Ясно е, че колкото по-многобройна е една администрация, толкова по-голяма тежест е тя за обществото. Оттук идва и един от големите проблеми на днешния Европейски съюз – дублирането на администрацията – на национално и на съюзно ниво.
Често абсурдните разпоредби, идващи от Брюксел, са само допълнителен щрих към общата нерадостна картина. Азбучен пример е грижата за щастието на кокошките... без мисъл обаче за щастието на хората, принудени да си купуват значително по-скъпи яйца.
Разбира се, всяка „силна държава” си има и свой диктатор и привилегирована каста – водещ, но паразитен консуматор на блага. Някогашните крале и аристократи днес в „развитите страни” са заменени от уникален за човешката история социален феномен – т.нар. „нуждаещи се”.
Без значение дали те са етническо малцинство, емигранти, „болни” от алкохолизъм или наркомании или просто банда мързеливци, тези субекти, възползвайки се от „социалността” на съвременните общества, се превръщат все по-отчетливо в професионални нуждаещи се, които са напълно доволни от ролята си на паразитиращ на гърба на обществото елемент.
Никой няма изгода те да сменят ролята – нито те биха започнали да се трудят, докато им се плаща, за да не го правят, нито обгрижващите ги държавни служители имат полза от това, защото тогава те просто биха останали без работа.... докато в една „минимална държава” подобни субекти просто няма да оцелеят.
Е – това е. В единият случай високо ниво на лична свобода и лична отговорност, минимална администрация, минимални данъци – по-малко сигурност, но повече перспективи. В другия случай – малко свобода, обща нарастваща безотговорност, повече сигурност, но по-голяма данъчна тежест, растящ брой „нуждаещи се” и администрация, намаляващ брой работещи... кое е по-доброто, по-справедливото?
Хм... доброто е твърде относително понятие....
Какво е Вашето мнение? Колко държава и къде трябва да бъде поставен баланса? Очакваме позициите ви на info@investor.bg!
преди 12 години Подкрепям Императора изцяло, но ми се иска да акцентирам върху факта, че паразитната прослойка далеч не се изчерпва с ***, които са негова слабост :) Много по-опасна е частта на овластените *** - т.нар. каста на привилегированите. Ще ги познаете по това, че хем не плащат осигуровки, хем се пенсионират по-рано от нас, хем имат по-големи пенсии - магистрати, военни, полицаи и цялата останала чиновническа ***...А критерият за разграничение на демократично от недемократично управление, както казва data, е процентът на преразпределение на БВП. По-голям процент - повече държава - по-малко гражданска, лична и икономическа свобода. Дали ще го наречем социализъм или популизъм - няма значение - това е болна държава, в която непроизводителната част от обществото е надделяла и това не предвещава нищо добро за него. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години 11 - това означава ли, че държавата и произвеждащите блага са де факто ЗАЛОЖНИЦИ на търтовете?Драги Сократов - колко да е дълга "веригата" от производителят до потребителят, го решава свободният пазар по най-простият начин - утре някой производител ще откара черешите направо при потребителите, ще спечели двойно, а те ще купят двойно по-евтино. Работата на държавата е само да осигури свободен пазар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не е еднозначен отговорът по отношение на т.нар "нуждаещи се" - тези хора определено злоупотребяват с "добрината" на държавата , но не е съвсем ясно какво ще се случи ако държавата оттегли подкрепата си за тях - социални бунтове; висока битова престъпност ....... дали не е по-добре да храниш някой търтей отколкото да плащаш са охрана и затвори!Всъщност основният проблем е че се бъркат СОЦИАЛНО с МИЛОСТИНЯ т.е. социалната роля на Държавата се разглежда като "даване на милостиня" на нуждаещите се, а не като действия с които да се повиши потенциала на нуждаещите се и те да станат по-полезни за обществото! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Земеделските субсидии са временни . В зависимост от развитието на кризата и целостта на ЕС и ЕЗ . Те създават сериозни диспропорции в противоречие с провежданата социална политика. Субсидирането като самоцел е опасно и противоречи на много принципи . Прегрешенията на ЕС са достатъчно много за да се промени модела в обозримо бъдеще. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Формата на управление до голяма степен зависи от условията в които трябва да действа това управление напр. референдумите са най-висша форма на демокрация, но бихте ли провеждали референдум когато страната е пряко въвлечена във военен конфликт (т.е. референдум за стратегията на бойните действия). да не говорим че при референдумите гласът на един специалист и на един неграмотен тежат еднакво!В този смисъл въпросът "Много или малко държава няма еднозначен отговор'!В критични ситуации (военни конфликти или природни бедствия) "повече държава" дава по-добри резултати, при просперираща икономика "по-малко държава" дава по-големи възможности за проспритет! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За субсидиите сте прав....но, все пак в "скъсяване" пътя от производителя до "големия" потребител има огромни резерви... черешите, зеленчуците и т.н... Държавата може да помогне тук много. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно селско стопанската европеиска политика е най-грешна и тотално изкривява пазара. Европа субсидира земеделието , а после голяма част от продукцията се изнася извън пределите на ЕС. На практика изнасяме субсидиите за трети страни ! Трябва сериозно да се промени модела за субсидирането и да се намери начин да се субсидира само продукция продавана в рамките на ЕС. Другия вариант за субсидиите е да се дават пряко на потребителите ...така парите пак ще остават само в ЕС ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години А и заглавието е ...нелогично. Напълно възможно е силна държава и силно гражданско общество. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Историческата разходка - безсмислена/за този сайт/. Живеем в 21 век. Всичко е съвсем различно. Общи приказки - нищо конкретно какво да се направи тук и сега за да се намали държавната намеса в икономиката. Например. Държавата да направи така, че да намали посредниците при продажбата на селскостопанска продукция. Производителите трябва да бъдат улеснени максимално да продават директно на купувачите по големите потребители /големите градове/. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Съгласен съм с автора на 100%! Ако не изчистим *** на държавната софра (200-300 хиляди души ПОНЕ), те ще уморят както себе си, така и гостоприемника (нас)... отговор Сигнализирай за неуместен коментар