IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59
Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Със сигурност електронното печатане на пари има огромни дългосрочни рискове. Дали ще го наречем печатане или надуване на паричната база, или раздуване на баланса на централната банка, няма значение, защото са еквивалентни понятия. Важното е да се разбере, че текущите нива на паричното предлагане се увеличават с нисък темп, поради ниското число на банковия мултипликатор. Надуващата се парична база е бомба със закъснител, чийто размери са трудни за прогнозиране.

Целите, които Федералният резерв си постави са няколко:

- Основната цел на QE е насочена към устойчиво увеличаване на заетостта. Количествените улеснения ще способстват за нужния тласък на икономиката, за да съумее бизнесът да възстанови своя капацитет и темпове на растеж. Това от своя страна ще доведе до наемането на повече хора и последващо увеличаване на доходите.

- Насърчаване на кредитирането. Основният аргумент в ръцете на Фед е, че чрез своите действия (покупки на държавни облигации) ще се понижат дългосрочните лихвени проценти. Подобни операции водят до повишаване на търсенето на държавните ценни книжа, с което техните цени се покачват. След като техните доходности се понижават, те понижават своята инвестиционна атрактивност.

По този начин продавачите при тези сделки не би трябвало отново да вложат парите си в подобен тип инструменти, а да потърсят алтернативи – разширяване на кредитирането, инвестиции в корпоративни облигации, акции и тн. Следователно повечето налични средства за банките може да доведат до повече кредити на ниска цена, повече бизнес, повече потребление, по-силен ръст на БВП …

- Насърчаване на търсенето на кредит. Това е обратната страна на една и съща монета. Това е поредното доказателство, че потреблението на база дълг е фундаменталната идеология на американската икономика, което обаче я води до опасна нестабилност в дългосрочен план.

- Борба срещу дефлацията, или най-страшният сценарии в учебниците по икономика. Ако се стигне до т.нар. „credit crunch” ще последват верижни банкови фалити и разруха на цялата финансова система. Следва мигновеното сгромолясване на икономиката под тежестта на дефлационната спирала.

Примерът с Голямата депресия е именно темата на живота за Бен Бернанке. За съжаление, Бернанке не поставя разликите между видовете дефлация и един от ефектите й – изчистване на системата или казано по по-ясен начин - заличаване на неефективните играчи и пренасочване на ресурсите в ефективна посока.

- Трябва да си припомним все пак, че една от основните стратегии на Бернанке при първите две QE-та беше да се повишат нивата на капиталовия пазар, защото голяма част от средствата в икономиката се влагат именно там. Следователно, друга „уникална” логика, предполагаше ръстът на ценните книжа да доведе до ръст на наличните средства у домакинствата, следователно по-голям потенциал за увеличаване на потреблението.

Интересно е ако се върнем назад във времето … Дали подобно наливане на пари в системата от страна на Фед, ЕЦБ и АЦБ не наподобява духа на 20-те години на миналия век в Германия и Зимбабве (в последните години - бел. ред.)? Ако погледнем така нареченото „принтиране” на пари, въпреки че това е предимно електронен процес, 20-те години показаха как с подобна стратегия за финансиране на правителствените дългове се върви по стръмно наклонена плоскост. Плоскост, водеща до неизбежен фалит и огромна социална цена.

