Войната за спестяванията ни ще се ожесточи през 2011 г.

В кризата домакинства и фирми кътат бели пари за черни дни и спестяванията се увеличават.

Подобни новини четяхме доста често във вестниците през изминалата година, чувахме ги и по телевизиите. Вярно е, за миналата година българинът успя да спести над 3 млрд. лева, които скъта на депозити в банки.

Реакцията е адекватна - кризата се развихри като следствие от огромните загуби на капитал в резултат на погрешни инвестиции и неправилни бизнес решения. За да си отиде тя, е необходимо ново натрупване на капитал, тоест на нови спестявания. Необходима обаче е особена бдителност, за да се запази покупателната сила на тези бели пари за черни дни.

Факт е, че много правителства и централни банки в цял свят работят целенасочено, за да ги обезценят, налагайки им един скрит, но всъщност унищожителен инфлационен данък.

Нашето правителство не прави изключение.

Би трябвало на всеки вече да е ясно, че ако лихвата по депозита е 5% годишно, а инфлацията - 6%, всъщност губим от спестяванията си по 1% всяка година. В края на годината нашите 100 лева са станали 105, но тези 105 лева вече могат да купят по-малко стоки отколкото онези 100 лева преди година.

Ключовият въпрос е реалните лихви положителни ли са или отрицателни и от него зависи дали си струва да се пестят пари в банки или не. Ако номиналният лихвен процент минус инфлацията е положително число, значи печелим от влагането в депозити. Ако е отрицателно - губим.

Едното от двете числа се вижда веднага - лихвеният процент, който обещава банката. С другото - това на инфлацията, работата е съвсем различна.

За меродавно обикновено се приема числото, давано от Националния статистически институт, който измерва инфлацията през индекса на потребителските цени. Годишната инфлация от ноември 2009 г. до ноември 2010 г. според НСИ е 4,6%. Много хора се съмняват в това число, тъй като виждат как най-купуваните стоки, особено храните, са поскъпнали с 20 на сто и повече.

Статистиката дава възможност на всеки да изчисли личната си инфлация, въвеждайки всеки месец какво харчи и за какво, но едва ли много хора използват този метод.

Ръст на потребителските цени и инфлация обаче са две не съвсем еднакви неща според учебниците по икономика. В тях пише, че инфлация е увеличаването на количеството пари в икономиката /в които се включват и парите на кредит/.

Всяко увеличаване на тия пари води до ръст в търсенето на стоки, което увеличава и цените - по-бавно и неравномерно, в сравнение с паричното предлагане, но те ще растат. Така че паричната инфлация води до ръст на потребителските цени, което е само едно от нейните следствия.

С колко е нараснало количеството пари в икономиката може да се види най-добре като се следи паричният агрегат М3 /широките пари/, данни за който БНБ дава всеки месец. От ноември 2009 г. до ноември 2010 г. паричното предлагане е нараснало с 9% - от 46,761 до 50,965 млрд. лева.

Доколко това увеличение се дължи на вътрешни и доколко на външни фактори, е трудно да се каже. Тъй като нашите банки не са се юрнали да кредитират, повечето пари в икономиката идват най-вече от похарчения фискален резерв. За година той отъня с 2 млрд. лева тъй като правителството харчи повече отколкото получава от данъци, акцизи, мита и др. Ситуацията ще бъде аналогична и тази година, тъй като се планира разходите на кабинета да надхвърлят приходите с 1,9 млрд. лева.

Инфлацията обаче се надува много повече от външни фактори, тъй като нашата централна банка не може да печата необезпечени с валута пари, но други могат и го правят. Такава политика от две години насам упорито следва американският Федерален резерв, който оттогава досега е изсипал по света 2 трилиона долара и продължава да увеличава количествата.

Какво следва нататък не е трудно да се види - американските банки, фондове и фирми вземат прясно отпечатаните доларчета и тръгват по света, за да си пазаруват каквото си поискат - петролни кладенци, мини, суровини, компании, имоти. Каквото си харесат. Китайски стоки например, които плащат със зелени хартийки.

