефективността, да не говорим за ефикасността. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години LuckyYou, чак пък повествователна заблуда :). Това което си казал не го оспорвам, даже напротив ... Може да погледнеш в статията, че изрично упоменавам за кой период е графиката и, че корелацията с първото LTRO не е напълно коректна с оглед на началото на тенденцията - т.е. преди датата на първата серия. Относно парите насочили се към дълговите пазари на засегнатите държави още по-малко бих спорил с теб, защото това е истината ... дори както съм написал косвения ефект е по-силен от прекия ... и защо да крия истината? Тя показва още по-силно извратеността на фундамента ... от единия джоб в другия, защото част от обезпеченията, които приема ЕЦБ са ... ами пак дцк-та и то на закъсалите страни ... дори и на Гърция. Явно, аз не съм се изразил коректно, но противоречие по темата тук няма, поне от моя стана ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години balkando, както отговорих и на lkisiov не претендирам, че предсказвам каквото и да било ... дори прогнозирането не ми е страст, защото таймингът е нещо доста имагинерно :) ... Аз дори бих те поправил ... това не се говореше от 2008 г., а от 2003-2004 ... а може и от по-рано. Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар