IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59
Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

В най-голяма степен Испания и Италия се възползваха от възможността за ползването на операциите, използвайки държавните си облигации като обезпечение, което понижи доходностите по тях и намали натиска на пазарите върху публичните финанси на страните … засега …

Най-големите покупки от първата серия LTROs бяха именно от италиански и испански банки. Италия взе 110 млрд. евро от първата серия, Испания - 105 млрд., Франция - 70, Гърция - 60, а Ирландия - 50 млрд. евро.

Идеята на Марио Драги беше да залее с ликвидност цялата територия на Европа, дори и малките регионални банки да имат достъп до този ресурс (нещо в стил "хеликоптера" на Бернанке). Това беше и причината LTRO идеята да се реализира на два етапа - първият да отъпче пътеката, а вторият да донесе по-сериозна разнородност и брой на участниците. В крайна сметка по тази линия Драги имаше успех.

Този тип заеми се различават от предходната програма на ЕЦБ, която позволяваше на банките да вземат пари на ниска лихва за период от три, шест месеца, до 1 година.

Целите, които Мари Драги постави, не бяха много точно определени. В няколко поредни изявления той остави да се разбере, че действията целят верижни ефекти, насочени към оздравяване на банковата система. Чрез наливането на свеж ресурс се целеше развързване на кредитирането, с което да се подкрепи ръста в бизнес активността. Това от своя страна ще има ефект върху безработицата, което може би беше основната цел на централната банка.

Подкрепата към реалния сектор минава първо през стабилизиране на финансовата система, която в Европа е сериозно разклатена. Чрез двете серии LTROs Драги постави две основни цели:

- Възможност за реструктуриране на задълженията, както и
- Ликвиден буфер, при официален фалит на Гърция и последващ „кредит крънч”

В случая може да прибавим и целящия се косвен ефект върху цената на финансирането на другите закъсали държави, като Португалия, Италия, Испания. С оглед на резултатите, ликвидният буфер имаше своя ефект. Наблюдавахме спад на притесненията и понижаване на държавните доходности в стара Европа. Казусът Гърция също затихна, с оглед на вече реалната алтернатива ЕЦБ да се намеси дори и по-агресивно.

Подобни ликвидни инжекции могат да бъдат използвани по две основни направления - закупуване на високодоходни активи и/или увеличаване на кредита към бизнеса и домакинствата. Именно към второто бяха насочени усилията на Марио Драги.

Както знаем, кризата донесе със себе си затягане на кредитния процес и стагниране на цели сектори, поради по-малкия като размер и по-скъпия като цена ресурс. Станахме свидетели на силно стагниране на междубанковия пазар, поради силния спад на доверието между банковите институции.

Следователно целта на ЕЦБ беше да предотврати евентуално още по-сериозно „завъртане на кранчето”, което да доведе до толкова модерната дума „deleveraging” и масови фалити. Верижността на подобен сценарии не може да се опише количествено, но със сигурност размерите биха били големи.

Резултатите, обаче, не кореспондират с преките цели, т.е. липсваше ефектът на ръст при кредитирането към реалната икономика. Доказателство за това е изследването на ING Finance, според което само 50 млрд. евро от общата сума 489 млрд. на първото LTRO се е вляло в икономиката.

Къде отидоха парите? Въпреки че банките по принцип не са голям купувач на пазара на акции (или поне не пряко), особено в стара Европа, част от средствата спомогнаха за повишаване на европейските акции. (Разбира се, косвените ефекти имаха доста по-голяма тежест от преките).

