Както вече отбелязах, от Фед споделиха, че количествените улеснения са част от цялостната парична политика за предотвратяване на дефлационен сценарий, а не укрепване на публичните финанси. Още повече, примерът със Зимбабве не е коректен, защото Фед планира да продаде закупените държавни облигации след възстановяване на икономиката – т.е., това е временна политика. Въпросът е кой е по-глупав – ние да повярваме в подобни аргументи, или централните банкери, ако наистина вярват в собствените си думи …
Комично е и твърдението, че Марио Драги бил смел, защото пуснал печатницата … Напротив, смелост може да се нарече здравия разум и удържане на популистко-грабителския напор от така наречения държавен корпоративизъм да се налива още и още … Реалното реформиране на финансовата система не е по вкуса на политици и банкери …
Ако погледнем към договора от Маастрихт ясно може да видим, че се забранява ЕЦБ да финансира директно публични дефицити, чрез емисия на нови пари. Това е и причината за избрания механизъм – LTRO (дългосрочна операция за рефинансиране на задълженията).
По примера на Бен Бернанке и шефа на Европейската централна банка Марио Драги пусна стабилно количество „тонер касети в принтера”, или също като Фед наля стабилни количества ликвидност в банковата система и разду подобаващо балансите на ЕЦБ (разбира се, раздуването при Трише беше много по-сериозно). В следващите редове се връщам към историята, защото LTROs схемата не е иновативна, напротив. В новия вариант, просто са изменени някои от вътрешните характеристики на вече добре познати монетарни практики.
Така наречените Long-term refinancing operations (LTROs) са модифициран вариант на предишния подход на краткосрочно финансиране, който се използваше от доста години в еврозоната. Новите специфики се въведоха от ЕЦБ с цел борба срещу дълговата криза и най-вече краткосрочните страхове от т.нар. “credit crunch” или замразяване на кредитния пазар.
Като цяло, този тип схеми представляват заемане на средства от страна на ЕЦБ към банките от еврозоната. Тези средства се предоставят на много ниска лихва, от което идва и наименованието им “free money”.
Първата серия от операцията беше стартирана малко преди края на 2011 г. На 21 декември ЕЦБ пусна душ от евро по сметките на желаещите да се включат европейски банки. Размерът на първия кръг от LTROs беше в размер на 489 млрд. евро. Заемите имат матуритет (продължителност) три години и годишна лихва в размер на 1 процент. Втората серия беше анонсирана в ранната сутрин на 29 февруари. Тя изненада публиката с по-сериозния си размер, а именно 529,5 млрд. евро.
Важно е да се отбележи, че по изчисления на Societe Generale Group само 311 млрд. от общата сума на втората серия беше под формата на „нови пари”. Този факт е от много важно значение и за ефективността на самите операции, и за монетарната политика като цяло.
Втората серия привлече повече интерес, след като 800 институции се включиха в процеса. За сравнение, броят на банките участвали в първата серия беше 523.
Както се вижда тази схема за финансиране е почти сходна с предходните, които бяха със срочност три, шест месеца и 1 година. Тук периодът за връщане на тези средства е значително разширен, което дава доста време на банките за плавно преструктуриране … но дали е така?
Механизмът на взаимоотношението централна банка – търговска банка е следният: Банките от Европа протягат ръка за кредит по програмата от централната банка. Този заем трябва да е обезпечен с активи, като в целия процес официално е обвързана и съответната национална централна банка. Това означава, че всяка държава дава свои гаранции за обезпеченията по конкретните заеми, давани от ЕЦБ.
Банките могат да използват за обезпечение активи, като суверенни ценни книжа с инвестиционен кредитен рейтинг. След понижения до default-ниво рейтинг на Гърция държавните книжа на южната ни съседка не би трябвало да могат да се ползват като обезпечение (сами предположете дали има невъзможни неща в еврозоната).
