Основният проблем пред пазара на труда в България се оказа статистиката, която отчита прекалено високи нива на безработица в страната. Министър Тотю Младенов се разсърди на НСИ, че отчита повече безработни и един вид му мъти водата.
Вместо да се сърди на статистиката обаче, министър Младенов най-добре да се замисли за водената от него политика на пазара на труда. Всичко, което прави министърът в последните 1-2 години, е да концентрира повече власт в колективите и самия себе си.
Кристалният пример за това е разпростирането на колективни трудови договори в цели браншове – нещо, което противоречи на всякакъв здрав разум и нарушава правото на свободно договаряне. Забележете, че тук не се говори за колективния трудов договор като такъв или за страните по него, а за неговото насилствено разпростиране върху всички останали (работодатели и работници) в бранша.
На фона на родната действителност, нека да видим какво предписва Европа на Гърция в това отношение. В последният доклад (Third Review – Winter 2011) относно напредъка на страната по т. нар. Програма за приспособяване на икономиката на Гърция (The Economic Adjustment Programme for Greece) се отделя специално внимание на пазара на труда на южната ни съседка.
Фокусът се поставя именно върху разпростирането на колективни трудови договори – доскоро редовна практика в Гърция. Европейската Комисия силно критикува подобна практика, като изрично записва, че това води до изкривяване на заплащането и загуба на работни места.
Приветстват се реформите в трудовото законодателство от декември 2010 г., които силно ограничават възможността за подобно разпростиране и дават възможност за договаряне на фирмено ниво.
Европейската комисия дава допълнителни предписания да се даде възможност за свободно договаряне работник-работодател, без ролята на колективите да бъде насилствено налагана с закон. Фокусът на Европа е икономическият растеж и работните места и ето какви са препоръките – спрете да налагате колективите!
В този доклад за Гърция има и други интересни моменти, които се отнасят и до родната действителност.
Като ключова се определя дерегулацията и отпадането на ограничения пред т. нар. свободни професии (адвокати, нотариуси, инженери, архитекти, одитори, фармацевти) в южната ни съседка – в доклада терминът е „затворени професии”, който определено е по-близо до действителността от родният термин.
В доклада на Комисията се отбелязва, че ограниченията (цени, реклама, териториални и географски ограничения или такива на входа на професията – изпити, възраст, опит и т.н.) са по-скоро резултат от натиска на определени групи със специални интереси и са в ущърб на конкуренцията и потребителите. Изрично е записано, че дори препоръчаните цени изкривяват пазара и са във вреда на потребителите.
Подходът при реформата на затворените/свободни професии в Гърция е бил изричното премахване на всички неоправдани ограничения, като в период от 4 месеца могат да се аргументират и отново въведат някои от тях.
С други думи, подходът не е бил да се аргументира защо се премахва дадено ограничение, а просто се премахват всички и се оставя време да се аргументира въвеждането (възстановяването) на дадено ограничение.
Този подход се определя като най-бързият начин за „освобождаването” на въпросните професии. Според доклада, това „освобождаване” на професиите означава повече заети и оборот в съответните професии, по-ниски цени и по-добро качество. Ето още една поука от доклада за Гърция – освободете „свободните” професии. Материалът е публикуван в блога на Института за пазарна икономика
06:41 | 14.09.22 г.