Материалът е публикуван първоначално в страницата на Brain Workshop Institute. Автор: Владимир Сиркаров В отговор на икономическите проблеми, започнали в края на 2007 г. и възпламенили се година по-късно, Федералният резерв, паралелно с Английската централна банка, стартираха програми за количествени улеснения (quantitative easing- QE). Една от целите беше възстановяване на потребителските разходи и икономическия растеж.
Европейската централна банка също не остана назад в "печатането" на хартийки, раздувайки балансите си до стряскащи размери. Кои са приликите и разликите, целите и резултатите между количествените програми в САЩ и Европа, ще разгледам в следващите редове. Нека се върнем няколко години назад в историята ...
Първото QE, анонсирано след избухването на финансовото цунами в края на 2008 г., стартира през март 2009 г. То представляваше пакет от 300 млрд. долара покупки на държавни облигации. Покупките бяха комбинирани с покриването на 175 млрд. долара дълг на ипотечните „мохикани” Fannie Mae и Freddie Mac. Прибавяме и 1,25 трлн. долара в така наречените ипотечни облигации (mortgage-backed securities). Фед финишира операцията през октомври 2009 г.
Втората серия количествени улеснения (QE2) беше анонсирана от Бен Бернанке през ноември 2010 г. Тя включваше покупки на дългосрочни държавни облигации на стойност 600 млрд. долара до края на второто тримесечие на 2011 г. Тази операция се осъществи под мотото „Не на дефлацията”, визирайки примера с Япония през 90-те. Парадоксално е, че се споменава Япония, защото тя е показателна за това как подобни монетарни интервенции могат да доведат само и единствено до едно „загубено десетилетие”. Странно е да вървиш по такава ос, но хорската глупост е безмерна.
Идва ред на третата серия количествени улеснения на Фед от 13 септември тази година, QE3 (може да я наречем и четвърта, ако прибавим и Operation Twist). Стартираха се месечни интервенции в рамките до 40 млрд. долара в отворената програма за закупуване на ипотечни облигации (MBS) и продължаване на политиката на нулеви лихви поне до средата на 2015 г.
Забележете, че това е безпрецедентна подкрепа, която позволява на ФЕД да прави огромни месечни облекчения на жилищния ипотечен пазар – без максимално определена сума и без краен срок. Това на пръв поглед води до понижаване на риска, но само привидно. Следователно се катализира огромен по размер морален риск в цялата система.
Връщайки поглед назад в годините, ясно ще забележим подкопаването на основните устои на монетарната политика. Обикновено в период на рецесия централните банки опитват да подпомогнат възстановяването на кредитирането, a с това икономическата активност, по косвен начин. Това се постига с манипулиранието на основния лихвен процент.
За голямо съжаление на централните банкери този инструмент просто отказа да работи или по-скоро показа, че фундаменталните икономически дисбаланси не могат да се оздравят с монетарни „шпагати”. Даже напротив, по този начин се налива масло в горящия огън.
Логично, централните банкери предприеха другата алтернатива, или директната намеса.
Именно това е фундаментът на количествените улеснения. Фед започва да изкупува активи, най-често това са правителствени облигации, с пари, създадени буквално от нищото. Това се извършва на открития пазар, където основните участници са институционалните инвеститори (банки, пенсионни фондове, застрахователни дружества).
Те получават „чисто нов” ресурс, който могат да използват за нови инвестиции, с което повишават паричното предлагане. Това е опростен модел, който обаче е доста сходен с реалността. Няма да навлизам в спецификите на паричното предлагане, защото се изисква сериозно задълбочаване и излизане от рамките на текущата тема.
07:03 | 13.09.22 г.