Нищо ново под слънцето
Един от първите сигнали за все по-голямото отдалечаване между образованието и бизнеса бе даден през 2004 г. с проект на Министерството на икономиката: „Изследване и анализ на състоянието на процеса по възпитание, обучение и образование в предприемачество в средните професионални училища в България и Пакет от мерки за повишаване нивото на образование, обучение и възпитаване в дух на предприемачество”.
Изследването констатира, че на национално ниво отсъства цялостна политика, съгласувана с бизнеса и ориентирана към съобразяване с възможностите и изискванията на пазара на труда.
Липсва създаден работещ социален механизъм за съчетаване на интересите на бизнеса и трудовия пазар с капацитета на професионалните училища и демографското развитие на страната, областите и общините. Не съществуват методика и индикатори, въз основа на които да се оптимизира училищната мрежа от професионални училища и да се оцени нейната ефективност.
Контактите и ангажираността на бизнеса с професионалното образование и обучението по предприемачество са силно ограничени. Връзката на професионалните училища с бизнеса е до голяма степен формална и декларативна, защото все още не се основава на взаимен интерес.
Особено ограничени са контактите на професионалните училища с малките и средните предприятия, които не се разглеждат като желан и търсен партньор. Предпочита се сътрудничеството с големи фирми, финансови институции и държавни ведомства.
Подготовката, познанията и уменията, които учениците получават, не са достатъчни да задоволят потребностите на бизнеса. Тази констатация се отнася особено за средното професионално образование и се споделя от мнозинството интервюирани бизнесмени.
За съжаление тези изводи (и редица други), до които достига проектът, надживяват последните 8 години и звучат така, сякаш е съвременно и актуално проучване, реализирано само преди дни, а инвестициите в образование през последните години надхвърлят милиони левове.
Бяха разкрити един куп ИКТ центрове в цялата страна, с което се целеше да се повишат уменията на гражданите да работят във виртуална среда, но останаха празни. А помните ли, че най-мощният компютър на Балканите бе приютен от България? Едва ли, защото никой не е видял как неговата страховита мощ произвежда стойност за икономиката.
Да, има нужда
Определено има крещяща нужда от инвестиции в образованието, но не намерените милиони левове за създаване на пустеещи сгради ще реализират добавена стойност в икономиката. Истинският ръст ще бъде резултат от инвестираните усилия за създаване на работещ диалог между бизнеса и образованието.
Именно доброто сработване между тях е ключът към създаването на една прогресираща икономика. Диалогът между двете страни би осигурил на бизнеса кадри, от които той наистина се нуждае и не му се налага да инвестира в преобучаване и преквалифициране на такива.
Постигането на консенсус за необходимите познания и умения, които трябва да притежават специалистите, за да се впишат в съвременния бизнес модел, би облекчило фирмите и би дало възможност на младите хора да бъдат по-конкурентни със своите познания и умения на пазара на труда. Изграждането на визия за професиите, които умират, за тези, които се раждат, и тези, които тепърва ще се родят, ще спомогне не само за развитието на икономиката, но и ще позволи младите да се реализират в собствената си страна.
Именно тук президентската институция може да инвестира усилията си, защото за толкова години и правителства именно това се оказа най-скъпоструващо, за да бъде направено.
Какво е вашето мнение? Какво куца на страната ни? Изпратете ни вашата позиция на info@investor.bg и ние ще я представим на останалите читатели!
