IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59
Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

В най-голяма степен Испания и Италия се възползваха от възможността за ползването на операциите, използвайки държавните си облигации като обезпечение, което понижи доходностите по тях и намали натиска на пазарите върху публичните финанси на страните … засега …

Най-големите покупки от първата серия LTROs бяха именно от италиански и испански банки. Италия взе 110 млрд. евро от първата серия, Испания - 105 млрд., Франция - 70, Гърция - 60, а Ирландия - 50 млрд. евро.

Идеята на Марио Драги беше да залее с ликвидност цялата територия на Европа, дори и малките регионални банки да имат достъп до този ресурс (нещо в стил "хеликоптера" на Бернанке). Това беше и причината LTRO идеята да се реализира на два етапа - първият да отъпче пътеката, а вторият да донесе по-сериозна разнородност и брой на участниците. В крайна сметка по тази линия Драги имаше успех.

Този тип заеми се различават от предходната програма на ЕЦБ, която позволяваше на банките да вземат пари на ниска лихва за период от три, шест месеца, до 1 година.

Целите, които Мари Драги постави, не бяха много точно определени. В няколко поредни изявления той остави да се разбере, че действията целят верижни ефекти, насочени към оздравяване на банковата система. Чрез наливането на свеж ресурс се целеше развързване на кредитирането, с което да се подкрепи ръста в бизнес активността. Това от своя страна ще има ефект върху безработицата, което може би беше основната цел на централната банка.

Подкрепата към реалния сектор минава първо през стабилизиране на финансовата система, която в Европа е сериозно разклатена. Чрез двете серии LTROs Драги постави две основни цели:

- Възможност за реструктуриране на задълженията, както и
- Ликвиден буфер, при официален фалит на Гърция и последващ „кредит крънч”

В случая може да прибавим и целящия се косвен ефект върху цената на финансирането на другите закъсали държави, като Португалия, Италия, Испания. С оглед на резултатите, ликвидният буфер имаше своя ефект. Наблюдавахме спад на притесненията и понижаване на държавните доходности в стара Европа. Казусът Гърция също затихна, с оглед на вече реалната алтернатива ЕЦБ да се намеси дори и по-агресивно.

Подобни ликвидни инжекции могат да бъдат използвани по две основни направления - закупуване на високодоходни активи и/или увеличаване на кредита към бизнеса и домакинствата. Именно към второто бяха насочени усилията на Марио Драги.

Както знаем, кризата донесе със себе си затягане на кредитния процес и стагниране на цели сектори, поради по-малкия като размер и по-скъпия като цена ресурс. Станахме свидетели на силно стагниране на междубанковия пазар, поради силния спад на доверието между банковите институции.

Следователно целта на ЕЦБ беше да предотврати евентуално още по-сериозно „завъртане на кранчето”, което да доведе до толкова модерната дума „deleveraging” и масови фалити. Верижността на подобен сценарии не може да се опише количествено, но със сигурност размерите биха били големи.

Резултатите, обаче, не кореспондират с преките цели, т.е. липсваше ефектът на ръст при кредитирането към реалната икономика. Доказателство за това е изследването на ING Finance, според което само 50 млрд. евро от общата сума 489 млрд. на първото LTRO се е вляло в икономиката.

Къде отидоха парите? Въпреки че банките по принцип не са голям купувач на пазара на акции (или поне не пряко), особено в стара Европа, част от средствата спомогнаха за повишаване на европейските акции. (Разбира се, косвените ефекти имаха доста по-голяма тежест от преките).