Последна актуализация: 07:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

35
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Ефектът на банковия мултипликатор е в пъти по-силен от номиналното увеличение на паричната база, но именно помпането на базата е бомба със закъснител - при бъдещо отвързване на мултипликатора. Просто, трябва да се върнем към почти всички кризи в последните две столетия и повече и ще видим, че почти всяка криза е причинена от кредитна експанзия и балонизиране на конкретен сектор. Как може да отъждествиш реалните спестявания с новонапечатаните пари от ЦБ - това е безумно твърдение. Именно в думите се крие голямата разлика. Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
34
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
...на заем, но без да носи риск. Ако носи риск вече е друг разговор.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
И след като не е важно откъде идват парите можем да заключим, че (в чисто технически аспект) спестяванията не са важни като необходим ресурс за кредитиране. Важни са само спестителите като носители на качества и ценности, които са им помогнали да спестят тези пари. Но в ситуация, в която много хора по един или друг начин са се сдобили с пари, управлението на които надхвърля нивото им на компетентност, то тази връзка (този носител на ценности) се губи и така вече няма значение дали някой е спестил тези пари или те са напечатани.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо"-------------Не са, но ефектът е един и същ - увеличаване на паричната маса. А важен е ефектът. И затова казах, че няма значение как е увеличена паричната маса - чрез "печатане" на пари или чрез банковия милтипликатор - ефектът е един и същ.Относно стабилността, която спестяванията (уж) предоставят - е каква стабилност предоставят като сам казваш, че в днешния глобален свят банковия мултипликатор е неконтролируем?! Значи пак стигаме до там, че е все едно от къде ще се "изсипят" парите на някой пазар - от спестявания или от ЦБ. И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Именно лихвите са важният, фундаменталният стълб в стабилното кредитиране. "за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай" - ето това е ефективният механизъм. Що се отнася до ЦБ - точно нулевата лихва показва грешката в самия конструкт на системата, защото нулеви лихви означава само едно - има проблем и то голям, защото безплатен обяд няма ... и това се вижда днес. Ако можеше да съществува кредитиране на нулеви лихви животът щеше да е прекалено лесен и да си пишем от Бахамите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Твоят аргумент за миналото и настоящето, за мен, е напълно погрешен. Бъдещият поглед зависи и това е съвсем логично от миналото. Просто раздели субектите - тези които са спестявали имат ресурса да дадат кредит на тези, които имат бъдещи идеи, но нямат финансиране. Честно казано, от къде мислиш, че идва кредитът днес - тай винаги идва от различен вид спестявания от различни групи икономически актьори. Засъжаление, по време на война или тежка криза кейнсианските рецепти са на почит (въпреки, че Кейнс е много грешно или целенасочено грешно интерпретиран в определени ситуации) и тук е проблемът в парите създадени от нищото. Именно там се крие и твоето притеснение за невъзможността за коректното управление на паричната маса.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Много си прав, че е остаряло схващане - и това е тъжната истина. Подобно схващане е остаряло, защото популизмът и политическата реторика не възприема подобни концепции. Тя води до стабилност и много трудна манипулация на паричната система. Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо - Това че има зависимост между state money и bank money не означава, че са едно и също нещо. "управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо" - Аз бих добавил, в днешния глобализиран свят - невъзможно. Точно поради тази причина паричната база трябва да е стабилна, защото тя е бомбата със закъснител ако банковия мултипликатор се ускори. Опитите на една шепа хора да управляват bank money е несвойствено и както виждаме в реалността - невъзможно. И точно поради тези причини кредитът трябва да зависи от спестяванията, ако искаме стабилна парична система - но, пак казвам, това не е желано от именно тази шепа хора, за които споменах ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
А ако намесим и лихвите става по-сложно - за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай. Докато кредитът от централните банки може да бъде отпускан и при нулеви лихви и така натискът за постигане на растеж би бил (значително) по-нисък.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Защото кредитът е функция на спестяванията."--------------Това е остаряло схващане (поне от няколко века насам), но все още много хора (всъщност - повечето) не го осъзнават. Дали парите са напечатани (от централните банки) или са мултиплицирани от банковия мултипликатор е напълно едно и също (с разликата, че управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо). В този смисъл, кредитът не зависи (а в крайния теоретичен вариант няма и нужда да зависи) от спестяванията. Защото спестяванията са резултат от миналото, а кредитът е "поглед" към бъдещето и понеже няма пряка връзка между това, което е било и това, което може да бъде, затова и (теоретично поне) няма нужда кредитът да зависи от спестяванията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още