Както вече отбелязах, от Фед споделиха, че количествените улеснения са част от цялостната парична политика за предотвратяване на дефлационен сценарий, а не укрепване на публичните финанси. Още повече, примерът със Зимбабве не е коректен, защото Фед планира да продаде закупените държавни облигации след възстановяване на икономиката – т.е., това е временна политика. Въпросът е кой е по-глупав – ние да повярваме в подобни аргументи, или централните банкери, ако наистина вярват в собствените си думи …
Комично е и твърдението, че Марио Драги бил смел, защото пуснал печатницата … Напротив, смелост може да се нарече здравия разум и удържане на популистко-грабителския напор от така наречения държавен корпоративизъм да се налива още и още … Реалното реформиране на финансовата система не е по вкуса на политици и банкери …
Ако погледнем към договора от Маастрихт ясно може да видим, че се забранява ЕЦБ да финансира директно публични дефицити, чрез емисия на нови пари. Това е и причината за избрания механизъм – LTRO (дългосрочна операция за рефинансиране на задълженията).
По примера на Бен Бернанке и шефа на Европейската централна банка Марио Драги пусна стабилно количество „тонер касети в принтера”, или също като Фед наля стабилни количества ликвидност в банковата система и разду подобаващо балансите на ЕЦБ (разбира се, раздуването при Трише беше много по-сериозно). В следващите редове се връщам към историята, защото LTROs схемата не е иновативна, напротив. В новия вариант, просто са изменени някои от вътрешните характеристики на вече добре познати монетарни практики.
Така наречените Long-term refinancing operations (LTROs) са модифициран вариант на предишния подход на краткосрочно финансиране, който се използваше от доста години в еврозоната. Новите специфики се въведоха от ЕЦБ с цел борба срещу дълговата криза и най-вече краткосрочните страхове от т.нар. “credit crunch” или замразяване на кредитния пазар.
Като цяло, този тип схеми представляват заемане на средства от страна на ЕЦБ към банките от еврозоната. Тези средства се предоставят на много ниска лихва, от което идва и наименованието им “free money”.
Първата серия от операцията беше стартирана малко преди края на 2011 г. На 21 декември ЕЦБ пусна душ от евро по сметките на желаещите да се включат европейски банки. Размерът на първия кръг от LTROs беше в размер на 489 млрд. евро. Заемите имат матуритет (продължителност) три години и годишна лихва в размер на 1 процент. Втората серия беше анонсирана в ранната сутрин на 29 февруари. Тя изненада публиката с по-сериозния си размер, а именно 529,5 млрд. евро.
Важно е да се отбележи, че по изчисления на Societe Generale Group само 311 млрд. от общата сума на втората серия беше под формата на „нови пари”. Този факт е от много важно значение и за ефективността на самите операции, и за монетарната политика като цяло.
Втората серия привлече повече интерес, след като 800 институции се включиха в процеса. За сравнение, броят на банките участвали в първата серия беше 523.
Както се вижда тази схема за финансиране е почти сходна с предходните, които бяха със срочност три, шест месеца и 1 година. Тук периодът за връщане на тези средства е значително разширен, което дава доста време на банките за плавно преструктуриране … но дали е така?
Механизмът на взаимоотношението централна банка – търговска банка е следният: Банките от Европа протягат ръка за кредит по програмата от централната банка. Този заем трябва да е обезпечен с активи, като в целия процес официално е обвързана и съответната национална централна банка. Това означава, че всяка държава дава свои гаранции за обезпеченията по конкретните заеми, давани от ЕЦБ.
Банките могат да използват за обезпечение активи, като суверенни ценни книжа с инвестиционен кредитен рейтинг. След понижения до default-ниво рейтинг на Гърция държавните книжа на южната ни съседка не би трябвало да могат да се ползват като обезпечение (сами предположете дали има невъзможни неща в еврозоната).
