Голяма част от процесите по промяна на начина на оценка на компаниите на БФБ, започнали през 2008 година, завършиха през 2010 година. Липсата на инструменти с лостов ефект и къси продажби доведе до мъчително разтягане на спада през цялата 2010 година.
Институционалните инвеститори се оттеглиха окончателно от борсата и на пазара останаха само дългосрочните индивидуални инвеститори. Дългото и неудволетворено чакане на големи спадове през 2010 породи напрежение, очакващо някакво движение. Така новата 2011 година започна с покачвания на цените на българските акции.
От друга страна мажоритарните собственици също оцениха слабостта на българския капиталов пазар и откриха златна възможност за евтино преструктуриране на собствеността. Позволението, което даде професионалната инвестиционна общност за увеличение на капитала на БФБ под условие, че бъде записан по номинал само от държавата в нарушение на инвестиционните права на останалите акционери показа, че липсва сериозна корпоративна защита на интересите на миноритарните акционери от институционалните инвеститори.
Така от възможността да вкарат златен гол на празна врата се възползваха няколко компании и в края на 2010 се обявиха няколко увеличения на капитала. Характерното за тях бе, че за изпълнението им не разчита на институционалните ни инвеститори и се правят на минималната възможна цена - емисионната стойност на новите акции е равна на номиналната стойност и евентуално плюс разходите по емисията.
След преодоляването на финансовата криза компаниите действително се нуждаят от повече собствен капитал, който да подобри съотношението дълг/собственост, но нима са се върнали съвсем в началото, та да се самооценяват по номинал?
Поскъпването на акциите през януари на 2011 бе породено от малцината останали индивидуални инвеститори, вкарващи резервите си от кеш в изкупувания на акции, които считат за подценени.
Спекулантите се насочиха към два вида инвестиции - компании с печалби и нисък коефициент цена /печалба, или акции със значително по-висока счетоводна стойност от пазарната.
На пазар с малка ликвидност покачването с двуцифрени проценти е също толкова лесно колкото и падането при липса на купувачи. Нивата на търгуване се преместиха нагоре, но за да продължи движението вероятно ще е нужен нов кеш.
Освен липсата на нововлизащи инвеститори в българския пазар над част от акциите на финансовите компании и холдинги надвисна и възможността за "внезапна смърт" на покачването на цената, породено от увеличение на капитала по номинал.
Спекулантите биха могли да продължат да движат един лишен от голямо предлагане пазар нагоре, но не могат да поемат предлагането на огромни увеличения на капитал по номинал.
Повишенията на цените на акциите по другите пазари, понижаващите се депозитни лихви и евенуално подобрение на инвестиционния рейтинг на България би могло да доведе нови големи инвеститори, както и да тушира скептицизма на местните институционални инвеститори.
Тогава правата за участие в увеличения на капитала няма да струват части от стотинката и настоящото покачване на цените ще намери ново парично рамо, което да възроди поскъпването, започнало от март 2009.
Изпълнение на някое от обещанията за нови финансови инструменти от БФБ или честно приватизиран пакет от акции на голяма българска компания с възможност да се закупят акции от всички инвеститори също би свършил работа....
Макар мажоритарните собственици на компании да виждат в настоящата опция за увеличение на капитала по номинал възможност да вкарат златен гол като значително и евтино увеличат дела си в капитала, за други този опит вече приключи с внезапна смърт - примерно при реално несъстоялото се увеличение на капитала при Меком.
Казано е, който нож вади от нож умира... Сравнително незадоволителните резултати на местните институционални мениджери на фондове също отварят възможност за златен гол и в тяхната врата. Неучастието им в евентуално започващия нов бичи цикъл в България би могло да доведе до преструктуриране на пасивните доверители към по-резултатни и по-ниско разходни инвестиционни схеми.
14:58 | 11.09.22 г.