Здравната система - проблеми и решения

Чисто математически при равни други условия, нещата стоят така:

Здравна каса = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на здравната каса

Частен здравен фонд = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на частния здравен фонд + печалба на собствениците на този здравен фонд

Ама те „частниците“ знаят как да оптимизират дейността, че да не излиза по-скъпо. И от къде точно ще режат? От печалбата на собствениците на схемата, или от разходите за лечение на болните?

А може би трябва да се спомене и че един принудителен задължителен „частен здравен фонд“ ще се стреми към постигане на частен монопол върху здравната система. Тоест ще трябват допълнително разходи за медийна пропаганда, за подкупи и т.н. Иначе схемата няма да работи.

И внимание, написаното по-горе важи за основната идея на лобистите – и здравеопазването да се приватизира. При допълнителното доброволно осигуряване в частен фонд вече нещата не стоят така. Там човекът отива и сам си вкарва парите – тоест доброволния частен фонд действително трябва да предлага най-добра допълнителна услуга, на най-добра цена.

Действително тогава може да има конкуренция между фирмите и те действително могат да се наричат частни. Но те и сега си съществуват и който иска може да ги ползва и да се осигурява допълнително.

Идеята на лобистите обаче е не да се подобри здравеопазването, а да се накара населението да плаща данък здраве на „частни фирми“. Държавният монопол върху системата за национална сигурност – клон здравеопазване, да се превърне в частен монопол. Но това е публична тайна, не казвайте на никой.

Решения и реформи

Когато се прави здравна реформа, трябва на първо място да се определят функциите, които един лекар или болница трябва да изпълняват. Къде са местата им в системата? Има ли въобще нужда от тях?

На последния въпрос отговора в момента е определено да. Хората все още не са достатъчно развити технологично, могат да се разболяват, значи има нужда от лекари.

Какъв трябва да бъде статутът на лекаря?

Определено на ценен човек, на когото е поверен живота на хората. А животът на хората е въпрос свързан с националната сигурност. Може ли националната сигурност да бъде поверена в частни ръце? Или по друг начин казано въпросът е така – Може ли лекарят да е търговец? Да си търгува със здравето на хората? Да предлага “по-качествено” здраве? Да е печалбар? Да печата касови бележки?

Това е толкова голям абсурд, колкото полицията да стане частна, за да предлага “по-добри услуги” и да има конкуренция.

Друго нещо важно е, че никой не мечтае особено да ползва услугите на лекари или на болници. Както всяко нещо от националната сигурност (полиция, военни, пожарна), тази професия я има да решава възникнали проблеми, не я има, за да “продава услуги”. Никой не иска да ходи на лекар, както и никой не би искал да ползва защитата на държавата срещу военни нападения примерно или други бедствия.

Здравната реформа трябва да се състои в следното:

Всички лекари стават държавни служители – със заплата = коефициент, обвързан със средната работна заплата в страната. Личните лекари ще обслужват всички, като могат да получават някаква надбавка за броя на пациентите, за които ще отговарят денонощно (нали са и лични лекари на пациенти).

Личните лекари повече няма да бъдат търговци, защото със здравето не може да се търгува, а професията лекар е призвание – тези хора трябва да живеят достойно и да не се тревожат за бъдещето си, но в никакъв случай не могат да стават милионери.

Премахване на клиничните пътеки и всички останали регламенти, които да стимулират болниците да лекуват ненужно повече (да източват бюджета), или да пестят от упойка.

Лекарите трябва да лекуват, когато има защо, да използват оптимално количество ресурс за това. Болниците не могат да бъдат търговски дружества и не могат да се конкурират за качество на услугата. То трябва да бъде стандартизирано. Български държавен стандарт за здравеопазването.