Последна актуализация: 07:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

25
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Така, че кредитът е много важен компонент в развитието на дадена икономика, като той трябва да е базиран на реални спестявания - така именно ще имаме стабилност и поемане на допустим риск ... с реално оценен ресурс, последният ще се насочи към компаниите и секторите, които показват най-сериозен потенциал. Тези които искат този ресурс трябва да го заслужат - а както по време на кредитния балон 2003-2007 г. - "куцо и сакато" можеше да се финансира на цена, същата като тази на стабилните и ефективни играчи ... т.е. аз критикувам кредитната балонизация, а не кредитът като цяло :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Ricco, концепцията ти за кредита е доста странна, поне от макроикономическа гледна точка. Защото кредитът е функция на спестяванията. От тази гледна точка, производство на база спестявания не изключва по никакъв начин кредита - напротив! Кредитът е от изключителна важност за развитието на дадена икономика. Именно процесът на кредитирането представлява ефективното трансфериране на ресурси от субекти с повече от необходимото им капитал, към такива, които се нуждаят от него. Точно по-внимателното му управление, за което ти споменаваш, е част от концепцията, че кредитът произлиза от спестяванията - а не от новонапечатани пари, което е деконструктивно за ефективното разпределение на капитала - просто защото цената му е изкривена и прикрива проблемите, породени от приемането на прекалено голям риск с помощта на моралния хазарт в цялата система. А самото ограничаване ще стане по естествен път, стига правилата на процесите да са ясни от самото начало.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
Изводът (ми) е, че няма как кредитът да бъде премахнат. Поне в близко обозримо бъдеще. Следователно трябва да бъде управляван по-внимателно. Всъщност - много, много по-внимателно отколкото досега. Което значи и да бъде ограничаван.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Преминаване към производства на база спестяване ... от сегашната - потребление на база кредит ..."--------------Това звучи примамливо но няма как да стане. А като че ли няма и нужда. Кредитът има няколко характеристики, които го правят желан инструмент както от човешка (психологическа) гледна точка, така и от икономическа гледна точка. От човешка гледна точка кредитът е начин да се задоволи първичната, бих казал животинска жажда от потребелние ТУК И СЕГА. Да се въздържиш от потребление сега, в името на бъдещи ползи, изисква определен интелектуален потенциал, а това (все още) не е по силите на много хора. От икономическа гледна точка пък, кредитът е (нещо като) план. Всъщност, всеки кредит си Е и план. Т.е. кредитът е начин за планиране в икономиката. А това не е задължително лошо. Също така, ако стъпим само на спестявания, може да се получи ситуация, при която се открива възможност, но поради липса на спестявания тя не може да се реализира. А кредитът би дал такава възможност.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 0 rate down comment 0
Mesoiadess
преди 11 години
"Резултатите, обаче, не кореспондират с преките цели, ..... само 50 млрд. евро от общата сума 489 млрд. на първото LTRO се е вляло в икономиката."Спасяването на банките може да се окаже основна цел . Ако няма достатъчно средства за друго.Прякото им подпомагане е последен етап , след като хаотичното наливане на средства не дава резултати.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Краси, именно ситуацията, която обрисува с думи показва липсата на здрава икономическа основа. Първо, мисля че се видя, че голяма част от MBS-те не са много нискорискови ... тепърва ще разберем това и за ДЦК-та. Моралният хазарт е пълен, именно с ползването на новонапечатани пари ... и да, те поскъпнаха многократно именно защото инфлацията при активите лети сериозно ... Стоковата инфлация, особено core индексите са прах в очите и ти го знаеш много добре ... Т.е. пак се връщаме в липсата на дългосрочна стратегия за стабилност, а изцяло краткосрочно стабилизиране на ситуацията (а времето е пари и цената на реформите расте прогресивно).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
kanartikin, това е чарът на форумите, че може да се използва и по-остър език ... в медиите примерно, това е по-трудно :) ... Радвам се, че споделяш моите впечатления и размисли. Поздрави и за репликата "Това, че от единият балон до една дата, са се прелели в другият балон от друга дата ... " - много точно формулирано и още по-вярно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Дано LuckyYou да е прав, но по-скоро коментарът на deant изглежда по-вероятен (според мен). Основното ми притеснение е, че Европа не намалява ефективно дълговите си нива ... по-скоро намалява дефицитите си на база дълг, което би качило дълговите нива още повече ... ще видим в края на 2013 г., но политическата поляризация в съюза придобива все по-дълбоки размери, което ще затрудни именно ефективността, да не говорим за ефикасността.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
LuckyYou, чак пък повествователна заблуда :). Това което си казал не го оспорвам, даже напротив ... Може да погледнеш в статията, че изрично упоменавам за кой период е графиката и, че корелацията с първото LTRO не е напълно коректна с оглед на началото на тенденцията - т.е. преди датата на първата серия. Относно парите насочили се към дълговите пазари на засегнатите държави още по-малко бих спорил с теб, защото това е истината ... дори както съм написал косвения ефект е по-силен от прекия ... и защо да крия истината? Тя показва още по-силно извратеността на фундамента ... от единия джоб в другия, защото част от обезпеченията, които приема ЕЦБ са ... ами пак дцк-та и то на закъсалите страни ... дори и на Гърция. Явно, аз не съм се изразил коректно, но противоречие по темата тук няма, поне от моя стана ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
balkando, както отговорих и на lkisiov не претендирам, че предсказвам каквото и да било ... дори прогнозирането не ми е страст, защото таймингът е нещо доста имагинерно :) ... Аз дори бих те поправил ... това не се говореше от 2008 г., а от 2003-2004 ... а може и от по-рано. Поздрави
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още