Бъдеще за Сребърния фонд – инвестиране и преинвестиране в дългосрочни балони

Дискусията за Сребърния фонд продължава да вълнува читателите на Investor.bg. Досега публикуваните мнения може да проследите тук. Сега е ред на позицията на Георги Иванов*. Дискусията за Сребърния фонд остава важна, защото в период на дълготрайна рецесия  и перспектива за нулев или  слаб растеж на карта е поставено социалното осигуряване на българските  граждани за десетилетия напред.

Ако  развитието на кризата в Европа се влоши, това означава средно по-нисък стандарт на живот на целия континент и България няма да избяга от тази тенденция, независимо от ниската си икономическа база в сравнение с централна и западна Европа.

Икономическата  логика от края на златния стандарт в началото на 70-те се основава на плаващи курсове между паричните единици, които позволяват осъществяването  на транзакции, чиито обем би бил  невъзможен при фиксирания курс на златния стандарт.

С други думи, основният монетарен инструмент не е това колко налично злато има една държава, а какво количество пари поддържа в обръщение и как го контролира. Златото се превръща от фундамент на системата в едно от възможните вложения в ДЦК, петрол, ценни метали, акции или други финансови продукти. 

Най-интересното  за тази логика е, че тя е парадоксално в конфликт с икономическата теория.

Търсенето и предлагането не могат да са обективни пазарни инструменти, защото в крайна сметка става въпрос за хора – а те са ирационални. Доказателството е нагледно – микроикономическата рационалност се превежда в системна ирационалност и пример за това е, че светът произвежда достатъчно храна да изхрани всички хора на планетата, но милиради продължават да гладуват.

С други думи, ‘обективните’ икономически фактори се движат от това какво мисли един човек за това което другите около него правят; мотивацията е психологическа и емоционална.

С тази представа е възможно да си обясним защо се получават икономически балони.

Когато скоростта на транзакциите и мащабите им нямат исторически аналог, трябва да се попита как реагират хората на тези тенденции, когато те самите са в  основата на тяхното съществуване.

Поставете една инвеститорска група, която контролира Х милиарда долара в позицията да купува ДЦК, злато или частни акции и си представете, че тя приема за приемлив риск, който поставя инвестирания капитал в  отношение няколко пъти по-голямо от стойността на собствеността ѝ.

Индикаторите за тези решения, които излагат самото съществуване на тази група като такава, не са друго, а дейността на други подобни инвеститорски групи.

Скоростта на надуване и пукане на тези балони е най-доброто, което имаме като методика за икономическа организация, независимо от политическата идеология, която ги покровителства.

С отрицателна перспектива за икономическото развитие на Запада и опасения за жилищни  и други балони в развиващите се азиатски икономики изборът за това къде трябва да се инвестира Сребърния фонд е нужно да се основе на един сложен анализ на тенденциите в глобалната икономика и кои са най-доходоносни  в средно- и дългосрочен план, т.е. кои балони ще се спукат след 10, 20 или повече години.

Да не се инвестират парите, мисля, че носи по-голям риск в случай че дълговата криза в еврозоната предизвика неконтролируемо покачване на инфлацията.

Левът е обързан с еврото и е пряко зависим от тенденциите с него. В този случай, решението трябва да вземе в предвид много рискови фактори и да намери най-добрата пътека за развитие на фонда. *Георги Иванов е магистър по политически науки. Интересите му са в сферата на политките в областта на международната сигурност и колективната отбрана. Повече информация за него може да намерите тук.  

Каква е вашата позиция за Сребърния фонд? Доколко опасно е инвестирането на средства от него в България?

Изпратете ни вашата позиция и аргументи – в обем между 300 и 500 думи, а ние ще ви дадем трибуна. Текстовете може да изпращате на редакционния адрес – info@investor.bg. Очакваме ви!