Държавата – за едни майка, за други мащеха. Ролята й – от просто осигуряване на правилата до намесата във всички обществени процеси и нарушаване на личната свобода. Къде е истината – колко държава ни е необходима?
Днес представяме позицията на Димитър Неков – Императорът. Ако и вие имате своя позиция – очакваме я на редакционната ни поща – info@investor.bg.
Този въпрос, не – тази битка всъщност, не е нова. Историческите корени можем да открием дори в битката на свободните гръцки полиси с пълчищата на Ксеркс. Сблъсъкът на диктатурата (прикрита понякога дори и демократична форма) със свободата на личността, отразена в свободата на цялото общество, преминава през историята.
Но тъй като ние не сме историци, а икономисти, ще търсим следите не на политическото могъщество, а на икономическия просперитет. Къде той е по- отчетлив – в „силната” или в „минималната” държава?
Още в далечното минало Финикия, а после Атина, са били синоним на богатство и финансова мощ. По-късно, при странно повтарящи се обстоятелства на политическа разпокъсаност, виждаме техните наследници - Венеция и Генуа. Следва могъществото на Англия, после „американската мечта”, докато стигнем до последната цитадела на „минималната държава” – териториалното джудже и финансово-икономически колос – Хонконг.
Общото между тези, разхвърляни из времето и пространството страни, е икономическата свобода. Повечето от тези държави дори са твърде малки и бедни на ресурси – факт, всъщност стимулирал предприемчивостта и търговията. Къде е тайната на „минималната държава”?
Всъщност тайна надали има. Когато в една страна хората са наясно, че ако „затънат” няма кой да им помогне, то те развиват изключително чувство за отговорност към собствената си съдба, а тези, които са безотговорни или лениви, просто отпадат от обществото – по жестоките, но справедливи принципи на естественият подбор.
В тези страни хората са успели да изградят самочувствието и увереността на свободни граждани, за разлика от поданиците в съседните страни.
Друг „задкулисен” момент е отношението към парите на двата типа финансови субекти – държавата и гражданите. Цел на всяка една държава и на нейните служители винаги е „усвояване”, тоест изразходване на финансов ресурс. Цел на предприемчивия частник винаги е икономията.
Никой бизнесмен няма да похарчи 1 000 000 долара там, където може да мине със сто хиляди – просто защото харчи свои пари, докато чиновникът „усвоява” парите на другите. Не е нужно да се спираме и на факта, че една администрация е непроизводителна, но консуматорска част от обществото – т.е. чиновникът не произвежда нито машини, нито картофи, но трябва да яде.
преди 12 години Подкрепям Императора изцяло, но ми се иска да акцентирам върху факта, че паразитната прослойка далеч не се изчерпва с ***, които са негова слабост :) Много по-опасна е частта на овластените *** - т.нар. каста на привилегированите. Ще ги познаете по това, че хем не плащат осигуровки, хем се пенсионират по-рано от нас, хем имат по-големи пенсии - магистрати, военни, полицаи и цялата останала чиновническа ***...А критерият за разграничение на демократично от недемократично управление, както казва data, е процентът на преразпределение на БВП. По-голям процент - повече държава - по-малко гражданска, лична и икономическа свобода. Дали ще го наречем социализъм или популизъм - няма значение - това е болна държава, в която непроизводителната част от обществото е надделяла и това не предвещава нищо добро за него. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години 11 - това означава ли, че държавата и произвеждащите блага са де факто ЗАЛОЖНИЦИ на търтовете?Драги Сократов - колко да е дълга "веригата" от производителят до потребителят, го решава свободният пазар по най-простият начин - утре някой производител ще откара черешите направо при потребителите, ще спечели двойно, а те ще купят двойно по-евтино. Работата на държавата е само да осигури свободен пазар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не е еднозначен отговорът по отношение на т.нар "нуждаещи се" - тези хора определено злоупотребяват с "добрината" на държавата , но не е съвсем ясно какво ще се случи ако държавата оттегли подкрепата си за тях - социални бунтове; висока битова престъпност ....... дали не е по-добре да храниш някой търтей отколкото да плащаш са охрана и затвори!Всъщност основният проблем е че се бъркат СОЦИАЛНО с МИЛОСТИНЯ т.е. социалната роля на Държавата се разглежда като "даване на милостиня" на нуждаещите се, а не като действия с които да се повиши потенциала на нуждаещите се и те да станат по-полезни за обществото! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Земеделските субсидии са временни . В зависимост от развитието на кризата и целостта на ЕС и ЕЗ . Те създават сериозни диспропорции в противоречие с провежданата социална политика. Субсидирането като самоцел е опасно и противоречи на много принципи . Прегрешенията на ЕС са достатъчно много за да се промени модела в обозримо бъдеще. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Формата на управление до голяма степен зависи от условията в които трябва да действа това управление напр. референдумите са най-висша форма на демокрация, но бихте ли провеждали референдум когато страната е пряко въвлечена във военен конфликт (т.е. референдум за стратегията на бойните действия). да не говорим че при референдумите гласът на един специалист и на един неграмотен тежат еднакво!В този смисъл въпросът "Много или малко държава няма еднозначен отговор'!В критични ситуации (военни конфликти или природни бедствия) "повече държава" дава по-добри резултати, при просперираща икономика "по-малко държава" дава по-големи възможности за проспритет! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За субсидиите сте прав....но, все пак в "скъсяване" пътя от производителя до "големия" потребител има огромни резерви... черешите, зеленчуците и т.н... Държавата може да помогне тук много. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно селско стопанската европеиска политика е най-грешна и тотално изкривява пазара. Европа субсидира земеделието , а после голяма част от продукцията се изнася извън пределите на ЕС. На практика изнасяме субсидиите за трети страни ! Трябва сериозно да се промени модела за субсидирането и да се намери начин да се субсидира само продукция продавана в рамките на ЕС. Другия вариант за субсидиите е да се дават пряко на потребителите ...така парите пак ще остават само в ЕС ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години А и заглавието е ...нелогично. Напълно възможно е силна държава и силно гражданско общество. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Историческата разходка - безсмислена/за този сайт/. Живеем в 21 век. Всичко е съвсем различно. Общи приказки - нищо конкретно какво да се направи тук и сега за да се намали държавната намеса в икономиката. Например. Държавата да направи така, че да намали посредниците при продажбата на селскостопанска продукция. Производителите трябва да бъдат улеснени максимално да продават директно на купувачите по големите потребители /големите градове/. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Съгласен съм с автора на 100%! Ако не изчистим *** на държавната софра (200-300 хиляди души ПОНЕ), те ще уморят както себе си, така и гостоприемника (нас)... отговор Сигнализирай за неуместен коментар