В разгара на икономическата криза приключи форума в Давос, като основният акцент, който може да извлечем от него, е промяната в реториката на политическите и бизнес лидери.
За разлика от последните издания, където се търсеха виновници за икономическото положение в света и всички се бяха вторачили в изработването на механизъм, който да не позволява това да се случи отново, сега политици и мениджъри се обединиха около тезата, че възстановяването от катастрофата е започнало. Дори и „мрачният” икономист Нуриел Рубини отбеляза този факт.
В последните две години всички се тревожехме от липсата на ликвидност и наличието на огромни задължения във финансовата системата, после дойде ред на дълговите проблеми на самите държави, минахме през валутни войни и накрая се тревогите акцентираха върху пазара на суровини.
Ако приемем, че нормален пазар е този без значителни рискове в системата, то опитът за възвръщане на тази „нормалност” минава през различни видове реторика от страна на лидерите, различни видове страх от страна на обществата, като обикновено лечението на болната световна икономика предизвиква и социални вълнения от населението, поради факта, че винаги „драгият зрител” плаща сметката.
Политическото говорене вече стартира. Опитът на ръководителите на различни държави да успокоят пазарите и да вдъхнат оптимизъм, вече е налице. Свидетели сме на събития, немислими в последните години, а дори и в последния век.
Наблюдаваме странния до скоро „финансов съюз” между Китай и САЩ под формата на финансиране, на фона на тиха валутна война между същите тези две държави, силното политическо и икономическо обединение между Франция и Германия и т.н. и т.н.
И точно когато няма какво да ни учуди, се появи позабравеният в последните години „политически риск”. Това понятие, което беше основният водещ страх при избора на инвестиции от страна на портфолио мениджъри и почти забравихме за него по време на кризата.
Когато пресъхнаха финансовите потоци, доста цинично развитите държави спряха да се вглеждат в политическите системи, в гражданските свободи, житието на екзотични диктатори, и всичко това в името на каузата нови пазари, евтино финансиране, петрол, злато и т.н.
Северна Африка представляваше едно подобно райско местенце, което привличаше с географското положение, младото си консуматорско население и светския характер на управление..
Проблемът е, че когато едно управление стане прекалено светско и прекалено рано в естественото развитие на една държава, то обикновено се изражда в едно светско царуване. Прекаленото вглеждане в икономически показатели, на фона на тлеещи политически проблеми, е риск, който рано или късно се материализира.
Примерът за Ливан, един доскоро остров на туризма и хазарта, е показателен. Добра икономика, на фона на тлеещи етнически и социални проблеми. Резултатът е показателен – обстановката там и до ден днешен е нестабилна.
Дано съвпадението със съседството на Суец, е случайно, но точно това съседство с канала на държавите от Северна Африка прави и днес пазарите чувствителни. Иначе „нежната” революция, която тече там, може да „нормализира” обстановката.
Поне позицията на „неформалните лидери” на протестите е доста по-демократична и реформаторска от статуквото, което доскоро беше на власт и навява надежди за положителен изход.
При всички случаи ситуацията е нестабилна, и ще бъде във фокуса на инвеститорите още дълго време. Странно защо, но хората винаги се отнасят със съмнение и скептицизъм към безкръвните революции.
Събитията от последния месец демонстрираха завръщането на политическия риск в световния поток от новини и събития. Ако приемем, че нормалният пазар е този, в който финансовият ресурс е сравнително евтин, населението консумира, а ливъридж не е мръсна дума, то на този пазар страховете от бунтове и национализация са нещо привично и нормално, нещо което винаги съществува и обикновено страхът от тях е най-голям.
Дали тогава завръщането на този добре забравен фактор е знак за завръщането на познатите ни страхове и за „нормализиране” на пазара!?
21:22 | 08.09.22 г.