преди 11 години Ефектът на банковия мултипликатор е в пъти по-силен от номиналното увеличение на паричната база, но именно помпането на базата е бомба със закъснител - при бъдещо отвързване на мултипликатора. Просто, трябва да се върнем към почти всички кризи в последните две столетия и повече и ще видим, че почти всяка криза е причинена от кредитна експанзия и балонизиране на конкретен сектор. Как може да отъждествиш реалните спестявания с новонапечатаните пари от ЦБ - това е безумно твърдение. Именно в думите се крие голямата разлика. Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ...на заем, но без да носи риск. Ако носи риск вече е друг разговор. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И след като не е важно откъде идват парите можем да заключим, че (в чисто технически аспект) спестяванията не са важни като необходим ресурс за кредитиране. Важни са само спестителите като носители на качества и ценности, които са им помогнали да спестят тези пари. Но в ситуация, в която много хора по един или друг начин са се сдобили с пари, управлението на които надхвърля нивото им на компетентност, то тази връзка (този носител на ценности) се губи и така вече няма значение дали някой е спестил тези пари или те са напечатани. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо"-------------Не са, но ефектът е един и същ - увеличаване на паричната маса. А важен е ефектът. И затова казах, че няма значение как е увеличена паричната маса - чрез "печатане" на пари или чрез банковия милтипликатор - ефектът е един и същ.Относно стабилността, която спестяванията (уж) предоставят - е каква стабилност предоставят като сам казваш, че в днешния глобален свят банковия мултипликатор е неконтролируем?! Значи пак стигаме до там, че е все едно от къде ще се "изсипят" парите на някой пазар - от спестявания или от ЦБ. И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Именно лихвите са важният, фундаменталният стълб в стабилното кредитиране. "за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай" - ето това е ефективният механизъм. Що се отнася до ЦБ - точно нулевата лихва показва грешката в самия конструкт на системата, защото нулеви лихви означава само едно - има проблем и то голям, защото безплатен обяд няма ... и това се вижда днес. Ако можеше да съществува кредитиране на нулеви лихви животът щеше да е прекалено лесен и да си пишем от Бахамите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Твоят аргумент за миналото и настоящето, за мен, е напълно погрешен. Бъдещият поглед зависи и това е съвсем логично от миналото. Просто раздели субектите - тези които са спестявали имат ресурса да дадат кредит на тези, които имат бъдещи идеи, но нямат финансиране. Честно казано, от къде мислиш, че идва кредитът днес - тай винаги идва от различен вид спестявания от различни групи икономически актьори. Засъжаление, по време на война или тежка криза кейнсианските рецепти са на почит (въпреки, че Кейнс е много грешно или целенасочено грешно интерпретиран в определени ситуации) и тук е проблемът в парите създадени от нищото. Именно там се крие и твоето притеснение за невъзможността за коректното управление на паричната маса. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Много си прав, че е остаряло схващане - и това е тъжната истина. Подобно схващане е остаряло, защото популизмът и политическата реторика не възприема подобни концепции. Тя води до стабилност и много трудна манипулация на паричната система. Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо - Това че има зависимост между state money и bank money не означава, че са едно и също нещо. "управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо" - Аз бих добавил, в днешния глобализиран свят - невъзможно. Точно поради тази причина паричната база трябва да е стабилна, защото тя е бомбата със закъснител ако банковия мултипликатор се ускори. Опитите на една шепа хора да управляват bank money е несвойствено и както виждаме в реалността - невъзможно. И точно поради тези причини кредитът трябва да зависи от спестяванията, ако искаме стабилна парична система - но, пак казвам, това не е желано от именно тази шепа хора, за които споменах .. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А ако намесим и лихвите става по-сложно - за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай. Докато кредитът от централните банки може да бъде отпускан и при нулеви лихви и така натискът за постигане на растеж би бил (значително) по-нисък. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Защото кредитът е функция на спестяванията."--------------Това е остаряло схващане (поне от няколко века насам), но все още много хора (всъщност - повечето) не го осъзнават. Дали парите са напечатани (от централните банки) или са мултиплицирани от банковия мултипликатор е напълно едно и също (с разликата, че управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо). В този смисъл, кредитът не зависи (а в крайния теоретичен вариант няма и нужда да зависи) от спестяванията. Защото спестяванията са резултат от миналото, а кредитът е "поглед" към бъдещето и понеже няма пряка връзка между това, което е било и това, което може да бъде, затова и (теоретично поне) няма нужда кредитът да зависи от спестяванията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар