Къде са „напечатаните” от Федералния резерв 2 трлн. долара?

1. ФЕД създава резервни пари („напечатва”) по програмите за количествено улесенение QE1 и QE2, с които изкупува финансови активи от пазарите – главно американски ДЦК и ипотечни облигации. В резултат балансът на Централната банка се увеличава с близо 2 трлн. долара (Табл.1)

2. Продавачи на 750 млрд. долара от тези активи по първата програма QE1 са американските домакинства (в огромната си част), а на други 450 млрд. долара по QE1 са чуждестранни инвеститори като вероятно тези пари напускат пределите на страната. Няма данни относно вероятните продавачи на ДЦК за останалите 600 млрд. долара по програмата QE2 (Председателят на ФЕД Бен Бернанке обяви, че по QE2 ще бъдат изкупени само американски ДЦК).

3. Бенефициентите на „новонапечатаните пари” сега разполагат със свеж паричен ресурс, с който могат или да купят активи от финансовите пазари и/или да ги депозират в търговските банки. Ако инвестират на финансовите пазари, те ще купят и някой друг ще продаде и това може да се случи многократно, но в крайна сметка парите биват „паркирани” в някоя банка на депозит. Последната от своя страна избира да депозира средствата във ФЕД, вместо да ги използва за кредитиране на реалния бизнес или за покупка на ценни книжа от финансовите пазари. Свръхрезервите (excess reserves) при ФЕД се „издуват” с 1,6 трлн. долара (Табл. 1), съответно паричната база бележи скок, тъй като резервите са част от нея, но същата мултиплицира свръхрезервите в парично предлагане в много по-малка степен, тъй като банките вече получават лихва върху резервите. Освен това икономическото възстановяване все още е анемично и не се нуждае от допълнителни пари за посредничество при размяна на стоки и услуги. Резултатът е умерена инфлация.

Защо американските банки не използват резервите от количествените улеснения, депозирани при тях, за инвестиции на световните финансови пазари? Отговорът вероятно се крие в това, че са нужни допълнителни капиталови ресурси за подобни действия, за да може същите да спазят изискванията за капиталова адекватност. Същевременно, както подсказва Графика 7, пазарите все още считат, че банковата система не е достатъчно капитализирана, тъй като през последните 4 години банките системно се търгуват при съотношение цена/счетоводна стойност на акция понякога значително под 1-ца. Отделно, за да отогворят на новите изисквания за капиталова адекватност - Базел III, банковите институции ще се нуждаят от допълнителен ресурс.

Доколко е разумно да се направи предположението, че преди да стигнат пасива на баланса на ФЕД, новосъздадените пари многократно са минавали през финансовите пазари, като по този начин са оскъпили цените на финансовите активи и стоки (commodities) и както мнозина анализатори считат, седят в голяма степен, ако не и изцяло, в основата на ралито на световните пазари? В крайна сметка цените на финансовите активи зависят от очакванията на инвеститорите за икономическия растеж и свързания с него риск, и ако очакванията бяха за допълнително влошаване на световната икономика, акциите и борсово търгуемите стоки щяха да продължат низходящото си движение.

От друга страна Централната банка на САЩ изкупи с „напечатаните” пари държавно-гарантирани ценни книжа – ДЦК и ипотечни облигации, които са издадени от институции, за които американското правителство е обявило, че гарантира (Freddie Mac, Fannie Mae). Съответно тези книжа притежават най-високия рейтинг ААА и инвестиралите в тях са направили това с презумпцията, че те са нискорискови и са структурирали така портфейлите си, че те да включват именно нискорискови книжа.

Защо сега, след като са се освободили от тях, същите тези инвеститори ще искат да увеличат експозициите си към рискови активи – акции, борсово търгуеми стоки и др. рискови инструменти? Още повече, че световната финансова система и световната икономика бяха разтърсени из основи, което де факто действа задържащо на рисковите апетити. Депозит в частна банка и оттам във ФЕД носи същата доходност при сходен матуритет както безрисковите ДЦК и считаните допреди за безрискови ипотечни облигации на Freddie Mac и Fannie Mae.

Раздутият баланс на ФЕД разбира се не може да се каже, че съвсем не крие рискове. Когато безработицата в САЩ започне да пада, икономическото възстановяване набере сила, а банковата система се стабилизира, то това ще увеличи търсенето на пари, както и рисковите апетити. При това положение централната банка на САЩ трябва да реагира със затягане на монетарната политика, като част от мерките вероятно ще включват и продажба на ипотечните облигации и ДЦК в баланса на институцията. Повишаването на основната лихва ще означава и повишение на доходността от excess reserves, което би оказало задържащо влияние върху растежа на кредитите и паричната маса. Рисковете, както преди, така и сега, са ФЕД или да закъснее със затягането, което да ускори инфлацията, или да увеличи лихвата прекалено рано и с това да убие възстановяването.

Графика 7 – Съотношение цена/счетоводна стойност на американския банков индекс KBW Bank Index

Източник: Блумбърг
[1] 2008 Monetary Policy Releases
[2] Marvin Goodfriend, “Interest on Reserves and Monetary Policy”, FRBNY Economic Policy Review
[3] Christopher Payne, “Following the QE Money: Rising Risks, Dwindling Returns”