fallback

Не са проблем големите разходи, а малките приходи

Между бюджетен дефицит и бюджетни съкращения има голяма разлика, заявява в блога си Пламен Дерменджиев

11:20 | 04.01.11 г. 2
Автор - снимка
Създател

Когато човек контролира разходите си, а това не е много трудно, насочва всичките си усилия към повишаване на приходите.

Този принцип вероятно следва и нашето правителство. Въпросът е как го прави и какъв е резултатът. По отношение на разходите контролът е лесен.

Не е трудно да си финансов министър – като няма приходи свиваш разходите или емитираш дълг. Ако няма кой да купи дълга продължаваш да свиваш разходите и така - докато дойде МВФ. Въпросът тук е за какво се правят тези разходи. Каква е ползата от тях?

Затова и реформите са необходими, за да има полза от бюджетните разходи за всички, а не само за крадците и хрантутниците. Разходите са важни, но приходите са по-важни.

Допълнителните разходи на правителството по време на криза са нож с две остриета. Ако те не се правят с цел възстановяване функционирането на пазарните механизми, вместо да ограничат щетите от кризата, те ги увеличат осезателно.

За разлика от Европа, където гледат на нарастването на бюджетните разходи в условията на тежка икономическа криза като на необходимо зло с цел избягване на по-голямо зло – унищожаването на националната конкурентоспособност, у нас на бюджетния дефицит винаги се е гледало като на най-голямото зло.

Запазването на националната конкурентоспособност е второстепенна цел, ако въобще е цел, какво да говорим за стимулирането й.

Бюджетният дефицит е основен ориентир на икономическата политика на правителството през последните години, а това красноречиво показва липсата на визия и стратегия в неговата икономическа политика. В подкрепа на горното може да се посочи и ревизията на бюджет 2010, в която бяха предвидени нови 1,15 млрд. лв. разходи, които най-вероятно вече са изхарчени непрозрачно и непазарно, т.е. вече са прахосани.

Утопия е да се мисли, че с данъчни акции ще може да запълним държавната хазна. В момента частният сектор е толкова депресиран, че едвам оцелява без помощта на банките. Какво ще му вземат данъчните? Всичките му активи са ипотекирани и обезценени.

Повишаването на контрола върху събирането на данъците е правилна стъпка, но недостатъчна и ненавременна. Много по-важно е привличането на инвестиции, за което ниската данъчна тежест е необходимо, но недостатъчно условие. Правителството трябва има ясна визия, рационална стратегия и да следва професионално разработен бизнес план.

Стимулирането на икономическия растеж за сметка на увеличаването на бюджетния дефицит си заслужава, но ако рисковете са приемливи. Едва ли някой ще оспори ползата от увеличаването на бюджетния дефицит с 1,6 млн. лв., отпуснати от държавата миналата седмица за обучение на служители на компанията за ремонт на самолети "Луфтханза Техник София".

Същото може да се каже и ако държавата дофинансира проекта „Супер Бургас”, в допълнение на очакваните под 40 млн. евро по Оперативна програма „Транспорт”. Още по-добре би било това да стане под формата на публично-частно партньорство (ПЧП), защото така ще се привлекат частни капитали в проекта, ще се увеличи конкуренцията и прозрачността на публичните инвестиции, а от там и тяхната икономическа целесъобразност.

Ако за всяка публична инвестиция държавата успява да привлече още толкова частен капитал и това се организира и администрира по прозрачен и конкурентен начин, скоро ще се върнем на пътя на растежа, но този път за дълго.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:27 | 11.09.22 г.
fallback