Последна актуализация: 07:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

55
rate up comment 0 rate down comment 0
rinaa
преди 12 години
Дискусията е интересна , щом не е лична , защо и ни е да не можем да научим нещо от нея.Моля , пишете тук !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
54
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 12 години
Готово - там са.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
53
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 12 години
Добре, да минем на лични съобщения - ще пиша там (по-късно днес). Надявам се да работи - не съм го ползвал досега...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
52
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
С Краси сме дискутирали темата и както се вижда в статията му, той не отрича, че наливането на лесни пари води до балонизиране. Просто той акцентира върху свръх дефицитите, т.е. фискалната страна на проблема - което е напълно коректна позиция! А обвързаността на фискалните проблеми с печалбите през призмата на капиталовите пазари е много интересна интерпретация, подкрепена с много аргументи ... Аз бих ти препоръчал няколко страхотни книги по темата за кредита и паричната политика, като една със сигурност ще ти хареса:http://***.amazon.com/Manias-Panics-Crashes-Financial-Investment/dp/0471467146Предлагам, ако искаш да преминем на лични съобщения, защото може да досадим на околните ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
51
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
"...Обърни сериозно внимание на обезпеченията! Щеше ли да я има сегашната криза ако търговските банки даваха кредити само срещу добри обезпечения?! Най-вероятно не. Но те (търговските банки!), даваха кредити (а и сега дават такива) за 90% (у нас), а в САЩ и за над 100% от стойността на имота, който се "купува". Т.е. пак стигаме до там, че не е важно как и откъде идват парите, а КАК СЕ ДАВАТ." - В тези думи няма и капка противоречие! Добре, пак казвам, че концептуално идеята за спестяванията е в това, че е важно циркулацията да се саморегулира, а ролята на ЦБ е да не допуска създаването на подобна ситуация, която ти описа по-горе ... защото стигне ли се до намесата на ЦБ, явно нещата се изпуснати от контрол ... Паричната система е изключително базирана на доверие, особено частично обезпечената с резерви (и то какви резерви) и точно поради това ЦБ е основен фактор за следене за спазването на правилата и адекватните кредитни процеси.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
50
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
"И отново - защо трябва някой да спести нещо (или да се лиши), за да се получи растеж?! Няма такава пряка (!) необходимост."Има напълно пряка необходимост за устойчив растеж. Ти говориш за кредитен растеж, който рано или късно ще доведе до системни дисбаланси ... а както и аз споменах банкирането с частичен резерв е по-големият проблем, над това, че кредитите не са на база реални спестявания ... а най-същественият проблем е необезпечеността на парите ... виждаш, че проблемите пред цялата система са от самото и начало ... и именно тук се къса логичната връзка между спестявания-инвестиции-кредит-лихви-цени ... картината се изкривява тотално ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
49
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
... а ако към това се прибавят и нови пари, балонът придобива още по-големи размери ... Имотният балон в САЩ бе надут най-вече с помощта на правителството и квази държавните Фани и Фреди, които "гарантираха" пазарът на ипотечни облигации ... а тези гаранции донесоха ААА от кредитните агенции за голяма част от тези джънк активи и тн. ... в БГ също ТБ-и кредитираха безумни покупки на имоти, както и чуждите капитали влели се в нашата икономика ... Само едно уточнение печатницата на БНБ не спира да печата пари всеки ден - това е мит, че не печатаме ... а освен резервите виж платежния баланс и ще видиш от къде се захранва кредитната експанзия ... но мисля, че и тук стигнахме до консенсус свързан с основната роля на прекомерния кредит от банките за надуването на даден балон ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
48
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
Новонапечатаните пари са - нека да дам едно сравнение, като акционерния капитал ... ако имаме увеличение на капитала, то трябва да е равномерно разпределено между сегашните акционери, за да не се разводни техния дял - именно това е аналогията на хеликоптера на Бернанке, но както великият икономист Кантион поставя ефекта на фунията при новите пари - винаги тези, които ги вземат първи са облагодетелствани ... и тук е един от големите проблеми ... а най-големият е *** в това, че парите нямат никакво обезпечение, т.е. никаква вътрешна стойност - тук е разковничето и за съжаление решението на подобен казус изисква много голяма политическа воля ... което си е една химера ..."Кой наду имотния балон? И в САЩ и по света, а и у нас, имотния балон го надуха търговските банки." ... Точно така, именно кредитната експанзия доведе до надуването на тези балони и именно чрез банковия сектор ... Пак повтарям за системата с частичен резерв - там единица спестяване може да се мултиплицира 10 пъти ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
47
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
"Важни са правилата при които се дават заемите, а не източника на средствата." ... Явно, започваме да се движим към стесняване на противоречията ... нека да изясня какво имам предвид под източника на спестявания - Говоря за това, че е важно парите да са изработени, а не дошли от никъде с цел спасяване на кожата на големи банки, които са взимали неразумни решения. Говоря за риска, защото именно важните правила при които се дават заемите са потъпкани от моралния хазарт от действията на ЦБ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
46
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 12 години
Лихвата е цената на капитала и нулевите стойности показват проблем в самата система. ОЛП е основен инструмент на ЦБ и когато той не работи, както се видя и в Япония, и сега в САЩ и Европа следователно има големи пукнатини в цялостния конструкт.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още