Казват, че реформи се правят по време на криза. Това звучи повече от логично. Във времена, когато работа и приходи няма, а разходите са постоянни, да не кажа и че се увеличават, човек се опитва да оптимизира своята дейност. Общо взето това се опитват да правят цивилизованите държави, институциите и дори домакинствата. Това се опитва да направи и БФБ.
Нашата борса е създадена през 1998 г. и вече кара своята 13 година. Тя мина своя детски период и вече навлиза в пубертета, изпълнена с очаквания и надежди.
През всичките тези години промените на нея бяха епизодични и насочени в една област – появата на нови инструменти. През годините бяхме свидетели на първата облигационна емисия на Прософт, на първото IPO на Инвестор.бг, на първия АДСИЦ Прайм Пропърти (тогава с име Ти Би Ай-БАК - Недвижима собственост), на първото увеличение чрез права (Свилоза 2002 г.), привилегировани акции (София комерс заложни къщи), варанти (Енемона) и т.н.
Прави впечатление, че усилията за модернизиране и подобряване на капиталовия ни пазар бяха насочени в една посока, а именно към разнообразяване на формите на финансиране, в което няма нищо лошо.
Така пазара ни става по-атрактивен, по-ликвиден, а най-важното е, че отговаряше на определено търсене, т.е. имаше необходимост от подобни действия. Независимо от всичко това трябва да признаем, че изброените по-горе стъпки бяха инициирани и реализирани от самите компании.
Ако разгледаме ситуацията като независими арбитри ще ни направи впечатление, че тази модернизация на асортиментите е едностранна на пръв поглед. Нейната пряка цел е да направи финансирането по-достъпно и атрактивно за компаниите, а вторичният ефект е благоприятен за всички търгуващи, защото те получават по-широка палитра инструменти.
В същото време промени, жадувани и от така наречените инвеститори, а и от „недолюбваните” спекуланти, не се случиха. Бленуваните „къси позиции” и маржин търговия си остават мираж, като топката е прехвърлена в полето на инвестиционните посредници, а това не променя ситуацията.
БФБ има много недостатъци - истината е, че никой търгуващ на пазара не я харесва. Хората, които не предават родната борса, не го правят заради нея като пазар, а заради определени компании и сигурността, която им дава познатата среда.
Ние непрекъснато съсредоточаваме нашето внимание върху определени компании, посредници, политически сили и т.н. Направихме сума ти кръгли маси на теми, обхващащи целия икономически спектър и за разлика от други такива, ние винаги се обединяваме върху определена идея за капиталовият пазар, с която всички сме съгласни, но никой не прави нищо за осъществяването й.
А нещата са много простички. Искаме пазар, чийто сетълмент да е в реално време. Не може за всичките тези 13 години история единствената промяна да е от Т+3, на Т+2, като Т е денят на сделката, а цифричките отзад показват колко дни след сделката ще се осъществи реалната доставка на книжа и парични средства. Никой не се интересува дали това е отговорност на ЦД, ИП или които и да е друг.
Допускаме, че текущото положение при маржин търговията и късите продажби са резултат на пазарната ситуация и се надяваме с подобряване на ликвидността и фрий флоут-а този тип търговия да се подобри.
С оглед на това е важно да е много лесно влизането на и излизането от пазара ни. Когато беше закупена Xetra на пазара витаеха слухове, подхранвани и от длъжностни лица, че вече видите ли ние сме на радара на световните борси. Който използва новата система ще има достъп до всички пазари, включително и до родния.
Е това не стана, а и ме съмнява дали изобщо е имало реални предпоставки това да се случи. Ние си ползваме графичния дизайн на COBOS, системата Xetra, а БФБ не отработва празничните дни заради обвързаност на платформата с Дойче Бьорзе...
Не може да отречем, че опитите за модернизиране на БФБ съвпадат със смяната на ръководството. След почти 10 безоблачни години, които бяха пропилени от гледна точна на развитието на пазара, вече се виждат първите опити в тази посока като публичния статут на пазара ни и заявка за подобрение на взаимодействието на ЦД и БФБ.
Мнозина определиха капиталовия ни пазар като мъртво роден още от създаването му. По време на кризата тези мрачни пророци изпаднаха в истерия, като очакваха вълна от фалити на посредници, фондове и компании.
БФБ оцеля въпреки недостатъците си, въпреки нереформираната пазарна среда в страната ни и въпреки липсата на опит от страна на нас, търгуващите.
При нивото на развитие на банковата ни система държавата ни има нужда от пазар за финансиране на дейности и дружества, от място, където се инвестират спестяванията на населението (особено при тези нива на инфлация), а самите компании имат нуждата от публичен статут при разрастването им и навлизането им във взаимоотношения с чуждестранни партньори.
Нашата цел трябва да бъде продажбата на стратегически инвеститор, който да развие БФБ, като я интегрира в международна платформа за търговия със сетълмънт в реално време.