IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59
Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Материалът е публикуван първоначално в страницата на Brain Workshop Institute. Автор: Владимир Сиркаров

В отговор на икономическите проблеми, започнали в края на 2007 г. и възпламенили се година по-късно, Федералният резерв, паралелно с Английската централна банка, стартираха програми за количествени улеснения (quantitative easing- QE). Една от целите беше възстановяване на потребителските разходи и икономическия растеж.

Европейската централна банка също не остана назад в "печатането" на хартийки, раздувайки балансите си до стряскащи размери. Кои са приликите и разликите, целите и резултатите между количествените програми в САЩ и Европа, ще разгледам в следващите редове. Нека се върнем няколко години назад в историята ...

Първото QE, анонсирано след избухването на финансовото цунами в края на 2008 г., стартира през март 2009 г. То представляваше пакет от 300 млрд. долара покупки на държавни облигации. Покупките бяха комбинирани с покриването на 175 млрд. долара дълг на ипотечните „мохикани” Fannie Mae и Freddie Mac. Прибавяме и 1,25 трлн. долара в така наречените ипотечни облигации (mortgage-backed securities). Фед финишира операцията през октомври 2009 г.

Втората серия количествени улеснения (QE2) беше анонсирана от Бен Бернанке през ноември 2010 г. Тя включваше покупки на дългосрочни държавни облигации на стойност 600 млрд. долара до края на второто тримесечие на 2011 г. Тази операция се осъществи под мотото „Не на дефлацията”, визирайки примера с Япония през 90-те. Парадоксално е, че се споменава Япония, защото тя е показателна за това как подобни монетарни интервенции могат да доведат само и единствено до едно „загубено десетилетие”. Странно е да вървиш по такава ос, но хорската глупост е безмерна.

Идва ред на третата серия количествени улеснения на Фед от 13 септември тази година, QE3 (може да я наречем и четвърта, ако прибавим и Operation Twist). Стартираха се месечни интервенции в рамките до 40 млрд. долара в отворената програма за закупуване на ипотечни облигации (MBS) и продължаване на политиката на нулеви лихви поне до средата на 2015 г.

Забележете, че това е безпрецедентна подкрепа, която позволява на ФЕД да прави огромни месечни облекчения на жилищния ипотечен пазар – без максимално определена сума и без краен срок. Това на пръв поглед води до понижаване на риска, но само привидно. Следователно се катализира огромен по размер морален риск в цялата система.

Връщайки поглед назад в годините, ясно ще забележим подкопаването на основните устои на монетарната политика. Обикновено в период на рецесия централните банки опитват да подпомогнат възстановяването на кредитирането, a с това икономическата активност, по косвен начин. Това се постига с манипулиранието на основния лихвен процент.

За голямо съжаление на централните банкери този инструмент просто отказа да работи или по-скоро показа, че фундаменталните икономически дисбаланси не могат да се оздравят с монетарни „шпагати”. Даже напротив, по този начин се налива масло в горящия огън.

Логично, централните банкери предприеха другата алтернатива, или директната намеса.

Именно това е фундаментът на количествените улеснения. Фед започва да изкупува активи, най-често това са правителствени облигации, с пари, създадени буквално от нищото. Това се извършва на открития пазар, където основните участници са институционалните инвеститори (банки, пенсионни фондове, застрахователни дружества).

Те получават „чисто нов” ресурс, който могат да използват за нови инвестиции, с което повишават паричното предлагане. Това е опростен модел, който обаче е доста сходен с реалността. Няма да навлизам в спецификите на паричното предлагане, защото се изисква сериозно задълбочаване и излизане от рамките на текущата тема.