Това естествено вдига цените до небето - неслучайно повечето промишлени суровини отбелязаха скокове от 40-50% през миналата година. Световната инфлация е и основната причина, заради която живна българският износ, експортиращ основно суровини и непреработени материали.

Това добре, но същата вече вдига и цените.

Ситуацията вероятно ще стане още по-екстремна тази година. Повече западни държави /плюс още някои като Япония, Австралия и др/ са затънали в колосални дългове, от които могат да се измъкнат по два начина - затягайки драстично коланите или отпускайки паричната си политика.

С първия вариант политиците губят изборите, докато във втория налагат един скрит инфлационен данък върху спестителите, които не винаги разбират какво става. В САЩ например официалната статистика отчита поскъпване от 1-2%, докато неофициалната Shadowstats дава 6-8%.

Затова политическият избор е лесен -печатниците на пари се пускат на пълна мощност и старите дългове се изплащат с новосъздадени пари. Резултатът е инфлация, чиито проявления правителствата по света се опитват да скрият. Затова почти всички опитни инвеститори съветват да се спестява не в депозити и държавни ценни книжа, а в реални активи, най-вече ценни метали.

Неслучайно златото поскъпва вече десет години, а за това време доларът е загубил 33% от покупателната си стойност. Често се изтъква, че притежаването на злато не носи доходност, затова то е лоша инвестиция. Когато обаче реалните лихви са отрицателни, благородните метали са отлична инвестиция, защото запазват покупателната си сила.

Такава бе ситуацията през осемдесетте години, докато тогавашният шеф на Федералния резерв започна да повишава лихвите, които преминаха над 15%. Едва тогава реалните лихви станаха положителни и златото се срина.

През 80-те обаче САЩ имаха много нисък дълг, същата тактика сега е невъзможна, тъй като плащанията по заемите на правителството ще литнат до небето. Така че най-вероятно изглежда Федералният резерв да продължи да печата пари, така че да предизвика инфлация в цял свят.

Докато накрая всички се откажат от долара, което ще е трудно решение защото американците освен печатници за пари имат и други неща - бомбандировачи, танкове, самолетоносачи. Плюс отвратителния навик да започват война с всеки, който накърнява "жизнените им интереси". А какъв по-голям интерес от този да имаш възможност да произвеждаш долари, които не ти струват нищо, а с тях да си купуваш всякакви хубави неща, които други са изработили с много труд и разходи?

Американският почин използват и други - например Япония и Англия. Европейската централна банка засега се опитва да следва консервативна политика, зад която стоят Германия и Франция. Ако обаче държави като Испания и Италия тръгнат да фалират, не е ясно какво би могло да се случи.

С това печатане на пари от страна на централните банки вече не се знае дали кредитът, който се ползва за инвестиции, е в резултат на спестявания или е просто инструмент на някаква нова икономическа парадигма. Парадигма, при която миналото (спестяванията) нямат значение, защото централните банки целенасочено ги обезценяват. Значение има единствено бъдещето, което се крепи на кредита.

Най-лошото е, че ако хората не могат да спестяват, те стават все по-зависими от банките

А те са все пак частни структури, преследващи собствени интереси и имащи собствени възгледи за това кое си струва да се прави и къде да се харчи. За каквото дадат пари, това ще може да се вземе на кредит. Което не е добре нито за разнообразието, нито за конкуренцията.

Икономическите субекти вече нямат финансова независимост (защото не могат да спестяват), а разчитат изцяло на кредити (т.е. на благоволението на банките). Кредитът се превръща в нещо като право за извършване на икономическа дейност.

Ако искаш да правиш нещо - отиваш в банката и там банковия чиновник преценява дали става или не. Свят, в който банките решават всичко,, би бил един нов свят, в който от миналото към бъдещето липсва приемствеността, чийто носител са спестяванията и хората, които са ги направили.

Това би бил един команден свят, в който ще управляват бюрократите и който доста би приличал на централното планиране при социализма. Не че така или иначе не се върви натам...