Дискусиите за бъдещето на Сребърния фонд стават все по-разгорещени. Те вече излязоха извън пределите на България, като дори Европейската централна банка изказа становище по въпроса – при това доста остро. След като през последните седмици се чуха мненията на политици и експерти, Investor.bg се обърна към своите читатели – дребни инвеститори, анализатори, за да се чуе и тяхното мнение.
В поредица от публикации ще ви покажем мнението на онези, които се осмелиха да изразят своята позиция.
На първо време трябва да се уточни какво всъщност представлява този фонд. Публично наложеното "сребърен фонд" са бюджетни излишъци на държавата от минали години, които са наречени за какво ще бъдат похарчени един ден.
Идеята за "сребърен фонд" е напълно съпоставима с идеята който и да е потребител в дадени години да получава повече пари, отколкото може да похарчи, и да си заделя разликата в буркан наречен "златни години", или банков депозит "образование на децата" и т.н.
Важно е да се разбере от обикновения читател, че няма никакъв "сребърен фонд", там няма пари на пенсионери, които някой да иска да национализира. "Сребърния фонд" са част от държавните резерви на страната.
Защо въобще се стига до въпроса "какво да правим със сребърния фонд"? Може би защото не е трябвало никога да бъде създаван. Все пак държавата няма функциите да бъде капиталист, да спестява и т.н., които са присъщи на отделните граждани.
Тъй като формално предназначението на "сребърния фонд" е да покрива дефицити в пенсионната система, трябва да се запитаме защо държавата си отваря нарочно дефицити в пенсионната система, които да трябва да се покриват.
Например защо част от осигурителните вноски за пенсия се отклоняват към задължителни частни пенсионни фондове, вместо да постъпят в НОИ и с тях да се плащат пенсии? Ако задължителните частни пенсионни фондове, които са продукт на държавата не бяха създавани, то сега в "сребърния фонд" или нещо с подобно заглавие можеше да има повече от номинални 4 милиарда лева (парите, които са дадени на УПФ и ППФ) и те щяха да са в БНБ сега, но ги няма, защото са били управлявани от професионалисти - от задължителни частни пенсионни фондове, които добре са се погрижили за тях.
В същото време страната е трупала дългове и сега се стига до момента да се похарчат последните няколко милиарда държавни резерви. Защо държавата не спре вноските в задължителните частни пенсионни фондове, когато държавният бюджет е на дефицит?
Близо 800 милиона лева на година от дефицита е причинен именно от наличието на подобни мутанти в осигурителната система.
Отличен пример защо подобни неща като "сребърен фонд", или капиталови натрупвания в частни фондове, не трябва да съществуват, е Германия.
Първата пенсионна система на Ото фон Бисмарк от 19 век е била компромисен вариант между разходопокривна система + капиталово натрупване на резерви, които да са достатъчни за плащането на пенсии за 5 години напред.
Тъй като първоначалния вариант на системата натрупва много по-големи резерви от очакваното, лобисти успяват да лансират тезата, че в бъдеще пенсионната система трябва да се издържа от капиталовите резерви, това е най-стабилния вариант пенсионна система, вместо например да се намалят изземваните средства за осигуровки и населението да не търпи допълнително лишения.
Всичко това се случва преди повече от 100 години.
Няколко години по-късно чудовищна хиперинфлация започва да залива страната, капиталовите резерви за пенсия са стопени напълно. Пенсионната система е спасена като се преминава изцяло към разходопокривен модел, тъй като резервите така или иначе вече са били стопени.
По настоящем германската пенсионна система разполага с минимални резерви за изплащане на пенсия за следващите 2 седмици и това е напълно умишлено. Има ли капиталово натрупване, би имало огромен политически и икономически риск за страната. А какво да се прави със "сребърния фонд" в България?
Много е важно парите да не бъдат просто така похарчени за покриване на дългове или дефицит. "Сребърния фонд", след като е наречен за пенсии, трябва да се използва за буфер при реформа на пенсионната система в България от остарялата система на осигурителния стаж + задължителни частни пенсионни фондове, към нещо ново и без паразити - модела на осигурителния принос.
Реформата да е съчетана с незабавно спиране на осигурителните вноски към задължителните частни пенсионни фондове и тяхното закриване.
Държавният бюджет да се балансира веднага, тъй като ще стане известно на всички, че парите в "частните пенсионни фондове" може би не са толкова, колкото са декларирани, може би голяма част от тях са "инвестирани" в български държавен дълг, (каква пародия, държавата да дава пари на "частни фирми" и заради това да издава дълг, който същите тези "частни фирми" да купят срещу комисиона), а може би част от тях се инвестират в много стабилни чуждестранни държавни дългове при отрицателна или близка до нулата номинална доходност? И защо?
Може би България е достатъчно богата и има излишни средства да подпомага най-развитите държави на планетата?
Когато истината излезе наяве, държавата няма да има друг избор, освен да си балансира бюджета. А "Сребърният фонд" да бъде буфера за реформата, за да не се стига до реформа без буфер.
Александър Тодоров е магистър по икономика и управление на публичния сектор и магистър по счетоводство и контрол. Изкарал е поредица квалификационни курсове по корпоративно управление. Повече за него може да научите в личния му блог
06:51 | 13.09.22 г.