Парадокс е, че у нас на данъчната амнистия се гледа като на нещо лошо, неморално и направо престъпно, при условие, че откакто националният бизнес откри офшорните компании, се намираме в условията на постоянно действаща, необявена или „сива” данъчна амнистия.
През последните две години държави, като Италия, Великобритания, Франция, редица американски щати, Турция, че дори и Гърция, въпреки възраженията на МВФ, обявиха различни данъчни амнистии.
Тези страни обосноваха решението си като съществена антикризисна мярка, която предвид текущата конюнктура, ще създаде повече текущи ползи отколкото бъдещи вреди. В края 2009 и началото на 2010 година италианците успяха да декларират общо 104,5 млрд. евро като заплатиха фиксирана такса между 5% и 7%.
Така седеммесечната данъчната амнистия в Италия донесе около 5,6 млрд. евро в бюджета.
Интересно защо нашето правителството си заравя главата в земята и не вижда, че всъщност у нас действа постоянна, многогодишна данъчна амнистия, която не носи нищо на бюджета, за разлика от седеммесечната данъчна амнистия в Италия.
У нас сивата икономика е по-голяма от тази в Италия макар, че и там не е малка.
Печалбите от сивата икономика или пак се реинвестират в сивата икономика, или се легализират през офшорни компании. И в двата случая нищо не влиза в държавния бюджет и така повече от 15 години насам.
Още повече, при преминаването на тези пари през офшорни компании се плащат такси на други държави, т.е. така действащата у нас постоянна данъчна амнистия вместо да пълни нашия бюджет, финансира чужди държави. И не само това, ами и води до неясна собственост на редица бизнеси, като финансови институции и медии, които са от важно значение за националната икономика.
Противниците на данъчната амнистия повтарят едно и също, независимо от текущата конюнктура. Рискът от морален хазарт е бил голям. Данъкоплатците щели да крият в бъдеще данъци, очакващи следващата данъчна амнистия.
Това е така, но не и в настоящите не толкова морални времена, когато видяхме фараони като Мадоф, корупция на висше ниво в уж некорумпираните САЩ, амнистия на международни терористи като полк. Кадафи, в момента представляващ един от най-големите акционери в най-голямата италианска банка и др.
В тези кризисни времена данъчната амнистия е определено антикризисна мярка и умните правителства не се поколебаха да я приложат. Едно е сигурно тя е много по-полезна, най-вече за бюджета, от сега действащата у нас неофициална данъчна амнистия.