Последна актуализация: 07:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

55
rate up comment 0 rate down comment 0
rinaa
преди 12 години
Дискусията е интересна , щом не е лична , защо и ни е да не можем да научим нещо от нея.Моля , пишете тук !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
54
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 12 години
Готово - там са.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
53
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 12 години
Добре, да минем на лични съобщения - ще пиша там (по-късно днес). Надявам се да работи - не съм го ползвал досега...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
52
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
С Краси сме дискутирали темата и както се вижда в статията му, той не отрича, че наливането на лесни пари води до балонизиране. Просто той акцентира върху свръх дефицитите, т.е. фискалната страна на проблема - което е напълно коректна позиция! А обвързаността на фискалните проблеми с печалбите през призмата на капиталовите пазари е много интересна интерпретация, подкрепена с много аргументи ... Аз бих ти препоръчал няколко страхотни книги по темата за кредита и паричната политика, като една със сигурност ще ти хареса:http://***.amazon.com/Manias-Panics-Crashes-Financial-Investment/dp/0471467146Предлагам, ако искаш да преминем на лични съобщения, защото може да досадим на околните ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
51
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
"...Обърни сериозно внимание на обезпеченията! Щеше ли да я има сегашната криза ако търговските банки даваха кредити само срещу добри обезпечения?! Най-вероятно не. Но те (търговските банки!), даваха кредити (а и сега дават такива) за 90% (у нас), а в САЩ и за над 100% от стойността на имота, който се "купува". Т.е. пак стигаме до там, че не е важно как и откъде идват парите, а КАК СЕ ДАВАТ." - В тези думи няма и капка противоречие! Добре, пак казвам, че концептуално идеята за спестяванията е в това, че е важно циркулацията да се саморегулира, а ролята на ЦБ е да не допуска създаването на подобна ситуация, която ти описа по-горе ... защото стигне ли се до намесата на ЦБ, явно нещата се изпуснати от контрол ... Паричната система е изключително базирана на доверие, особено частично обезпечената с резерви (и то какви резерви) и точно поради това ЦБ е основен фактор за следене за спазването на правилата и адекватните кредитни процеси.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
50
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
"И отново - защо трябва някой да спести нещо (или да се лиши), за да се получи растеж?! Няма такава пряка (!) необходимост."Има напълно пряка необходимост за устойчив растеж. Ти говориш за кредитен растеж, който рано или късно ще доведе до системни дисбаланси ... а както и аз споменах банкирането с частичен резерв е по-големият проблем, над това, че кредитите не са на база реални спестявания ... а най-същественият проблем е необезпечеността на парите ... виждаш, че проблемите пред цялата система са от самото и начало ... и именно тук се къса логичната връзка между спестявания-инвестиции-кредит-лихви-цени ... картината се изкривява тотално ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
49
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
... а ако към това се прибавят и нови пари, балонът придобива още по-големи размери ... Имотният балон в САЩ бе надут най-вече с помощта на правителството и квази държавните Фани и Фреди, които "гарантираха" пазарът на ипотечни облигации ... а тези гаранции донесоха ААА от кредитните агенции за голяма част от тези джънк активи и тн. ... в БГ също ТБ-и кредитираха безумни покупки на имоти, както и чуждите капитали влели се в нашата икономика ... Само едно уточнение печатницата на БНБ не спира да печата пари всеки ден - това е мит, че не печатаме ... а освен резервите виж платежния баланс и ще видиш от къде се захранва кредитната експанзия ... но мисля, че и тук стигнахме до консенсус свързан с основната роля на прекомерния кредит от банките за надуването на даден балон ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
48
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
Новонапечатаните пари са - нека да дам едно сравнение, като акционерния капитал ... ако имаме увеличение на капитала, то трябва да е равномерно разпределено между сегашните акционери, за да не се разводни техния дял - именно това е аналогията на хеликоптера на Бернанке, но както великият икономист Кантион поставя ефекта на фунията при новите пари - винаги тези, които ги вземат първи са облагодетелствани ... и тук е един от големите проблеми ... а най-големият е *** в това, че парите нямат никакво обезпечение, т.е. никаква вътрешна стойност - тук е разковничето и за съжаление решението на подобен казус изисква много голяма политическа воля ... което си е една химера ..."Кой наду имотния балон? И в САЩ и по света, а и у нас, имотния балон го надуха търговските банки." ... Точно така, именно кредитната експанзия доведе до надуването на тези балони и именно чрез банковия сектор ... Пак повтарям за системата с частичен резерв - там единица спестяване може да се мултиплицира 10 пъти ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
47
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
"Важни са правилата при които се дават заемите, а не източника на средствата." ... Явно, започваме да се движим към стесняване на противоречията ... нека да изясня какво имам предвид под източника на спестявания - Говоря за това, че е важно парите да са изработени, а не дошли от никъде с цел спасяване на кожата на големи банки, които са взимали неразумни решения. Говоря за риска, защото именно важните правила при които се дават заемите са потъпкани от моралния хазарт от действията на ЦБ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
46
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
Лихвата е цената на капитала и нулевите стойности показват проблем в самата система. ОЛП е основен инструмент на ЦБ и когато той не работи, както се видя и в Япония, и сега в САЩ и Европа следователно има големи пукнатини в цялостния конструкт.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още