преди 11 години "Никога не съм казвал, че трябва нон стоп да се наливат пари." - Добре, тук сме на едно мнение ... Нека да уточня нещо, за да не се въртим в омагьосан кръг - аз да си говоря моите концепции, ти твоите ... Аз разглеждам паричните проблеми през призмата на австрийската икономическа школа, ако ти възприемаш кейсианската или монетаристката е нормално да имаме различия, защото изначално стартираме от различни интерпретации за спестяванията, лихвата и цените. Принципно аз не съм привърженик, нито на печатането от ЦБ, нито на системата с частичен резерв ... но ако примем системата с частичен резерв - нека търсенето и предлагането да определя лихвения процент. Функциите на ЦБ е паричната база да е стабилна, защото именно механизмът на банкиране с частичен резерв създава 85% от паричната маса. Но малко колебания в паричната база може да доведе до голяма промяна в паричната маса и както ти беше споменал по-рано - тези процеси са трудни за регулиране - според мен, това е направо невъзможно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ето едно четиво, което развенчава мита за лошите централни банки (които печатат пари):http://***.investor.bg/analizi/91/a/zashto-borsite-sa-stypili-na-ryba-na-fiskalnata-propast-v-sasht,143409/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "хайде помисли защо никой не иска кредит на нулева лихва? Поне на мен ми звучи нелогично ... знам ли?"------------Е как никой да не иска?! Всеки иска на нулева лихва (или поне на възможно най-ниска), но ЦБ дават такъв само на търговските банки. Ако започнат да дават пряко и на реални кредитополучатели (при съответните обезпечения!!!), най-вероятно икономиката ще се отпуши. ...Обърни сериозно внимание на обезпеченията! Щеше ли да я има сегашната криза ако търговските банки даваха кредити само срещу добри обезпечения?! Най-вероятно не. Но те (търговските банки!), даваха кредити (а и сега дават такива) за 90% (у нас), а в САЩ и за над 100% от стойността на имота, който се "купува". Т.е. пак стигаме до там, че не е важно как и откъде идват парите, а КАК СЕ ДАВАТ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Кредитът трябва да е базиран на реални спестявания. За да използваш ресурса сега, някой трябва да се лиши от него, сиреч да го спести. Финансовият капитал е само иск върху реалните блага. Ако има 100 хил. автомобила в една икономика..."--Разглеждаш системата статично, а тя е динамична. Правилното глаголно време не е минало ("спести"), нито сегашно ("има"), а бъдеще. Кредитът е мост от настоящето към бъдещето и затова не може да разглеждаш само какво "има" в системата към настоящия момент. Кредитът е предназначен (или би могъл да е предназначен) за развитие и разширяване на системата. И отново - защо трябва някой да спести нещо (или да се лиши), за да се получи растеж?! Няма таква пряка (!) необходимост. Освен това пак забравяш, че спестяванията се мултиплицират чрез банковия мултипликатор и така все едно се печатат. Защото времето за производството на една кола е много по-голямо от времето, за което парите за нея могат да минат от купувача в продавача и пак да се върнат в банката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години (и пак, само преди няколко години това беше самата реалност - много бързо се забравя историята). Моралният хазарт се вгражда в системата именно с подобни икономически нелогични действия на ЦБ.-------Ами не това е историята! Кой наду имотния балон? И в САЩ и по света, а и у нас, имотния балон го надуха търговските банки. И то (както сам казваш) - основно със спестявания. И именно икономически нелогичните действия на търговските банки са причината за този балон. Ето, имаме и явен пример (не че е нужен, но го има и може да ни извади очите) - у нас като няма ЦБ (която да печата), защо имаше (и още има) имотен балон?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "цената се влияе от ограничеността на даден ресурс ... ако нон стоп се наливат пари..."----------Никога не съм казвал, че трябва нон стоп да се наливат пари. Казах само, че ако се окаже, че липсват пари от спестявания, няма никакъв проблем такива да бъдат "напечатани". Дори напечатаните пари имат предимството, че могат да влизат в системата на нулева лихва (а би могло и на отрицателна) и така да се намали лихвения натиск върху икономиката."инвестирането се превръща в процес без отчитане на какъвто и да е риск"----------Отново - риска на една инвестиция НЕ зависи по никакъв начин от това откъде идват парите (ако, както казах, рискуващия е лице различно от това, което ги е спестявало). Дали трябва да се връщат на ЦБ или на някой спестител, каква е разликата?! Няма такава. Важни са правилата при които се дават заемите, а не източника на средствата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори."----------------------Е как можа да го напишеш това??! Направо недоумявам, че не виждаш как сам си противоречиш! Нали и спестените и напечатаните от централните банки пари влизат в търговските банки и точно те са, които надуха имотния балон. При това, както сам казваш, с пари основно от спестявания (мултиплицирани). Ако парите от централните банки се даваха някъде целенасочено, тогава би могъл да кажеш, че са манипулируеми. Но е точно обратното - ЦБ "изливат" парите на абсолютно същото място, на което са и спестените пари. Затова казвам, че разлика между двете няма никаква. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?!" А така, хайде помисли защо никой не иска кредит на нулева лихва? Поне на мен ми звучи нелогично ... знам ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години При 32 коментар повечето ти думи доказват точно обратното - но, в крайна сметка, ти градиш тезата си на грешно допускане. Ето един кратък цитат на моя приятел и колега Кузман по темата ... точно по темата:"Кредитът трябва да е базиран на реални спестявания. За да използваш ресурса сега, някой трябва да се лиши от него, сиреч да го спести. Финансовият капитал е само иск върху реалните блага. Ако има 100 хил. автомобила в една икономика, не можем да създадем искове за 1 млн. автомобила - така рискуваме да изкривим производствената структура в икономиката и тотално да объркаме координиращата роля, която ценовата система играе за икономическите актьори." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Толкова ясни са примерите за количествените улеснения, които се вляха в имотния пазар и пазарът на ДЦК ... а относно неконтролируемостта на банковия мултипликатор - именно чрез стабилни пари той се саморегулира, докато при намесата на ЦБ процесът наистина е неконтролируем и това ще стане очевидно много скоро. "И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат)." - Напротив, много е важно, защото цената се влияе от ограничеността на даден ресурс ... ако нон стоп се наливат пари, този ресурс се обезценява и инвестирането се превръща в процес без отчитане на какъвто и да е риск (и пак, само преди няколко години това беше самата реалност - много бързо се забравя историята). Моралният хазарт се вгражда в системата именно с подобни икономически нелогични действия на ЦБ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар