След настъпването на промените в България през 1989 година се оказахме от грешната страна на бариерата и разбрахме че последните 45 години от историята на държавата сме живели в сладката дрямка на общество, чиито правила и решения се определят не от пазарните сили, а от доминацията на чиновническа маса с правилната и единствена партийна принадлежност.
Носталгията по изминалото време на всеобщо живуркане без право на лично мнение се изтъква като плюс от наследниците на това управление, наред с тупането по гърдите за икономическите и социални постижения като Кремиковци, ОЦК, КЦМ, АЕЦ, Булгаргабак и т.н., все едно че всички те са изградени от върхушката на еднопартийната система, а не от целокупния български народ.
Истината е, че по тези ширини политиката винаги е взимала надмощие пред икономиката и че политическите решения не са отговор на икономическа ситуация, а опит за налагане на желания „дневен” ред, и поради тази причина те почти винаги предизвикват икономически проблем, които пък на свой ред остава без решение (отлагането му във времето, не е решение).
Поради всичко това през 2011 година, почти 21 години след стартирането на пазарната икономика и реформи в България, ние ще приватизираме Булгартабак холдинг", "Вазовски машиностроителни заводи" - Сопот, строителните предприятия "Монтажи" и "Промишлено строителство холдинг", свободните зони в Бургас и Свиленград, както и остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества (ЕРП).
На фона на шоковата терапия в Полша и предвид представянето на двете държави по време на кризата, очевадно е, че сме закъснели сериозно. Основната причина е, че тези решения в България винаги са се вземали под политически диктат, ловко прикривайки го със социалният ефект и грижа за безработните, стачки, преквалификации т.н., т.е. Властта убеждава „пазара”(гласоподавателите), че тя е възможно най-добрият стопанин, че това не й струва много (данъкоплатците не стачкуват, нищо че всичко е за тяхна сметка) и че това е най-малкото, което тя може да направи.
Този филм го гледаме без прекъсване много години и главната роля е отредена на Булгартабак. Надали има процедура за приватизация някъде по света, която да е протекла с толкова много скандали и оставки.
Скандали свързани със същото дружество причиниха уволнението на Корнелия Нинова, бившия директор Христо Лачев, като бяха намесени имената на Румен Овчаров (министър в правителството на Станишев), на тогавашния директор на Следствието Ангел Александров и на Делян Пеевски, изградил през годините добри бизнес отношения с Корпоративна банка.
Апропо, в края на изминалата година стана ясно, че същата банка е придобила 8,11% от дружеството чрез борсата. Процедурата по приватизацията на Булгартабак холдинг е в напреднала фаза, като има готов меморандум за продажба и се чака обявяването на процедурата.
Пазарната оценка на държавния дял е 176,44 млн. лв. Колкото и да се бърза обаче, имайки в предвид направеното до момента, най-рано наддаването за холдинга ще може да стартира в началото на лятото. А с лятото идват и избори...
Като говорим за избори, дали има някъде по света подобен феномен при който, толкова много поддръжници и гласоподаватели на една партия да работят изцяло и основно в един сектор!? Електоратът на ДПС е дисциплиниран и е трайно ангажиран с тютюнопроизводството. Няма решение, свързано с индустрията, което да не рефлектира върху избирателите им, самата партия, а защо не и върху бъдещето й.
Поради тази причина реакцията на ДПС на този процес далеч не е без значение. От друга страна, надали може да се избере по-добър момент от сегашния, имайки предвид изолацията на Движението и вътрешните проблеми, които го тресат...
Проблемът, е че отново политиката взима превес над икономиката - в една изцяло икономическа тема. И ако при прогнозирането на едната, стъпваме на обективни статистически данни, то другата е функция на изцяло субективни елементи.
Според слуховете на „пазара” основните кандидати са двете български цигарени фабрики в Пловдив и Стара Загора, някои от основните дистрибутори, които можели да направят консорциум с родна финансова групировка, както и евентуален интерес от американски фонд.
Според мен единствената печеливша и „приватизационна” комбинация в България е между българска фирма, българска финансова институция, естествено под зоркия и благ поглед на ДПС.
За съжаление, само по този начин се срещат „политиката” и „икономиката”. И поради изброените по горе причини, не видяхме борсова приватизация на БМФ, Пловдивският панаир беше изваден набързо от забранителния списък за приватизация и разменен за няколко къщи в Старият град. Това бе направено от Георги Гергов, шеф на областната структура на БСП (в тази сделка отново бе намесена Корнелия Нинова) и т.н. и т.н.
Може би и затова БФБ остава в сянка и е неглижирана от политическия ни елит като начин и средство за приватизация.
** Мнението има аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.
* Оригиналното заглавие на публикацията е Политика vs Икономика