преди 12 години Те винаги са зависели от манталитета на масата: http://temadaily.bg/publication/3915-%D0%90%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%E2%80%9C-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години изграждането на един специалист не е въпрос само на образование, а и на лични качества. Освен това работата и саморазвитието на този специалист е въпрос на мотивация. Българския работодател няма нужда нито от кадърни, нито от образовани, нито иска да плаща за това. Вишист се назначава, не защото е кадърен, а заради лицензирането. В България традиционно не се цени интелектуалния труд. Ние сме страната на всестранно развитите индивиди, за добро или за лошо, и тази полемика е безсмислена и изкуствена отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ами не точно. Имам поглед върху сектора, в който работя и върху това какво можеш да работиш с тази специалност. Другите предмети бяха (е не много интересно), но основно за обща култура. По принцип гледайки моделите на образованието в наложилите се чужди университети, студентите учат 2 години общи предмети, които им служат, за да разберат материята и възможностите за реализация и в оставащите години се профилират в конкретни специалности, където не учат по 8-9 предмета на семестър, а по 2-3 конкретни и целенасочени. В Германия примерно е малко по-различно. Там учиш 3 години и излизаш със специалност, която вече можеш свободно да практикуваш, ако продължиш да се обучаваш следващите 2 години за степен магистър, вече започваш правиш наука, а не да си по-компетентен работни.За жалост ако се приложат подобни модели тук ще доведе до пенсионирането на доста професори надживели си годините. Да не говоря и че имах един професор всичколог. Човека за 5 години обучение ми преподава по 10 предмета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно защото си работил тази работа са ти трябвали точно тези 10 предмета, ако работата беше малко по различна 5 от тях нямаше да ти трябват, но щяха да ти трябват други 5. Вярно е, че има излишни дисциплини, но никога не се знае знанията от коя ще ти потрябва и коя ще ти свърши работа, особено, ако се наложи да си смениш работата ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Че образованието има трески за дялане, спор няма. Но така поставен проблемът изглежда доста едностранчив. С две думи бизнеса не може да разчита на кадрите от ВУЗ-овете. Всъщност, какви кадри трябват на бизнеса??? С 5 години стаж по специалността и още куп изисквания, срещу скромна стартова заплата, щото си начинаещ. Малко е смешно един болен /бизнесът/, да сочи друг болен /образованието/... Тая работа ми звучи малко, като в онзи детски лав "Присмял се хърбел на щърбел". Разбира се доказателства - много от тези "безработни на килограм" от "неадекватното" ни образование, намират чудесна професионална реализация в чужбина по специалността. И така, ако си един млад специалист - вишист и пазара на труда у нас ти предлага да станеш сервитьор, а в Германия можеш да се реализираш професионално,то знайте че ПРИЧИНАТА Е - защото българскията бизнес е малък и недоносен и възможностите, които предлага са крайно стеснени и недостатъчни, досущ като мисленето на повечето пишман менаджери... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ето какви тенденции в съвременното образование съществуват днес както във вузовете, така и в компаниите. Днес компаниите, които обръщат внимание на обучението на своите сътрудници, постигат по- успешни резултати.В свят, в който управлява интелектът, следва да се промени определението за образованието и професионалната подготовка. Все още се смята за нормално съществената част по образованието да се осъществи до към 25 години. Счита се, че чрез натоварване на личността със знания в ранна възраст може след това лесно да се преживее през следващите четиридесетина години под влиянието на тези знания, а след това ние на никой повече няма да сме нужни.http://dohodite.com/i-like-high-incomes/hr/education-impact-on-business отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Когато човек завърши дадена специалност, той трябва да има знания достатъчни за да може да работи в някое от трите направления -преподаване и наукадържавна администрация или предприятиечастен сектор отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Определено има нужда да се обновят програмите на университетите и да се комуникира повече с бизнеса. Програмата в университета трябва да бъде разделена на три равни части :1. Неща които бизнеса смята за нужни - предмети развиващи конкретни умения които са необходими за да може висшистът да е адекватен на работното си място.2. Неща, които държавата смята за нужни - държават следва да има приоритети за развитието на всеки отрасъл и следва да подготвя кадрите си така че да са адекватни не само на текущото състояние на нещата, но и на теденцията в развитието на отрасъла. Това което бизнесът не може да види от своята камбанария, държавата е длъжна да го види.3. Неща необходима на науката и образованието - това са предмети които развиват по-абстрактно мислене или които научните среди смятат за основополагащи за развитието на въпросния отрасъл. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Аз започнах работа след 2-ри курс и се занимавах с това, което учих. Много е забавно да гледаш от 1-во лице как, за да си изкараш заплата със своята специалност ти трябват едни умения и познания, а в университета те занимават с пълни глупости. Добре, че не ме караха задължително да присъствам на безсмислените лекции. Накрая на семестъра просто отивах и си преписвах юнашки по *** предмети, а по тези, които ми бяха необходими в работата си учих всичко. И така от 64 изучавани предмета в бакалавърската степен, реално в работата ми трябваха не повече от 10-тина. Другите бяха само за обща култура, но пък с еднаква тежест ако не издържиш изпита си по тях, можеш да прекъснеш образованието си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години И тук има едно професорско лоби, почти като банковото :). Пълнят главите на студентите с непотребни знания само и само да си запазят работицата.Има толкова плява във всяка една специалност, че бедния студент забравя за какво е влязъл да учи. Ама то и като с всяко друго нещо в тая държавица и в образованието идеята да се вземат едни пари, а не да се произведе нещо смислено. За това само частно и платено висше образование. Всеки да си прави сметката къде колко и какво ще учи. Държавните поръчки създадоха студ град и чалготеките му та снахме за смях на всички. отговор Сигнализирай за неуместен коментар