Не всичко става с пари

Нищо ново под слънцето

Един от първите сигнали за все по-голямото отдалечаване между образованието и бизнеса бе даден през 2004 г. с проект на Министерството на икономиката: „Изследване и анализ на състоянието на процеса по възпитание, обучение и образование в предприемачество в средните професионални училища в България и Пакет от мерки за повишаване нивото на образование, обучение и възпитаване в дух на предприемачество”.

Изследването констатира, че на национално ниво отсъства цялостна политика, съгласувана с бизнеса и ориентирана към съобразяване с възможностите и изискванията на пазара на труда.
Липсва създаден работещ социален механизъм за съчетаване на интересите на бизнеса и трудовия пазар с капацитета на професионалните училища и демографското развитие на страната, областите и общините. Не съществуват методика и индикатори, въз основа на които да се оптимизира училищната мрежа от професионални училища и да се оцени нейната ефективност.

Контактите и ангажираността на бизнеса с професионалното образование и обучението по предприемачество са силно ограничени. Връзката на професионалните училища с бизнеса е до голяма степен формална и декларативна, защото все още не се основава на взаимен интерес.

Особено ограничени са контактите на професионалните училища с малките и средните предприятия, които не се разглеждат като желан и търсен партньор. Предпочита се сътрудничеството с големи фирми, финансови институции и държавни ведомства.

Подготовката, познанията и уменията, които учениците получават, не са достатъчни да задоволят потребностите на бизнеса. Тази констатация се отнася особено за средното професионално образование и се споделя от мнозинството интервюирани бизнесмени.

За съжаление тези изводи (и редица други), до които достига проектът, надживяват последните 8 години и звучат така, сякаш е съвременно и актуално проучване, реализирано само преди дни, а инвестициите в образование през последните години надхвърлят милиони левове.

Бяха разкрити един куп ИКТ центрове в цялата страна, с което се целеше да се повишат уменията на гражданите да работят във виртуална среда, но останаха празни. А помните ли, че най-мощният компютър на Балканите бе приютен от България? Едва ли, защото никой не е видял как неговата страховита мощ произвежда стойност за икономиката.

Да, има нужда

Определено има крещяща нужда от инвестиции в образованието, но не намерените милиони левове за създаване на пустеещи сгради ще реализират добавена стойност в икономиката. Истинският ръст ще бъде резултат от инвестираните усилия за създаване на работещ диалог между бизнеса и образованието.

Именно доброто сработване между тях е ключът към създаването на една прогресираща икономика. Диалогът между двете страни би осигурил на бизнеса кадри, от които той наистина се нуждае и не му се налага да инвестира в преобучаване и преквалифициране на такива.

Постигането на консенсус за необходимите познания и умения, които трябва да притежават специалистите, за да се впишат в съвременния бизнес модел, би облекчило фирмите и би дало възможност на младите хора да бъдат по-конкурентни със своите познания и умения на пазара на труда. Изграждането на визия за професиите, които умират, за тези, които се раждат, и тези, които тепърва ще се родят, ще спомогне не само за развитието на икономиката, но и ще позволи младите да се реализират в собствената си страна.

Именно тук президентската институция може да инвестира усилията си, защото за толкова години и правителства именно това се оказа най-скъпоструващо, за да бъде направено.

Какво е вашето мнение? Какво куца на страната ни? Изпратете ни вашата позиция на info@investor.bg и ние ще я представим на останалите читатели!